неделя, 5 май 2019 г.

КАК СЕ ХОДИ В МОЛАТА


Днес излезнах да търся книгата на култовия Дидо и да се закачам с продавачките по моловете/тъщата кръсти МОЛ-а "молата"/.
Не става!
Ех, какви продавачки имаше едно време!
И телефонен номер можеше да им вземеш, и да ги изчервиш, ставаше и някаква приказка.
Олд скуул продавачки!
А тия днешните хем ти отговарят на въпросите, хем глава от телефона не вдигат/все едно си в метрото/, хем са татуирани!
Не става!
Та, в молата се оказа, че има две маси билярд, и тенис-маса.
Дай ми на мене тенис! Питах за работно време, отговориха - до 22,00ч.
Какво да правиш, квартален мол! Обаче тенис-масата е в такава тъмница, че сигурно играят със светещо топче.
А, търся си някой за тенис 2-3 пъти месечно, ама да знае, че новите правила не ги научих! Или както казах на една продавачка "дънки за пенсионери?", ама тя умница-"прави ли търсите?". Все гледат да ми продадат някакви клинове! Ма аз да не съм с крака като на Григор Димитров!
То детето ми прави прическа, мазила, сушоар и накрая вика "като Гришо стана".
Сестра ми го харесва, ама като и пратих селфи с тая прическа, не можа хич да познае, че приличам на любимеца и!
Клин слагам под панталон при голям студ!
То младите трябва да те мотивират да даваш доброто от себе си, да ти е кеф да общуваш като равен с тях...
Чуваш ли, Стефане!
Отварям скоба-Стефан дойде на стаж в концлагера, в който се трудя. По-малък е от керката. По-късно стана колега. Сега работи другаде.
Стефчо помогна снощи да бутнем тойотката да запали. За пръв път палеше аварийно кола и стана от раз. За награда го оставих той да кара и паркира в заледените улички.
Дрифт, бате!
Плюс за ярисчето - лека е, минус за мен - бутах по заледено с неподходящи обувки. Нямам натъртвания и счупени ребра!
Ако някой утре е на разположение за бутане към 5,30 сутринта да каже. За негова безопасност - да е с планинарски обувки!
Ама това младите, хич не може да се разчита на тях!
Момчето кара без фарове, чак пред блока се усети!
Добре, че не се разминахме с патрулка! Ама те в квартала са паркирали обикновено пред едно кафене. Не е денонощно, та вечер не знам как да ги намирам. Само некой от кварталния патрул да не е във форума и да го чете това!
То на днешните млади им дай фитнеси, кафенета, татуси и да ръгнат някой с нож пред дискотека или в парка...
Ех, а навремето какви млади млади имаше! Справяхме се без интернет.
А, с тоя интернет още една скоба - преди време гледах драматичен сериал, забравих как се казва, май Кийфър Съдърланд беше в главната роля. Та, в една от сериите две момичета ще бягат от техните, открадват кола и отпрашват. Шофьорката май караше за пръв път. В някаква пустош им свършва бензинът /държавата е от тези, с многото петрол!/, тръгват пеша и се натъкват на жена, която ражда край пътя!
Момичетата млади, наперени, запазват самообладание и... познахте вече!
Едната извади телефона, обаче не за да звънне на спешния номер, а да провери какво да правят!
Не, не бяха блондинки, а арабки!

Два мола, три книжарници...Прибрах се с метрото, без книга, и без номера на продавачки!
Ма си купих панталон, даже не го и премерих!
15 лева, кво толкова!

Няма коментари:

Публикуване на коментар