Салата "Грета" и една бира "Тунберг"

Направих си една салата с останки от пиле на грил. Към нас намина приятел. Наскоро завърши готварски курс, а аз тъкмо бях пуснал конкурс в социална мрежа със снимка на салата и задача да и се измисли име.
Не можах дори да го попитам...
Говорим си с моя приятел 101vitamin и като взе да се оплаква...
Тук ще вметна няколко думи за него – всъщност сме съученици и някак ни оцеля приятелството дълго време...
Той е сериозен, мълчалив, някои го определят като срамежлив, но като си отвори устата...убийствено чувство за хумор, леко в черния чешит, ама примесен с деликатния му английски вариант. Та той е с друго рождено име, но баба му, която той много уважаваше, преди да се разболее и премести в тях, веднъж го питала при коя баба е по-хубаво – при баба Вита, или при баба Миче, а той, без няколко предни зъбчета опитал да направи компромис, при което излезнало от устата му "при баби Вита и  Миче, а по-големият му брат го чул като "витаминче" и го спрягал известно време.
 Когато братята гледали филма „Сто и един далматинци", витаминчето така се впечатлил от филма, че като го питали какъв иска да стане, като порасне, нашият/така му било втръснало от тия въпроси/ започнал да отговаря, че иска да е 101 далматинци, но направил лапсус и излезнало сто и един витаминци.
Известно време братята ръсели като скороговорка стоиединвитаминци и полека-лека го официализирали и Мимчо станал Витаминчо.
Като пораснал метърър и деветдесет и минал казармата, умалителното отпаднало. По едно време плати някаква сума да си смени името и сега  Витамин вече по лична карта. Що пък не – къде Манчестър Лефтеров, къде сто и един витамин.
Що басове спечели с тая лична карта, ма вече го научиха и не се връзват. Ако ги беше вложил тия пари в нещо...
Твърди, че е купил етаж от къща с тях, и го е ремонтирал. Ма му е наследствен...и не е етаж, а таван. В цифровата епоха Мимчо няма да го намериш, но 101vitamin е от 2000-та година в мрежата.
                                                                         *****
- Писна ми от тая!
- Шефката ли пак? – отношенията му с шефката са легендарни...Хамалин е в склад, в едно поле край София. Сега изкара готварски курс и мисли за втора работа като готвач.
Женицата е много либерална и готина, но той има свои виждания за това, как да третира стоката... и хората, за което по двайсетина пъти на ден тя го уволнява, но си го пази  и защитава от по-големите шефове. Ми момчето се счупва се от работа, а като го питаш защо го прави, вика: от скука!
 Един път по малкото радио в канцеларийката пускат Франк Синатра и нашият по мелодията на Чужденец в нощта, почва да си импровизира „хамалиин съм във склаад”... Друг път шефката го ядосала и нашият и измислил песен „Шефки, шефки!” в два варианта – рап и чалга, при което женицата изпада в истерия и хвърля в теснотията първото попаднало и нещо...тонер от принтер! Канцеларийката станала абстрактно-импресионистична от пръските от счупения консуматив, а след като изчистили, две седмици миришело на ацетон и седели зимата на отворени  прозорец и врата. Мимчо няколко дена влизал със строителна каска с надпис „!шефки!” в офисчето и с полумаска с два филтъра.
Брат му му подарил химикалка, досущ като спринцовка и нашият една сутрин си я залепя с тиксо на ръката, слага парче изправен кламер да стърчи отпред като игла и като вижда шефката, ляга пред вратата на офиса с малоумна физиономия и почва да говори несвързано...
Едва не докарал инфаркт на женицата! Тя се паникьосала, като се опитала да набере, изпуснала телефона, а "актьорът" в този момент не издържал и се разхилил. Вихрето съвсем вихрено го замерила с антистрес топка /бивш национал по хандбал е!/ и го подгонила  с бърсалка за под! Гледах клипа с цялата сценка!
Когато шефката по случайност гаси лампите в склада, се разнася мощен глас „Защо не светят пак лампитее, защото Вихра ги угасиии” по мелодията на БТР. Познайте кой!
Още в училище Мимчо беше страшен имитатор и само да разкаже как е отишъл до спирката и е стигнал до техникума, и часът се проваляше...
Целият клас очакваше да влезне във ВИТИЗ, а той дори не пробва.

