Мотаме се с
кутрето по тревата около блоковете, тя среща Арчи шотландеца и поредната
котка, след което задърпва по посока на малка глутница от нейните
габарити. Два кокера и бретон-шпаньол...що е бретон, като е ептен
късокосместо?...Сигур на некоя географска област е кръстено...
Стопанката на
двата кокера има помощничка и държи само единия, изпуска го...всички
страхливо се споглеждаме откъде ще пристигне глобата от триста лева...
В същия момент
помощничката и е отвлечена от по-младия кокер в северна посока, и докато
обсъждаме законодателните инициативи и глобите за стопаните на домашни
любимци и подписки, Айк и водачката му пристигат обратно.
Девойчето е паднало, по дългия и светъл клин има цветни мотиви, обаче липсват петна от трева. Поглеждам по-внимателно, оглеждам и групата
тийнейджъри, стоящи наблизо с няколко топки. Ей, съсипаха я тая трева!
Едно време каква трева имаше! Излизаш, и на петнайсетата минута лакти и
колена в зелено...
Нямаше я и леля Мария с бонукса, ма дрехите някак се изпираха и без повишено съдържание на кислород и ензими в перлите.
Те децата във
ваканция, и без зелено петънце по тях! Не вярвам да е от това, че почти
всички държат телефони...сигурно гонят покемони с тях, или пък комари.
Но видях
няколко хлапета да тичат и ритат, едно даже падна на тревата и искаше
фал! Не му дадоха, сигурно защото тогава топката трябваше да получи
червен картон!
А тая днешната
трева, която даже не цапа, най-вероятно е от това, дето изпускат
самолетите...кемтрейлс го кръстиха...или пък е един от дребните бъгове
на матрицата, Нео!
петък, 5 юли 2019 г.
вторник, 25 юни 2019 г.
Картоф в полето...
Отвлякох бебе. Не точно, но реших да поразходя моя нов приятел. Въпрос на гледна точка... Наистина е бебе. Аз му викам кутрето. Стопаните му спяха. Кученцето ме посрещна на двора. Зазяпа ме, замаха с опашка и се опита да ми отмъкне джапанката от крака. Опитах да му охладя ентусиазма, като му подбрах от хладилника разни лакомства и малчуганът закуси настървено. Очаквах да се просне някъде да заспи, но му се играеше. Да не будим цяла къща и съседи, излезнахме на улицата. Ляво - център и парк, дясно - поле. Дребосъкът се завъртя няколко пъти, погледна към църквата и пое в обратната посока. Последвах го...
През пътечка между вехти стопански сгради и възмутени от нашия поход свободни кокошки излезнахме в полето и топката с лапи заприпка към близка оранжерия, приличаща на нещо средно между ботаничаска градина и тропическа джунгла. Завих по пътеката и щях да настъпя моя спътник, вцепенил се срещу настръхнала котка, изправила се на "пръсти" и нокти като балерина и огънала гръбнак..
Срещаме се с котка пазач на оранжерия на известен футболист, местна знаменитост. Това ни го каза тя малко по-късно. Щръкналата козина ни проверява документите, запознаваме се и тя бързо забравя наелектризираната космена покривка и любезно ни кани на обиколка на съоръжението. Нашата домакиня, без да знае, че единият гост е без работа, отправя оферта и на мен, и на кутрето да и станем колеги. Ще обмислям предложението.
Приключваме нашата среща, започнала с недоверие, с ново приятелство. Тя се казва Принс Парис Уайлд, на галено - Катя. Разменяме си инстаграмите.
Отправяме се в полето, за по-напряко минаваме през едва забележима пътека във високите треви към черен път, водещ по бегли спомени към останките от римско водохранилище.
Късметът ми продължава да работи...намирам великолепен пресен картоф в полето...и една изгубила се самодива...казва се Роза, леля Роза..или Маргарита, някак не съм сигурен за името, но е нещо цветно...или билка...дали не беше Лайка. Май не, това беше от един фантастичен сериал...
След няколко криволици достигаме до горичка. Нямам спомен за такова местенце. Някъде наоколо според мен трябва да има соларен парк. Озоваваме се край поляна с палатков лагер, има и кемпери. Както беше до нас леля Роза? сякаш се изпари. Виждам я да танцува с други жени, вика ми "момче, обичаш да танцуваш...ела при нас!". Някак се сепвам и с лека насмешка се сещам, че преди месец навърших 45, а и не, не мога и не обичам да танцувам.
Всички са облечени в нещо като дълги бели прости рокли. В първия момент решавам, че са дъновистки...танцуват в кръг, около напален огън, една хвърля наръч треви в него, пушекът става гъст, вие се като пипала и се протяга към нас с кутрето. Мозъкът ми сякаш отказва да работи...обаче някак ми светва - не, не са дъновисти, а са само жени! За пръв път попадам на самодиви... Пушекът ме замайва, краката ми омекват, доспива ми се..., гледам като хипнотизиран, кръгът бавно се насочва към мен, напев и танц постепенно се ускоряват и приближават. Опитват се да проникнат в кръвта ми, да завладеят пулса ми и да ме понесат нанякъде, усещането е като от бързо летене, пред очите ми се сменят картини...поле, върхове, гора, вода, изгрев, залез, огън, облаци, пак вода, пустиня, ледове, отново поле, сменят се сезони...Изпълвам се с лекота, лекотата постепенно преминава в празнота, напускат ме емоции, изчезват мисли...изчезва звукът...остава само вибриращ ритъм във вените ми, отглас от мощен акорд...
