без заглавия

комар играех със съдбата,
дори ми разреши
аз да измислям правилата,
почерпи ме мартини,
сготви ми калмари...
страшно бързо разказа ми играта,
за десерт
набързо отвинти ми главата

###

младите лъвове
с бели якички,
играят скуош
със супермодерни брадички,
дори и женички,
със бели якички,
беснеят на корта...
като стадо акули

удивителни

как изчезна мое вдъхновение,
то ли ме остави!
а бе толкоз пълно с дръзновение,
като резервоара на колата,
след заплата.
дано пък при друг във нужда
да се приюти!
някой е сигурен -
скоро пак ще го навести!
ма къде избяга това приключение,
даже слух такъв върви!
и, дали, начинаещ графоман сам се глождe!
тук сглобявам лирично отклонение -
то е в хибернация!
и изпадам в изненадващо откровение -
 едва прошепвам -
без да правя изявление:
то е символично закопано
в корените на една акация!
пу-пу!