                                                                *****

- Не, бе оная шведката! – брат му е в дълга комадировка в Швеция, сгодил се е там, и се оказа, че и тримата сме почитатели на шведската култура като почнеш от Астрид Линдгрен нататък...та до Роксет и Ингви.
- Снахата? Нали беше готина?
- Грета! Тунберг! Пусна компютъра, изскочи...отворя вестник...блещи ми се. Пусна радиото в колата – еди-тунберг- какво си...Ма днеска и в работата колегите като я подхванаха...Бойко ми стига...ма тая го надминава...Ние сме хамали бе, внос-износ...товарим, разтоварваме, стока, амбалаж, заявки, брак, ревизии...
Горкият! Добре, че няма телевизор! А колегите му ги знам – единият е музикант-джаз, блус, класики, другият е гадже с известна поп-рок изпълнителка, третият е завършил философия и има феноменална памет и забрана да влиза във всички казина в България, както и шампион по бридж и обрал наградния фонд на няколко покер-турнира.
- Да бе, нали сте като от „Каналето”! Само Сийчето ви липсва! А момичето го предлагат за Нобел...
- И той е швед...мафия са! Я кажи ти какво мислиш за нея?
Опитвам се да отклоня разговора:
- Ми спомена Бойко...той надмина цар Борис...
Веднага ме прекъсва:
-Тоя, баш като ни беше най-напечено, дойде да ни открива. Едният електрокар капна, охраната му ме свали от другия, та да го снимат и на мотокар. Ма не му стигаше да се качи, и взе да обикаля насам-натам. Шофьорчето чака да го натоварим и  псува, че закъснява, и ще хване стачка на границата, ако не тръгне веднага, а тоя пуяк се дуе и позира! Бутна ни и три палета, та трябваше на ръка да ги прехвърляме и фолираме наново, а от антуража му не остана храна в стола! А охраната прибра баницата с все тавата от Вихъра, и не я върна!
Усети се, че се отплесва и пак ме подхвана:
- Е, какво ще кажеш?
- Виж, това е добра кауза и идея...
- Както и Гринпийс!
- Но момиченцето не е екотерорист. Има потенциал в нея! Мен, ако ме питаш може да стане една майка Тереза на движенията против климатичните промени, трябва и добър ПР, както и франчайзинг!
- Франчайз? Искаш да кажеш маркетинг!
- Да! Набира скорост, само да не е чудо за три дни!
Не знам повече какво да кажа. Спасявам положението като се измъквам с Уинона. Преди години се е запознал с нея и чат-пат поддържат връзка. Да, онази Уинона Райдър, актрисата!
- Уинона какво мисли?
- Сърдита ми е, пусна ми проект за бизнес, а мен ме хвана шубето и увъртах известно време, яко ми се развика и ми затвори. Хич няма да и я споменавам тая...а е и малко ревнива.
Мимчо обикновено е почти флегматичен, деликатен, възпитан, толерантен, не обича да спори и не мога да схвана защо се пали толкова. А сега ръкомаха на всяка дума. Два пъти съм го виждал толкова развълнуван – един път след двойки на целия курс по специален предмет/беше отличник/, и един път през Виденовата зима, когато почти се скарахме.
- Снощи седнах в една пицария, поръчвам си и сервитьорката пита „Бира?”, а аз като казах един „Тунберг”...Много ми дойде!
Ясно..
.Сега разбрах сериозността на Мимчо. ,
Ма това с бирата е добра идея...както фанелки, тетрадки, химикалки, запалки с нейния лик. И календари!

=======мисля, че вече е ясно името на салатата======

Близначките...

В памет на  Динозавъра и тези, които ни напуснаха твърде рано...

     Близначките бяха Боджи и Гери. Наскоро в тия модерни времена, хипстърчето от седмия етаж ги нарече случайно годжи-бери. След няколкомесечно ходене по йога, шамански ритуали, връщаници в предишни животи, всички актуални вегански и духовни термини просто се лееха от устата му. 

Момчето, всъщност беше на почти четиредесет, дипломиран психолог. Всички го наричаха Момчето, с ударение на първото о. Казва се Момчил.

    Той имаше траен интерес към близначките, но сякаш не можеше да реши към коя да се носочи. Или пък не му стискаше...Така и не го попитах. Момчи почина. 

Една събота бяхме на погребението му, след седмица, но в неделя бяхме на сватба. Почти същите хора бяха  и на двете места.

     Близначките...Те не го вземаха насериозно, а някой пусна и слух преди време, че са активистки в ЛБГТ общността. Е, имаше период в живота на едната, когато ходеше със зелена коса, но това беше по повод музикалнатата и кариера. Стана певица в група. Но това беше преди повече от двайсетина години.

     Близначките всъщност не бяха нито близначки, нито дори роднини.

     Живееха заедно от тийнеджърки. Божидара беше осиновена от семейство от третия етаж.

     Дълги години хорицата не могли да имат деца, поработили и навън, и като се прибрали, взели решение. Прибраха я от приют четиригодишна. 

В началото детето беше едно грозно патенце, с типични поведенчески проблеми за дете от „институция”. 

Ние, децата, известно време не я приемахме сред нас. 