Някъде бие камбана и всичко се забулва в мъгла...самодивите изчезват, аз стоя в унес насред полето, кутрето се свива в краката ми и тихичко ръмжи. Няма горичка, няма поляна, няма пушек...Потръпвам и не си усешам нито крака, нито ръце...Май се треса, не съм сигурен, не мога да мръдна, но някак стоя прав. Постепенно се освестявам.
Соларният парк си е там, встрани от нас, черният път си се вие, няма мъгла, насекоми жужат, някакво пиле се обажда, друго му приглася.
Стискам в ръка картофа, с който ме примамиха и си спомням, как мама ме предупреждаваше:"не влизай в тревите, и на самодиви да не вярваш, и видиш ли картоф в полето, завърти се трижди и бягай надалеч, чуеш ли тяхната песен, отидеш ли на тяхното огнище, може да изгубиш пътя към нашият свят, да изпаднеш между различни реалности и вечно да се скиташ, затова вземи този компас, и, когато не си сигурен за пътя, погледни в него, има огледалце на капака, там ще ти се покаже правилният път, там ще видиш и какво ще ти помага и пази. Амин!"
Компасът седи в един сейф, бях забравил за него. Ще го окача на врата и няма да го свалям никога.
Като всичко, което ти е нужно на момента, е забравен и надалеч.Трябва по-често да ровя за забравени неща...и забравени хора. Амин!
Бях замаян цял ден след това, тепърва ми изскачат образи, сякаш сънувах нещо и не си спомням точно какво, мяркат ми се някакви фрагменти, миризми, звуци...едно е сигурно - губи ми се време от онази сутрин...слънцето не се беше показало зад планинския връх, а когато излезнах от полето, беше вече над съседните хълмове. Уж снимах, но има само няколко секунди запис, и то шум, като на стар телевизор без антена.
Единственото доказателство за случката е пресният картоф, който така съм стискал, че отпечатъците от пръстите ми са се отбелязали, както и пробляснал съзаклятнически поглед за секунда от кутрето на племенника, когато го попитах "ти помниш ли какво точно стана?"
...От улицата се провиква жена "мари, дека си тръгнала у таа жега, ма"...гръмогласно и отговаря друга - "на госте на свакята, нали и яновден денеска"...
През пътечка между вехти стопански сгради и възмутени от нашия поход свободни кокошки излезнахме в полето и топката с лапи заприпка към близка оранжерия, приличаща на нещо средно между ботаничаска градина и тропическа джунгла. Завих по пътеката и щях да настъпя моя спътник, вцепенил се срещу настръхнала котка, изправила се на "пръсти" и нокти като балерина и огънала гръбнак..
Срещаме се с котка пазач на оранжерия на известен футболист, местна знаменитост. Това ни го каза тя малко по-късно. Щръкналата козина ни проверява документите, запознаваме се и тя бързо забравя наелектризираната космена покривка и любезно ни кани на обиколка на съоръжението. Нашата домакиня, без да знае, че единият гост е без работа, отправя оферта и на мен, и на кутрето да и станем колеги. Ще обмислям предложението.
Приключваме нашата среща, започнала с недоверие, с ново приятелство. Тя се казва Принс Парис Уайлд, на галено - Катя. Разменяме си инстаграмите.
Отправяме се в полето, за по-напряко минаваме през едва забележима пътека във високите треви към черен път, водещ по бегли спомени към останките от римско водохранилище.
Късметът ми продължава да работи...намирам великолепен пресен картоф в полето...и една изгубила се самодива...казва се Роза, леля Роза..или Маргарита, някак не съм сигурен за името, но е нещо цветно...или билка...дали не беше Лайка. Май не, това беше от един фантастичен сериал...
След няколко криволици достигаме до горичка. Нямам спомен за такова местенце. Някъде наоколо според мен трябва да има соларен парк. Озоваваме се край поляна с палатков лагер, има и кемпери. Както беше до нас леля Роза? сякаш се изпари. Виждам я да танцува с други жени, вика ми "момче, обичаш да танцуваш...ела при нас!". Някак се сепвам и с лека насмешка се сещам, че преди месец навърших 45, а и не, не мога и не обичам да танцувам.
Всички са облечени в нещо като дълги бели прости рокли. В първия момент решавам, че са дъновистки...танцуват в кръг, около напален огън, една хвърля наръч треви в него, пушекът става гъст, вие се като пипала и се протяга към нас с кутрето. Мозъкът ми сякаш отказва да работи...обаче някак ми светва - не, не са дъновисти, а са само жени! За пръв път попадам на самодиви... Пушекът ме замайва, краката ми омекват, доспива ми се..., гледам като хипнотизиран, кръгът бавно се насочва към мен, напев и танц постепенно се ускоряват и приближават. Опитват се да проникнат в кръвта ми, да завладеят пулса ми и да ме понесат нанякъде, усещането е като от бързо летене, пред очите ми се сменят картини...поле, върхове, гора, вода, изгрев, залез, огън, облаци, пак вода, пустиня, ледове, отново поле, сменят се сезони...Изпълвам се с лекота, лекотата постепенно преминава в празнота, напускат ме емоции, изчезват мисли...изчезва звукът...остава само вибриращ ритъм във вените ми, отглас от мощен акорд...
