сряда, 26 юни 2013 г.

Един ден на Денис Иванович


 
Алармата извъня, Денис Иванович се пресегна и натисна точния бутон милисекунда преди втория сигнал. Стана бързо и с изненада установи колко е бодър. Набързо изми зъбите си и се шмугна под душа, завъртя крана и навреме отскочи назад. Топла вода обаче нямаше. "Аз обичам студен душ сутрин рано!" бе мантрата, подходяща за случая и след две минути медитация Денис И. перна крана. Метафизично вдъхновение му подсказа "а сега хавлията е на балкона" и като се обърна..."Истина, истина Ви казвам" - добави вътрешният му глас... В този момент го обхвана прозрение и реши днес да пусне тото. Прозрението обаче продължи:"Трябва да обърнеш системата, избираш 42  числа, шестте, които отпаднат, са точно твоите!"
Денис И. се окомплектова набързо, но след три обиколки на апартамента и две проверки на вчерашните дрехи се отказа от търсенето на цигарите и потегли. Ръката му на два пъти провери фаровете дали са включени, трета среща с патрули по пътя нямаше.
На голямото кръстовище при спортната зала Денис И. погледна в огледалото, намали, погледна първо вляво, после вдясно и спря заради силуета вдясно на булеварда, а в главата му прозвуча характерният тембър на неговия автоинструктор "....пешеходецът стъпи ли на платното...подълженията на тротоарите на кръстовищата..." Обаче пешеходът му махаше с ръка да продължава. Денис И. изчака секунда и посегна към скоростния лост и в същия момент осъзна, че субектът е гол и започва някакъв странен танц.  "Не изглежда пиян, протестите са вечер, може би е дрогиран..." си помисли Денис, потегли и спря двеста метра по нататък пред полицейското управение...
На следващото кръстовище го чакаше нова изненада - кола спряла напряко на пътя, и пуснала сигнални светлини. Нямаше как да я заобиколи, а колоната военни машини, излизаща от малка уличка, под военното поделение изглеждаше безкрайна. "Закъснях, мамка му!" бе първата мисъл в главата на Денис, втората бе "откъде се взеха толкова коли зад мен в шест без двайсет сутринта". Денис не закъсня, военната полиция разумно разкъса колоната и пропусна колите.
"Какво става тая сутрин, още не е изгряло слънцето", "какво ли още ме чака, не отмина ли тая суперлуна" му мина през главата и тихо съмнение за предстоящия ден се настани в главата на Денис.
В работата Денис И. след едночасово упорство се пребори с машината и тя заработи както трябва с капризния материал. Работният ден мина нормално, като се изключи колабирането на колега и идването на линейка. В края на смяната Денис получи обаждането, което очакваше от вчера - нещата бяха ремонтирани, а цената го устройваше. "Всяко зло за добро, а вселената все пак поддържа някакво равновесие дори и в емоциите" се мярна в мозъка му. Да, равновесието във вселената на Денис клонеше към щастие. Малко след това се оказа, че е добра идея да довърши партидата с детайлите, за да не губи време втората смяна с последните 100 бройки, а направо да мине на следващото изделие. Три минути след края на смяната Денис напусна работното място и беше забравил напълно за сутринта.
Хвана го червен светофар, Денис натисна спирачката и спря на сантиметри от линията, в същия момент се чу трясък отзад, и кола премина вляво от него, като спря на средата на кръстовището и пусна аварийните светлини. "Добре съм... удариха ме... бягат... номера...двойки седмици, осмици...колата...чакане...разправии...точно тука ли...сега ли...мамка му...не пазят ли дистанция..."- Денис разкопча колана, слезна, видя само драскотина по бронята, при другата кола беше същата работа - никакви видими щети.
Звукът от удара беше силен, но колата не помръдна. Десет километра по-нататък, чак когато слезна Денис усети следи от адреналина и отново разгледа следите от жулването.
В магазина Денис попита какъв ден е днес и сподели накратко с продавачката случилото се, и тя със съчувствие потвърди съмненията му и двамата стигнаха до извода, че мързел до края на деня е най-добрата идея.
В къщи господин Иванович още веднъж разказа как е минал денят и завърши с думите "днес нищо няма да пипна повече". -"Ама ти вчера обеща, че ще изчистиш най-накрая тия боклуци"- почти сърдито отбеляза госпожа Дениса Иванович. "Обещаваш повече от година...и всеки път си намираш оправдания".
"И нека бирата бъде с теб"- благослови на глас съпругата си Денис Иванович, отвори си една бира и седна с лаптопа на масата...
...А такива дни Денис имаше около двеста и двайсет годишно

вторник, 12 март 2013 г.

