селска му работа!

железарията, натоварено, нахълтвам за трети път, старата "стоковедка" оставила некво кифле, от тия с маникюрите, кат за място с 1000 души население цял ден е навалица, "мека връзка 3/8 3/8 женска женска", 50 см, кифлето не го говори езика, посяга към телефона, от тия големите, дет струват повече от колата ми...не се свързва естествено,... "не знам"..., "ясно, мога ли да си потърся...", на петата минута съм фиксирал нужното и се чудя как госпожичката ще разбере цената, разбира я бързо, оставили са списък, пита ме "как го намери"...осем години по складове и търговия, дневен оборот 30 хил. на сектор и 200 хил. на един 22 септември преди десетина години и стотици ревизии, оставаше и да не намеря нещо в селско магазинче, още съм като кръстоска между хрътка и териер между инструменти и джунджурии ма в молове не се оправям дори и в спортните стоки...в крайна сметка пълнещ механизъм заменен, два теча фиксирани, баня суха, всичко заспива и хазяйката доволна...остава най-трудното - някой да прибира и чисти след мен... дали да не си сменя професията...водопроводчик ми изглежда приемливо, най-накрая влизам да се къпя...deja vu, ей цял живот френски...май минавам на дагестански, по ще ми полезен вероятно...та френското изразче...няма топла вода, навън е 27 целзий, слънчевият колектор...150 литра нещо го няма, тамън се нагласям да спра да се калявам и и идва подобие на топла вода...върви ми...то и водката в багажника за екстремни случаи е по-топла от тая вода, ма вече ми е набъбнала кожата...няма кой да ме поздрави с "добре дошъл отново в клуба на потребителите на чист алкохол", но мястото ми се пази и набързо навксвам с членския внос, нищо, имам още две алтернативи...а и селският хипермаркет е добре зареден откъм спиртни отрови...има даже и банкомат...планът - натрясквам се набързо, та довечера за литургията да бъда трезвен и максимум с главоболие, не съм ги забравил още нещата...нищо, че отдавна не съм си плащал членския внос...чистене на кола отвътре и хранене зарязвам директно за утре...багажът ми е готов,... наздраве...

 уморих се

от комфорта да бъда нормален

точно сега

искам бос в локва

да шляпам

дъжсовните капки на танц

да поканя

уморих се

да бъда нормален

в живота застъпил разкрачен

застъпил

между

там и тук

уморих се от смях,

и от чакане

кога ще свърши света

уморих се

пепелника да хвърлям

пълен с

делнични неща

омръзна

да слушам

красиви думи

в нечий чужди уста

точно сега

искам

в океан от емоции да плувам

да шляпам

бос

в локви

от гняв

и мръсни кофи

да бутам

пълни с хорската суета

уморих се

да ме блъскат

в гърба,

и искам

към бог

да крещя!

обичам те,

господи!

обичам!

твой съм!

а ти,

ти кой си?

ти мой ли си?

ти мой си!

уморих се

за принц и роза

да слушам,

кактус

по интересен сега!

ще взема да млъкна

и спя!

утре пак

ще се уморявам

и на господ ще искам

благодаря

да прошепна,

крещя!

уморих се от светли места

от празни листа

пусти очи

сакати души

уморих се

да нямам мечта,

...просто и днес денят се успа!

забравих да се представя-

аз съм пънкаря

със зализана

вече коса

зализана

с гела

на хорски сплетни

все още зелена

...в корена,

и с пърхут,

от тия

чудни мигновения

когда передо мной

явилась

дама пика,

но в червено

 Аз съм турист в собствения си град,

турист и в живота

Аз съм един плагиат, 

заимстващ от себе си

Бутилка край пътя

Дали имам си дом...
Или само бутилка със ром,
която свършва
Свършва и  моята сила-
да я карам с усмивка,
да пия вече не смея.
Отбивам край пътя,
Пропускам летящите хора.
Закъснявам за някъде,
закъснявам за нещо...
Сбъркал съм пътя,
тръгнах с тълпата.
Обръщам назад
и тръгвам пак отначало.
Пак отначало,
А мразя пътувания.
Тръгвам със вятъра, сменям посоки...
...и пак срещу вятъра...
Бутилката свършва,
а тя предсказва посоки,
показва съдби...
Сега е захвърлена в канавка,
и блести ли, блести.
Примамва отново души,
и те празни...
Искам да имам душа,
макар и накапана
от кетчуп и незасъхнали рани,
пъстра, дори и с петна.
Жива ...
като пълна бутилка...
но  истинска.
Да се търкаля от вятъра,
пълна със музика и различни хармонии,
да разказва истории...
и някой да я намери,
...някой различен...
Някой с душа
...искам да играеш със думи...
...излъгах...
Искам празна бутилка край пътя,
и празна, лъскава душа

Ода за неделната палачинка, правена във събота

 

Ода за неделната палачинка, правена във събота

Снимка с палачинка

направи

със сладко от смокини,

солена, с шоколад

в интстаграма си пусни

вземи

за себе си

се погрижи,

толкова ли страшно!

Първо музика пусни,

тигана подбери,

мазнинката де е?

я, едно яйце!

и с едно ще стане!

тръгна,

първата добре,

следващата

малко по-дебела направи!

поне с една

ти някой почерпи!

хайде, вземи,

портрет и направи!

хайде,

всичко прибери

в мозъка складирай,

не само

мивката прибирай!

ох, римата забравих...

и поета сега

какво ще прави?

и тук големият въпрос седи -

да бъде, или не

айран,

или сироп!

...и ето - от нищо

ода

се роди!

Всички реакции:

6Mariana Milusheva, Захари Григоров и 4 други

БЕБЕ НОНА/НЕКА ПАКОСТИТЕ БЪДАТ С ТЕБ, ТЪРПЕНИЕТО - С ДРУГИ.../

момиче с тефтер/къде е телефонът/

момиче с тефтер/къде е телефонът/ две минути след лекция на еми барух за фотографията попаднах на това! помолих за разрешенеие, обикновено снимам без, но остана спонтанноста, която видях. а за съжаление съм лош фотограф и не познавам никона! с телефона щеше по-добре да стане. а подходящият обектив остана вкъщи!