Някъде бие камбана и всичко се забулва в мъгла...самодивите изчезват, аз стоя в унес насред полето, кутрето се свива в краката ми и тихичко ръмжи. Няма горичка, няма поляна, няма пушек...Потръпвам и не си усешам нито крака, нито ръце...Май се треса, не съм сигурен, не мога да мръдна, но някак стоя прав. Постепенно се освестявам.
Соларният парк си е там, встрани от нас, черният път си се вие, няма мъгла, насекоми жужат, някакво пиле се обажда, друго му приглася.
Стискам в ръка картофа, с който ме примамиха и си спомням, как мама ме предупреждаваше:"не влизай в тревите, и на самодиви да не вярваш, и видиш ли картоф в полето, завърти се трижди и бягай надалеч, чуеш ли тяхната песен, отидеш ли на тяхното огнище, може да изгубиш пътя към нашият свят, да изпаднеш между различни реалности и вечно да се скиташ, затова вземи този компас, и, когато не си сигурен за пътя, погледни в него, има огледалце на капака, там ще ти се покаже правилният път, там ще видиш и какво ще ти помага и пази. Амин!"
Компасът седи в един сейф, бях забравил за него. Ще го окача на врата и няма да го свалям никога.
Като всичко, което ти е нужно на момента, е забравен и надалеч.Трябва по-често да ровя за забравени неща...и забравени хора. Амин!
Бях замаян цял ден след това, тепърва ми изскачат образи, сякаш сънувах нещо и не си спомням точно какво, мяркат ми се някакви фрагменти, миризми, звуци...едно е сигурно - губи ми се време от онази сутрин...слънцето не се беше показало зад планинския връх, а когато излезнах от полето, беше вече над съседните хълмове. Уж снимах, но има само няколко секунди запис, и то шум, като на стар телевизор без антена.
Единственото доказателство за случката е пресният картоф, който така съм стискал, че отпечатъците от пръстите ми са се отбелязали, както и пробляснал съзаклятнически поглед за секунда от кутрето на племенника, когато го попитах "ти помниш ли какво точно стана?"
...От улицата се провиква жена "мари, дека си тръгнала у таа жега, ма"...гръмогласно и отговаря друга - "на госте на свакята, нали и яновден денеска"...
сряда, 5 юни 2019 г.
след заплата...
пробвах феромони...
не питайте защо и с каква цел...
не питайте защо и с каква цел...
действат, бе!
верно, има страничен ефект, по-скоро е основен и единствен...напръсках се на работа...и събрах всички шефчета около мен моментално. дохвърчаха от къде ли не...
един колега не вярва и ми вика "те и бездруго са те нарочили, ти си като гръмоотвод, до тебе някой гол да се съблече, няма да го забележат! стига с тия глупости...феромони...ха!"
продуктът още не е патентован, направен е от мой съученик, гений в химията на забранените субстанции, ако ви трябва нещо нелегално, в бутикови серии или промишлени количества - търсетее Менделей. верно така се казва по лична карта, ама ги има няколко, и всичките истински! ...той е човекът...
само Гешев ако знае кои са му били клиенти!
само Гешев ако знае кои са му били клиенти!
бивши негови колеги са споделяли, че е можел да стигне и до нобел!
от известно време работи във фармацевтична компания, верно, склададжия е...а е специализирал в Принстън!
работеше в БАН дълго време, преди да "преоткрие" себе си...сега казва, че електрокарът го прави щастлив, а химията вече му е само хоби, поема поръчки, ако профука повече пари, отколкото изкарва легално, или ако сам реши да експериментира...а можеше милиарди да изкарва, само като продава патентите...
пише и книга.
казва се "дзън, или изкуството да бъдеш вечно без пари, независимо колко изкарваш"
"синтетичните" феромони са си негова идея, ма така и не ми каза това, със шефчетата, нарочно търсен ефект ли е, или провал.
...дължах му пари...как да откажа "доброволчеството"!
та, сега търся доброволец за контролен опит...да видим дали и при него ще действа така...хонорарът е само почерпка!
а аз тая вечер съм господин за една нощ, щото са превели парите...ако изтрябвам на някого търсете ме в един от двата квартални стрийптийз бара, дето знам, ма не съм влизал досега...
а утре се прибирам при люлинския малък слон от странджа.
ако не стигне заплатата, дали мога да си отработя с миене на чинии и почистване, или само ще ме пердашат?
ако не стигне заплатата, дали мога да си отработя с миене на чинии и почистване, или само ще ме пердашат?
та, ако ви звънне телефон по никое време...може да съм аз...
или ще търся компания, или пари.
в най-добрия случай- и двете!
сряда, 22 май 2019 г.
кратки семейни истории...
братовчедът форест, от клона на семейството гъмп, ровил по тавана и
намерил стари мои снимки в един куфар, той е снимал всичките по-долу.
днес той е рожденик...това е моят поздрав към него
а познайте кой ме е учил да играя тенис на маса и да слушам рокендрол...