Кратки фундаментални въпроси



       Кратки фундаментални въпроси



Как се играе маджонг вкъщи? – пробваш с изпраните чорапи

  Къде зимуват котките? – в леговищата си



 Къде ми е запалката?– там където е и отверката ; А къде е отверката? – в последните шест месеца никой не я е виждал, като мине този срок вече се материализира напр. върху окачения таван

Защо Баба Марта се държи като жена в критическата възраст?- няма еднозначен отговор

Каква в предишен живот е била  приказливата комшийка от съседния етаж?–минимум сиамски тризнаци

 Защо като влезнеш в тоалетната всички се скупчват на вратата?– отг.а) защото си звезда отг.б) защото си друг вид харизматична личност  отг.в) избухнала е епидемия

Защо когато доматите имаха вкус и миришеха на домати, жените не слагаха силикон и бяха истински?- защото и в доматите вече има силикон

 Защо  папата се оттегли?- даде си сметка какви са семейните ценности и ценностите на обществото и не му понесе

Защо магазините за жени за дрехи, бельо, козметика, аксесоари, чанти, обувки, бижута ит.н. са поне 20 пъти повече от сходните за мъже?- защото съотношението жени-мъже е поне 20 към 1/друг възможен отговор - жените харчат 20 пъти повече

Друг фундаментален въпрос – защо когато жена ми ме мрази, ме мрази и целият свят?
 Защо не виждам по-далече от заплатата си?

           На последните два нямам отговор

 Пропуснах: Защо днес измих чиниите и искам целия свят да знае за това?
    На това също нямам отговор!


четвъртък, 24 януари 2013 г.

Глупости light продължение



Минаха и заминаха свещени дати, идват свещени данъци.
Кратък преглед на м. декември – 12.12.2012, свършекът на маите, Коледа, селски, хай-тек и културен туризъм и малко спорт.
Какво се случваше на 12 декември?- Доста граждански бракове. Най-любопитният брак е на една блондинка, омъжила се за милиардер $притежаващ активи за 12 млрд., естествено!$. Адвокатите на Дж. У. Смит III пробутали в предбрачния договор романтичната клауза, че евентуален развод по вина на 87 годишния младоженец е възможен само на следващата най-близка красива дата – 13.13.2013.
Неслучайно в класациите на най-мразените хора адвокатите са на челни места, изпреварвайки традиционните данъчни и счетоводители.
Дори и в изолираната Северна Корея бях свидетел как жена тържествено обеща да произведе 12 изделия над нормата в чест не на Великия вожд, а просто ей така – за датата.
Най-интересното обаче дойде от сатанинската секта Дванайсет малки дяволчета.
На тяхната черна меса, предавана пряко в интернет и Канале 3 дванайсет девици изгубиха своята чест. Това стана напълно доброволно и в присъствието на предварително поканени международни правозащитни организации. Нотариус удостовери пълнолетието и съгласието на участничките, а гинеколог - състоянието им! 
ДПС отказали поканата, с мотива, че се подготвят за национална конференция. 
Като допълнителен бонус за зрителите бяха и няколко чифта гърди, демонстрирани от активистки на движението Фемен.
Календарът на маите се оказа по-държелив от населението на доколумбова Америка, но вечният календар на прабългарите се оказа имунизиран от проблем 2012 и сега се разработва версия за андроид базирани устройства.
Дали и картите на маите са така прецизни като календара им? Има сведения, че майски мореплаватели тръгнали да търсят път към Индия, но акостирали в Европа!

На Коледа попаднах в едно китно селце, средище на международен селски туризъм с група японски пенсионери. Каква бе изненадата ми, когато наскоро моят нов приятел от Япония Фуджи Ямагучи с огромна гордост ми представи пълен запис от презентацията на нов японски робот-прасе. С удивление наблюдавах прасе, снабдено с последни технологични джаджи ли, гаджети ли, но техническата информация бе само на японски и не схванах всичко в подробности.
Накратко – два отбора се опитват да хванат прасето на кален офроуд полигон, а то квичи и търси път към свободата. Отбор едно бе съставен от известни азиатски модели по бельо, а отбор две – от борци сумисти. 
Мой колега предложи името селски тероризъм, но се оказа че израелското правителство има тесни връзки с компанията-производител и звучало неуместно.
Всичко това под силните звуци на модерен японски поп и при докосване на земята с нещо по-различно от стъпалата следваше наказание за участниците – малка чаша саке и звучни японски ругатни.
Самото прасе не се даваше лесно, управляваше се със самообучаващ се интелект от ново поколение, свръхбърз процесор, нещо споменаха и за камери с висока резолюция и gps.
Ако все пак прасето бъде докопано и задържано над 42 секунди, то спира борбата, отваря уста и поднася порция суши!
Към голяма част от оригиналните патенти в айпрасето вече има сериозен интерес от водещи автомобилни производители. 
Моят приятел Фуджи се оказа бивш изпълнителен директор на водеща кибернетична компания и голям акционер в същата. Маркетингово проучване показва огромен потенциал за азиатските пазари за айгошо/ударение на последно о/ като средство за забавление и тимбилдинг и вероятно нова мания от мащабите на караокето.

