Начало на
разговор в чата
"извинявам за
нахалството, ама сигур вие актьорите сте свикнали с откачалки и преследвачи
като мен, всъщност се извинявам за снощи- бях такова дърво и не взех едно
цвете за теб и александра
да се
представя- аз съм колега на таткото на режисьорката и той наистина ми обеща
текста на пиесата/щото оглушавам, а си струваше да чувам текста/ ама ми е нещо
като шеф, а аз съм нещо като анархист и на шефове не вярвам/потвърдено
многократно в последния месец/! та моля ако е възможно да получа един кибер
вариант....верно че от юноша жените ми отказват непрекъснато та до днес
в замяна
изпращам един виртуален букет за маша, няколко бири за момчетата, а за оня
дъртия, дет го даваше лошия-склонен съм да се разделя с едно малко чукче,
правено от мен в училище по трудово!
сценографи и
други пропускам, но ако ми изпратиш телефона си, за да си изпращаме закачливи
шорт месиджис, или да си разменяме палави снимки в уатсчат ли или където там,
младите го правят, ще почета и невидимите от екипа с нещо скромно
та за номера
ти - не се притеснявай, дискретен съм/то с работа с много жени и двайсет и
няколко годишен брак кой ли вече не е/ но ако имаш нужда от малко ПР и да ти
изтекат снимки кат на фолкаджийка в пресата, готов съм да го направя, още
повече, че спя с човек от бизнеса с имидж и ми дължи услуги и може да даде адекватни
съвети!
ако нямаш
вече национален фен-клуб, готов съм да организирам нещата, и дори да го
председателствам!
а сега вече
по същество/ако вече не си ме блокирала/- мнение на обикновен зрител за
снощното представление:
бях на
театър.
за пръв от десетилетия.
не съжалявам. краката на актрисата си ги
биваше.
обещаха да ме
уредят с телефона и, както и текста на пиесата.
адаш, не ме забравяй!
"наемателят", матяж зупанчич, реж. александра петрова.
какво видях-
как индивидуалното и стадното взаимодействат и реагират. стереотипи и крайни
състояния се преливат плавно.
любезният и винаги готов възрастен герой фалшив пророк ли е, или
авторитет.
плавното докосване до границите на другите опознаване ли е, или
манипулация и опит за подчиняване на "правилното".
падането на
преградите при опознаването на околните е като редуване на възторг и леко
хапане, характерно за дългогодишните връзки.
поведенческата експанзия не води
до еволюция, а към деградация.
авторът поставя тези въпроси, без да търси отговорите.
сякаш неутрално, но от
различни ъгли наблюдава персонажите.
поуката - внимавайте, имате право на избори, избори какви да сте, какви да
останете или в какви да се превърнете.
не се предоверявайте на авторитетите,които
сами създавате и издигате!
със съжаление отчитам, че загубата на слух няма да ме върне при театралните
фенове, а има какво да се види, преведе и режисира.
освен ако не правят пиеси
със субтитри, досегът ми с това изкуство ще бъде само като читател/и почитател
на краката на някоя млада актриса
/.
китките за
маша и александра....
Надявам се
нямаш нищо против този текст да влезе в блога ми и да се превърне в публичен.
То освен сестрата и кумата никой не го чете, а мен това ме устройва и държа
умишлено да е така...ще приема мълчанието за...абе ясно какво... и спирам да те
притеснявам/поне до следващата ти изява, която при възможност бих и гледал/"
Потребителят
не е блокиран, но остава в монолог...
Чатът е
изтрит от потребител...