рън, братовчеде форест, рън! джъст рън!
намерил стари мои снимки в един куфар, той е снимал всичките по-долу.
днес той е рожденик...това е моят поздрав към него
а познайте кой ме е учил да играя тенис на маса и да слушам рокендрол...
рън, братовчеде форест, рън! джъст рън!
братовчедите ал/от фамилния клон бънди/ и майки/от корлеоне/ се отбиха на по ракия,
на петата решиха, че им се яде пица...и нали са италинци, запретнаха ръкави,
опустошиха хладилника и сега в кухнята е ад, а и чешмата протече...с тия ракии...и
братовчеди не мога ни чешма да поправя, ни пране...
кой ли още ще намине?
⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪
.
-..куриозното е, че единият човек на снимката ще стане моят психоаналитик! има ли давност за
домашно насилие?
...или...
1. крадец на коли е заловен
2. борец протестър, жълта жилетка, разконспириран член на анонимните, терорист
3. отвличане
4. футболен хулиган
5. нервна криза
6. оказване на първа помощ
7. убийство по жесток и мъчителен начин
8. залавяне на избягал военнопрестъпник психопат
9. всичко изброено
10. нито едно от посочените
11. друго
12...?...
една добавка...единият от двамата няколко години след тази случка натика главата на детето над
отворен бидон амоняк в една лаборатория в химически институт...въпреки това клетникът заобича
химията...шведски синдром...
домашно насилие?
...или...
1. крадец на коли е заловен
2. борец протестър, жълта жилетка, разконспириран член на анонимните, терорист
3. отвличане
4. футболен хулиган
5. нервна криза
6. оказване на първа помощ
7. убийство по жесток и мъчителен начин
8. залавяне на избягал военнопрестъпник психопат
9. всичко изброено
10. нито едно от посочените
11. друго
12...?...
една добавка...единият от двамата няколко години след тази случка натика главата на детето над
отворен бидон амоняк в една лаборатория в химически институт...въпреки това клетникът заобича
химията...шведски синдром...
събота, 18 май 2019 г.
изскачат боклуците от стари хардове...
ФОНДАЦИЯ „СПАСЕТЕ БОКЛУКА”
АКО МОЖЕХА ДА
ГОВОРЯТ...
От
древни времена боклукът съпътства човека. През вековете умовете на човечеството
се вълнували от въпроса кое е първото – кофата или боклукът. Доказано е, че при
революции, първите участници са от средите на боклуците. Не една кофа е
изгоряла при безредици. Някъде оттогава е и поговорката „От всяка кофа барикада
не става”.
Кофите помнят...Само, ако можеха да
проговорят!
Из „Кратка история на боклука”
КОФИТЕ...
Класифицираме
няколко основни типа кофи – обикновена европейска, отвъдокеанска, черна
африканска, тиха азиатска и зелена австралийска. Различаваме основни видове –
домашна, селска, бездомна, градска. В градски условия могат да се наблюдават арт- и ВИП кофи, докато редкият вид
антикварна кофа може да се срещне предимно по по закътаните от цивилизацията
места.
Из енциклопедия „Вселена”
ЧИСТИЯТ БОКЛУК
Седели
заедно пред Парламента синята, жълтата, червената и кафявата кофи и спорели чий
боклук е най-хубав. Минала депутатка и небрежно подхвърлила: „... Кофи...С
боклуци!”.
Кофите отвърнали
на удара – „Боклуци, боклуци! Ама в европата по дрехите посрещат, боклук
изпращат!”
Ла Кофонтен
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ
КОФИ...
Политическите
кофи се смятат за елитни. Те са почти затворен кръг. Трудно приемат нови
членове и се ползват с имунитет. Характерни белези: ярки цветове,
ароматизирани, лесно се боядисват, често си сменят местата и обичат да пътуват
не на свои разноски. Те са много
фотогенични, обичат да позират и държат
на лукса.
Ако на светско
събитие се сблъскате с кофа, и ви е невъзможно да определите дали е пълна, или
празна, то това е особеният вид кофа на Шрьодингер.
Из списание „Кофмополитън”
Древна
китайска мъдрост – „Човек и добре да живее, прави боклук!”
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ СДРУЖЕНИЕ „ЕВРОКОФА" ВЕСТНИК
„24 КОФИ” КОФИЯЛЕНД ПОД ПАТРОНАЖА НА КМЕТА НА ГР. КОФИЯ
вторник, 14 май 2019 г.
отричаш ли се... отричаш ли... отричаш...
душата ми е на петна
от толкоз чужди болка
горест и тъга
крада души,
кръпки правя с тях
във моята глава
аз съм хаос...
и суматоха...
и вечният геврек...
погазвам правила,
бъг системен...
вирус, код зловреден, червей черен
а душата ми е сатана
всъщност две души са,
три дори...
безчет...
за всеки час си имам по една...
аз съм лъжата...
аз съм на разкола бащата
...аз съм вирус, код зловреден, червей черен
и душата ми е сатана!
ям сурово месо...
и пия,
пия души
невидим съм в краката ти...
скачам и внезапно взломявам ти главата...
и бързо тръгвам...
че дебне ме света
да ми направи хайка
щот погазвам правилата
и чак псува ме на майка
...позна...