От селски туризъм да минем на културен такъв.
За тази година съм поканил Фуджи на кукерски фестивал, пък да видим какво ще излезне!
Организирам благотворителен Руски и след това - Виенски бал. Понеже наскоро ме попитаха каква е разликата между двете събития обобщих цивилизационните и етнокултурни разлики накратко. На виенски бал хората общуват, хапват, пийват, танцуват виенски валс. На руски такъв е абсолютно същото с единствената разлика, че се пие, докато се затанцува казачок. Официалното облекло е задължително, спонсорите също. Покани може да поръчате и онлайн на сайта на Пропаганда и реклама -ПРточкаком, работим с всички куриерски фирми.

Наскоро ме упрекнаха, че в блога липсва спортна тематика. От днес това вече не е така. Моят добър приятел Венци ми поиска съвет какво да направи за стогодишния юбилей на неговия спортен клуб и аз лично се ангажирах да боядисам тревата на стадиона в клубния цвят, както и да издиря сто привърженици на клуба. Това второто е по-трудно, но ако трябва съм готов да наема и статисти. Това между нас да си остане!


вторник, 15 януари 2013 г.

Да препикаеш медиите



Да препикаеш медиите
Този материал може да съдържа обидни, хейтърски, сексистки, религиозни и етноелементи, както и да е написан неграмотно
Напоследък все повече се чувствам като куче. Като видя нещо, маркирано като интересно, искам и аз да го препикая! Искам да протестирам, искам и имот край морето, искам да съм тайният тотомилионер. Искам да играя, искам да ме погалят, искам да подуша и да близна   /червена точка/,  накратко – искам да искам!
Аз не съм журналист, и никога няма да бъда! Аз не съм расист, и никога няма да бъда, но нека някои племена да си знаят мястото в историята и обществото! Аз не съм перничанин и никога няма да бъда! Аз не съм политик и никога няма да бъда! Аз не съм пенсионер, но най-вероятно също никога няма да бъда!
Наскоро тийнеджъри се опитват да ограбят златарско ателие. Резултатът – жената на собственика „възпитава” единият с дилафа. Че образователната система е в срив, да – така е! Но тия „деца” са много добри и активни във всякакви социални медии и пространства и дори имат повече приятели, отколкото котролни и изпитвания за целия си живот. За изгледните филми да не говорим… Та тия екземпляри не знаят ни един виц за евреи, арменци и т.н. а са хванали оръжие и са тръгнали да изкарват от лесните пари!
Тук вече говорим за обща култура…
                Къв е тоя Левски бе!
Няма да се спирам на етническата принадлежост на собственика на ателието.
    Френски спецекип се проваля при операция за спасяване на заложник. Мили боже, тия командоси и край български села би/я/ха се провалили. И Чуждестранният легион е взел страшно много да запада. Време е френските националисти/май по ще им отива да са нарцисисти/ да вземат нещата в свои ръце и да пускат повече бели в армията, вместо да протестират срещу гейове. Ако и там техните политици са като нашите, дупе да им е яко!
Някой протестира ли срещу лесбийките?
  На Лейди Гага и се цепнал сценичен латексов костюм на Версаче, на сцената, естествено, там където се цепят панталоните, и то в момент, в който е с гръб към публиката! Това потвърждава старата ми теза, че звездите са по-хубави без грим, или изглеждат по-добре там, където не слагат. Друг е въпросът, че Шер стои на сцената най-добре с гръб, защото фронтално стряска хората.
 Представете си една Лайза Минели с пластични корекции. Чарът и моментално би се изпарил. Харесвам Лайза, но промени ли си визията – бърка! Представям си Стив Бушеми с купчина пластики – ще замяза на Маколи Кълкин и любимия актьор на бр. Коен и Тарантино ще е някой друг с характерна визия!  Ало, Холивуд, обичам го Бушеми, ако бях продуцент бих събрал Стив и Лайза да си партнират!
Тук трябваше да има снимка, която показва къде зимуват котките, но поради технически причини, а имено изчезнал телефон на 14 януари, следобед в Била, бул. България публикуването на снимката се отлага. Възнаграждение в размер на 100 лв, може и по куриер.