...аз ще да съм сатаната,
но кой ме направи такъв...
отричаш ли се от сатаната...
отричаш ли се...
отричаш ли...
отричаш...
от толкоз чужди болка
горест и тъга
крада души,
кръпки правя с тях
във моята глава
аз съм хаос...
и суматоха...
и вечният геврек...
погазвам правила,
бъг системен...
вирус, код зловреден, червей черен
а душата ми е сатана
всъщност две души са,
три дори...
безчет...
за всеки час си имам по една...
аз съм лъжата...
аз съм на разкола бащата
...аз съм вирус, код зловреден, червей черен
и душата ми е сатана!
ям сурово месо...
и пия,
пия души
невидим съм в краката ти...
скачам и внезапно взломявам ти главата...
и бързо тръгвам...
че дебне ме света
да ми направи хайка
щот погазвам правилата
и чак псува ме на майка
...позна...
...аз ще да съм сатаната,
но кой ме направи такъв...
отричаш ли се от сатаната...
отричаш ли се...
отричаш ли...
отричаш...
неделя, 5 май 2019 г.
КАК СЕ ХОДИ В МОЛАТА
Днес излезнах да търся книгата на култовия Дидо и да се закачам с продавачките по моловете/тъщата кръсти МОЛ-а "молата"/.
Не става!
Ех, какви продавачки имаше едно време!
И телефонен номер можеше да им вземеш, и да ги изчервиш, ставаше и някаква приказка.
Олд скуул продавачки!
А тия днешните хем ти отговарят на въпросите, хем глава от телефона не вдигат/все едно си в метрото/, хем са татуирани!
Не става!
Та, в молата се оказа, че има две маси билярд, и тенис-маса.
Дай ми на мене тенис! Питах за работно време, отговориха - до 22,00ч.
Какво да правиш, квартален мол! Обаче тенис-масата е в такава тъмница, че сигурно играят със светещо топче.
А, търся си някой за тенис 2-3 пъти месечно, ама да знае, че новите правила не ги научих! Или както казах на една продавачка "дънки за пенсионери?", ама тя умница-"прави ли търсите?". Все гледат да ми продадат някакви клинове! Ма аз да не съм с крака като на Григор Димитров!
То детето ми прави прическа, мазила, сушоар и накрая вика "като Гришо стана".
Сестра ми го харесва, ама като и пратих селфи с тая прическа, не можа хич да познае, че приличам на любимеца и!
Клин слагам под панталон при голям студ!
То младите трябва да те мотивират да даваш доброто от себе си, да ти е кеф да общуваш като равен с тях...
Чуваш ли, Стефане!
Отварям скоба-Стефан дойде на стаж в концлагера, в който се трудя. По-малък е от керката. По-късно стана колега. Сега работи другаде.
Стефчо помогна снощи да бутнем тойотката да запали. За пръв път палеше аварийно кола и стана от раз. За награда го оставих той да кара и паркира в заледените улички.
Дрифт, бате!
Плюс за ярисчето - лека е, минус за мен - бутах по заледено с неподходящи обувки. Нямам натъртвания и счупени ребра!
Ако някой утре е на разположение за бутане към 5,30 сутринта да каже. За негова безопасност - да е с планинарски обувки!
Ама това младите, хич не може да се разчита на тях!
Момчето кара без фарове, чак пред блока се усети!
Добре, че не се разминахме с патрулка! Ама те в квартала са паркирали обикновено пред едно кафене. Не е денонощно, та вечер не знам как да ги намирам. Само некой от кварталния патрул да не е във форума и да го чете това!
То на днешните млади им дай фитнеси, кафенета, татуси и да ръгнат някой с нож пред дискотека или в парка...
Ех, а навремето какви млади млади имаше! Справяхме се без интернет.
А, с тоя интернет още една скоба - преди време гледах драматичен сериал, забравих как се казва, май Кийфър Съдърланд беше в главната роля. Та, в една от сериите две момичета ще бягат от техните, открадват кола и отпрашват. Шофьорката май караше за пръв път. В някаква пустош им свършва бензинът /държавата е от тези, с многото петрол!/, тръгват пеша и се натъкват на жена, която ражда край пътя!
Момичетата млади, наперени, запазват самообладание и... познахте вече!
Едната извади телефона, обаче не за да звънне на спешния номер, а да провери какво да правят!
Не, не бяха блондинки, а арабки!
Два мола, три книжарници...Прибрах се с метрото, без книга, и без номера на продавачки!
Ма си купих панталон, даже не го и премерих!
15 лева, кво толкова!
КАК СЕ КАРА ЕЛ.КОЛА
-----
Днес направих един тур с тесла. Е, преувеличих малко. Всъщност беше нисан . И за тура преувеличих. Минах 70 метра, обърнах и обратно. Докато обръщах, завъртях глава назад, както ме е учил инструкторът, малко след това пилотът/наемателят на колата и наистина пилот/ ми показа екран, колкото на таблет на конзолата.
Ми да, камера! Усмихнахме се и двамата, обратно по маршрута и паркирах. Щях да кажа че дори и гумите не чувах, ама повече от 20 не вдигнах. Оказа се, че родителите на пилота имат тесла /не, не е българин/.
То и племенника има ел.кола, ама не мога да влезна в нея, обаче му пробвах ховърборда и тръгнах назад. Ма нямаше травми!
Трябваше да влизам на работа. Не съм споменавал, ама сме нещо като в концлагер. Закъснения са крайно нежелателни, но само за най-низшия състав. И си ги отработваш!
Звъни един приятел, и му се хваля веднага "карах тесла".
Той е трезвомислещ и скептик и не вярва! Добре де, Мите, нисан беше.
"Електрокар нали си карал"! Всъщност повече часове имам на мотокар, и му отговарям "ама това е по-бързо, по тихо и вози пътници".
А дори не успях да разгледам таблото, ако не беше пилотът, нямаше и да тръгна доста дълго време.
Оставете инструкции на български бе, хора!
Скоростите бяха на нещо като тъчпад, предна и задна пробвах, ма имаше и още.
Ей, кой е гледал Стар трек може да си представи на какво попаднах! Жалко, че не направих втори тур.
Току-що погледнах,продават се наоколо, даже първата обява е за кола с бг регистрация.
Ма това паркирало и само!
неделя, 21 април 2019 г.
светинята му Валентин..
И този материал може да съдържа фалшиви новини,обидни, хейтърски, сексистки, антирелигиозни и етноелементи, както и да е написан неграмотно
Днес било св. Валентин, както и братовчед му Трифон зарезан! Единият от двамата е в ролята на далечен беден роднина. Но пък има възможност да кандидатства за усвояване по европрограми.
Ехе, какви картички имаше едно време! Преди 30-40 г като бяхме ученици се скъсвахме да получаваме картички и стикери! Кеф ти вайбър, фейсбук, уатсап, туитър, скайп, то картички, то чудо!И все от тайни обожатели! И с линкове към камери на живо! А днес-днес не получих нито една! И не само аз, колегите около моята възраст, като направих една анкета, се оказаха в същото положение! Накъде отива тоя свят! Тогава, тогава беше светинята му Валентин, сиротният!
Прилагам валентинка по мой дизайн и авторско изпълнение
Монолог към една актриса
Начало на
разговор в чата
"извинявам за
нахалството, ама сигур вие актьорите сте свикнали с откачалки и преследвачи
като мен, всъщност се извинявам за снощи- бях такова дърво и не взех едно
цвете за теб и александра
да се
представя- аз съм колега на таткото на режисьорката и той наистина ми обеща
текста на пиесата/щото оглушавам, а си струваше да чувам текста/ ама ми е нещо
като шеф, а аз съм нещо като анархист и на шефове не вярвам/потвърдено
многократно в последния месец/! та моля ако е възможно да получа един кибер
вариант....верно че от юноша жените ми отказват непрекъснато та до днес
в замяна
изпращам един виртуален букет за маша, няколко бири за момчетата, а за оня
дъртия, дет го даваше лошия-склонен съм да се разделя с едно малко чукче,
правено от мен в училище по трудово!
сценографи и
други пропускам, но ако ми изпратиш телефона си, за да си изпращаме закачливи
шорт месиджис, или да си разменяме палави снимки в уатсчат ли или където там,
младите го правят, ще почета и невидимите от екипа с нещо скромно
та за номера
ти - не се притеснявай, дискретен съм/то с работа с много жени и двайсет и
няколко годишен брак кой ли вече не е/ но ако имаш нужда от малко ПР и да ти
изтекат снимки кат на фолкаджийка в пресата, готов съм да го направя, още
повече, че спя с човек от бизнеса с имидж и ми дължи услуги и може да даде адекватни
съвети!
ако нямаш
вече национален фен-клуб, готов съм да организирам нещата, и дори да го
председателствам!
а сега вече
по същество/ако вече не си ме блокирала/- мнение на обикновен зрител за
снощното представление:
бях на
театър.
за пръв от десетилетия.
не съжалявам. краката на актрисата си ги
биваше.
обещаха да ме
уредят с телефона и, както и текста на пиесата.
адаш, не ме забравяй!
"наемателят", матяж зупанчич, реж. александра петрова.
"наемателят", матяж зупанчич, реж. александра петрова.
какво видях-
как индивидуалното и стадното взаимодействат и реагират. стереотипи и крайни
състояния се преливат плавно.
любезният и винаги готов възрастен герой фалшив пророк ли е, или
авторитет.
плавното докосване до границите на другите опознаване ли е, или
манипулация и опит за подчиняване на "правилното".
падането на
преградите при опознаването на околните е като редуване на възторг и леко
хапане, характерно за дългогодишните връзки.
поведенческата експанзия не води
до еволюция, а към деградация.
авторът поставя тези въпроси, без да търси отговорите.
авторът поставя тези въпроси, без да търси отговорите.
сякаш неутрално, но от
различни ъгли наблюдава персонажите.
поуката - внимавайте, имате право на избори, избори какви да сте, какви да останете или в какви да се превърнете.
поуката - внимавайте, имате право на избори, избори какви да сте, какви да останете или в какви да се превърнете.
не се предоверявайте на авторитетите,които
сами създавате и издигате!
със съжаление отчитам, че загубата на слух няма да ме върне при театралните фенове, а има какво да се види, преведе и режисира.
със съжаление отчитам, че загубата на слух няма да ме върне при театралните фенове, а има какво да се види, преведе и режисира.
освен ако не правят пиеси
със субтитри, досегът ми с това изкуство ще бъде само като читател/и почитател
на краката на някоя млада актриса/.
китките за
маша и александра....
Надявам се
нямаш нищо против този текст да влезе в блога ми и да се превърне в публичен.
То освен сестрата и кумата никой не го чете, а мен това ме устройва и държа
умишлено да е така...ще приема мълчанието за...абе ясно какво... и спирам да те
притеснявам/поне до следващата ти изява, която при възможност бих и гледал/"
Потребителят
не е блокиран, но остава в монолог...
Чатът е
изтрит от потребител...
четвъртък, 21 март 2019 г.
Носталгична форумна историйка...
Изгоре кафе машината, момчета към кого от форумните майстори
да се обърна?
То аз кафе не пием, откак се светнах, че ми прави странични ефекти към аутизма, ама дзверо верно озверева у такива ситуации и ме праща веднага до бензиностанцията да купувам.
То аз кафе не пием, откак се светнах, че ми прави странични ефекти към аутизма, ама дзверо верно озверева у такива ситуации и ме праща веднага до бензиностанцията да купувам.
Вече ме познават и мен, и кучето, и в еконта покрай дзверо
ни знаят!
У нас само кучето нема поръчки.
Ма аз знам къде ке я пратим моята довечера или утре рано сабале да върне услуга.
Динамична сутрин-някое животинче повръщало през нощта, ма нали са ми възпитани и двете-правят го по кревати и дивана. Айде две покривала у пералнята. Жената и тя добавя нещичко.
Що аз ли пускам пералнята- щото е на немски. Нали го знаете тоя звучен език с думички като щепсел, шлаух, щекер, шлайф, а имат и с други букви- хобел, хонинговане, райбер... итн! Ако няма картинка със символ не мога да разбера коя е думата за включено! В подземен гараж в Австрия разчетох думата пожарен кран на един дъх, а беше писана на метър и половина разстояние, но ако не беше над шланга, не може да разбереш за какво се отнася. Аз съм учил всъщност френски и такива дълги думи не съм срещал.
Що аз съм вечен дежурен по пералня?
У нас само кучето нема поръчки.
Ма аз знам къде ке я пратим моята довечера или утре рано сабале да върне услуга.
Динамична сутрин-някое животинче повръщало през нощта, ма нали са ми възпитани и двете-правят го по кревати и дивана. Айде две покривала у пералнята. Жената и тя добавя нещичко.
Що аз ли пускам пералнята- щото е на немски. Нали го знаете тоя звучен език с думички като щепсел, шлаух, щекер, шлайф, а имат и с други букви- хобел, хонинговане, райбер... итн! Ако няма картинка със символ не мога да разбера коя е думата за включено! В подземен гараж в Австрия разчетох думата пожарен кран на един дъх, а беше писана на метър и половина разстояние, но ако не беше над шланга, не може да разбереш за какво се отнася. Аз съм учил всъщност френски и такива дълги думи не съм срещал.
Що аз съм вечен дежурен по пералня?
- Жената вика: "у дипломата ти пише технолог и
програмист-настройчик"- значи е твое задължение!
Една скоба за жената- вече няколко човека/не само от този форум/ задават въпроса "как те търпи жената ти".
Изяснявам - брак по сметка!
Една скоба за жената- вече няколко човека/не само от този форум/ задават въпроса "как те търпи жената ти".
Изяснявам - брак по сметка!
Всъщност жената освен, че изкарва парите вкъщи, ми е
продуцент и ПР.
За повече за мен, семейството и други животни следете блога.
Изпращам невестата до колата, в едната ми ръка е кучето, в другата боклука, и поемаме на разходка с кутрето.
Купувам тесто за пица и се срещаме с Ханибал Лектър.
Всъщност се оказва сестра му.
Джак-ръселчето е голямо колкото котката ни!
Води го възрастна женица. Двете кутрета не се скарват и се заговаряме.
За повече за мен, семейството и други животни следете блога.
Изпращам невестата до колата, в едната ми ръка е кучето, в другата боклука, и поемаме на разходка с кутрето.
Купувам тесто за пица и се срещаме с Ханибал Лектър.
Всъщност се оказва сестра му.
Джак-ръселчето е голямо колкото котката ни!
Води го възрастна женица. Двете кутрета не се скарват и се заговаряме.
Турила му намордник/той е колкото напръстник за шиене/,
защото териерчетата си ядат боклуци, разнасят мърша и се търкалят в същата.
Джакчето е още по пижама и изразявам загриженост за нея/да не я изцапа/, обаче не забелязвам, че "пижамата" е на бяло-червено райе. Март, бяло и червено.
Не, не е фен на ЦСКА като двама комшии с такива екипи. Верно, единият е на десет, другият на петдесет и нагоре.
Мартеница, домашно плетена!
Защо не нося с мен тоя телефон! Щях да снимам!
Къде са тия жени, дето плетяха, вадеха кройки от лада и бурда, шиеха, бродираха, правеха тутманици и курабии, разменяха рецепти, записани с химикалка на хартия, разменяха тоалети и обувки, лепяха тапети и правеха закуска и чай за децата преди училище?
В бг-мама ли?
Или вече се пенсионираха?
То на днешните млади им дай силикон, фитнес, солариум, маникюр, мол и татуси!
Един айран не могат да направят, ама ще го поръчат от амазон, ако им се припие!
На дъщеря ми в риъл тайм по вайбър съм обяснявал как да прави ризото!А тя тогава в Италия!
Стана, я!
Ама пък тя сега ми поръча китарен ефект. От Амазон.
По повод една постановка тия дни/дъщерята на колега е режисьор/ се бях сетил за едно мое излизане с момиче на театър. Облякохме се що-годе официално и гледахме нещо на Рей Куни. Девойката беше със зелено сако, ушито от нея!
Сладките 18, бяхме се запознали на концерт на ПББ на стадион Дружба.
Джакчето е още по пижама и изразявам загриженост за нея/да не я изцапа/, обаче не забелязвам, че "пижамата" е на бяло-червено райе. Март, бяло и червено.
Не, не е фен на ЦСКА като двама комшии с такива екипи. Верно, единият е на десет, другият на петдесет и нагоре.
Мартеница, домашно плетена!
Защо не нося с мен тоя телефон! Щях да снимам!
Къде са тия жени, дето плетяха, вадеха кройки от лада и бурда, шиеха, бродираха, правеха тутманици и курабии, разменяха рецепти, записани с химикалка на хартия, разменяха тоалети и обувки, лепяха тапети и правеха закуска и чай за децата преди училище?
В бг-мама ли?
Или вече се пенсионираха?
То на днешните млади им дай силикон, фитнес, солариум, маникюр, мол и татуси!
Един айран не могат да направят, ама ще го поръчат от амазон, ако им се припие!
На дъщеря ми в риъл тайм по вайбър съм обяснявал как да прави ризото!А тя тогава в Италия!
Стана, я!
Ама пък тя сега ми поръча китарен ефект. От Амазон.
По повод една постановка тия дни/дъщерята на колега е режисьор/ се бях сетил за едно мое излизане с момиче на театър. Облякохме се що-годе официално и гледахме нещо на Рей Куни. Девойката беше със зелено сако, ушито от нея!
Сладките 18, бяхме се запознали на концерт на ПББ на стадион Дружба.
Душата си продавам да съм пак на 18!
Сестрата на един съученик от техникума пък ни уши сватбената рокля. Направи го на око, без кройки! По-късно работи като шивачка, а и стана главен дизайнер на голяма фирма за производство на дрехи. Уши и няколко абитуриентски тоалети на мои хора.
Цвети, благодарим за жеста, не сме забравили добринката!
Днес пак ще черпя!
Тия дни го правя често, вече почерпих с книгата на Деян Желязков няколко човека. Правя го с користна цел, разбира се, а именно– да получа една усмивка.
Въпросната книга ми е подарък от сестрата. Поръчах и аз, да ги подарявам. На следваща заплата-пак.
С това черпене вече заваляха лс.
Сестрата на един съученик от техникума пък ни уши сватбената рокля. Направи го на око, без кройки! По-късно работи като шивачка, а и стана главен дизайнер на голяма фирма за производство на дрехи. Уши и няколко абитуриентски тоалети на мои хора.
Цвети, благодарим за жеста, не сме забравили добринката!
Днес пак ще черпя!
Тия дни го правя често, вече почерпих с книгата на Деян Желязков няколко човека. Правя го с користна цел, разбира се, а именно– да получа една усмивка.
Въпросната книга ми е подарък от сестрата. Поръчах и аз, да ги подарявам. На следваща заплата-пак.
С това черпене вече заваляха лс.
Колеги съфорумци, просто изпратете смс с текст "DMS
"cherpene" на номер 666 и се включвате в играта. Услугата е с
добавена стойност.
Или пишете на лично и ще ви кажа кога да хвърлите парите от
балкона.
Това с парите...всъщност ми е втората работа. Обаче голяма конкуренция и ми трябва нов бизнес план.
Тия дни звъни телефонът. Детето: "...тате, за теб е...".
Един бавен мякащ глас "Добър ден, комисар Петров от Национална полиция..."
Мамка му, комисар Петров съм аз! Но от Вътрешна сигурност! Гепиха ми не само схемата, ма и името. Тя конкуренцията фантазия няма, ма ми изяжда хляба!
Реанимирах тойотката, трябва да реанимирам зъбите и семейният живот. Работата вече няма шанс.
Това с парите...всъщност ми е втората работа. Обаче голяма конкуренция и ми трябва нов бизнес план.
Тия дни звъни телефонът. Детето: "...тате, за теб е...".
Един бавен мякащ глас "Добър ден, комисар Петров от Национална полиция..."
Мамка му, комисар Петров съм аз! Но от Вътрешна сигурност! Гепиха ми не само схемата, ма и името. Тя конкуренцията фантазия няма, ма ми изяжда хляба!
Реанимирах тойотката, трябва да реанимирам зъбите и семейният живот. Работата вече няма шанс.
Да реанимирам себе си все не остава време.
Айде, отивам да ударя един ми-мажор на пълен драйв, ама преди това да простра!
Айде, отивам да ударя един ми-мажор на пълен драйв, ама преди това да простра!
Абонамент за:
Публикации (Atom)