       Чак сега си давам сметка че пословичното търпение и флегматизъм на Веско и  Наталия полека-лека победиха дивия нрав на дребничката фурия и той взе да преминава в артистизъм. Грозното пате стана актриса. Пееше, рецитираше, рисуваше, тръгна на уроци по пиано, просвири и на китара. Веднъж изрисува с пастели платнището на камиона на шофьора Дечо със сцени от филми на Дисни.  Покатерила се на колелото и го местела, на няколко пъти падала и се беше поожулила, а пастелите захапала със зъби. Стана голям скандал, Веско и Наталия аха да изчистят „платното” със една сгъваема стълба, но хора питали Дечо за адреса на художника и дали ще им нарисува нещо и на тях, и той взе да се гордее с шарениите, и дори ги покри с някакъв лак, та да не избелявали от слънцето. Спрял ги в последния момент. 

Дечо от всеки курс в чужбина носеше подаръци за племенниците си и за Боджи. Така и не се ожени. Лека му пръст на Дечо, прегазили го на магистрала в Италия. Не разбрахме каква бе съдбата на веселия камион.

       Гери се появи, когато Боджи беше на 13. Живеела с майка си, не се разбирали. Майката я давала разюздано - алкохол, лекарства, кризи, престои в психиатрии... Прибирала различни мъже...

 Гергана пазарувала и въртяла домакинството, но била обект на психическо и физическо насилие и  в един момент не издържала. Започнала често да бяга, намирали я, оставяли я и в интернат няколко пъти. Избягваше да говори за този период от детството си. Тия неща ги научих доста по-късно, когато биологичната и майка почина и тя трябваше да уреди нещата около погребението и.

      Гери просто изникна от някъде една привечер, седнала на пейка близо до блока и заспала там. Боджи я видяла, няколко часа по-късно слезнала да изхвърли кофата с боклук и седнала до нея и я загърнала с якето си. Гери преспала при Боджи уж докато намерят някакво решение. И така вече двайсет и няколко години. 

.  Боджи веднъж каза, че тогава момичето на пейката и заприличало на гладно уплашено коте, каквито тя често намираше и прибираше.

      Боджи и Гери си станаха дует. Едната имаше френско „р”, и другата, когато разговаряше с нея, явно несъзнателно я имитираше. И двете бяха кльощави и мургави, Боджи беше къдрава, Гери с чуплива коса. Веднъж след половиндневни опити с преси за коса и  ютии и двете бяха изправили косите си и едно от момчетата от блока ги кръсти близначките. Настина си приличаха, и понякога можеше да ги различиш само по походката  и жестовете. Започнаха и да се обличат еднакво. Някъде по това време излезна и филмът „Неомъжена бяла жена”. Гледахме го заедно, и на свършване на филма двете се гледаха известно време, сякаш се виждат за пръв път и едновременно избухнаха в смях.

      По онова време хората в квартала се познаваха, и май всички познаваха близначките. Не всички обаче им се радваха. Някаква баба ги беше поляла с леген с вода и замерила с дърво от балкона си на третия етаж, когато се бяха изкатерили по лозата, незнайно как поникнала и пълзяща по старото блокче.

      На „крадлите” им се прияло грозде! С мокрите си фанелки пред блока отнесоха доста зяпане от момчетата. След кратка задявка Кирето от съседния блок изяде шамар от Боджи и се опита да я удуши. Гери го срита, Кирчо, като видя че, няма да се оправи, избяга. Гери по това време тренираше лека атлетика и го стигна след петдесетина метра и го спъна. Боджи се метна на колелото и ги догони. Докато стигнем до тях, жертвата охкаше с окървавено от асфалта и кубинките на момичетата лице на земята. Дълго време след това избягваше близки срещи с близначките и ги псуваше години наред.

     Най-големите им приятели обаче бяха бездомните животинки в квартала. Боджи и Гери често изпразваха не само техния хладилник в полза на уличните кучета и котки. Редовното  оправдание ни беше: дойдохме с децата, бяхме много гладни...Но поне дружно миехме и подсушавахме съдовете!

     В един момент Боджи започна да проси от лелките от кварталната бирария и всеки ден прибираше остатъци от манджа с кутии от сладолед. Обаче един ден чичо Гюро, управителят, се опитал да я опипа и този извор пресъхна. 

В течение на няколко месеца периодично Гюро помпаше гуми. На прибиране от училище се оглеждахме, и, ако нямаше никой наоколо, някой клякаше и развиваше вентила на гумата лекичко. След неколкократна смяна на иглички, обаче се усети и взе да паркира, така, че москвича  да се вижда от витрината на „Гущера”, както беше известно заведението. Думата педофил не ни беше позната, но това беше нашето отмъщение.

Боджи продължи с майчинството над бездомните, със същата тактиката с остатъци от храна, като просто един ден влезе в кухнята на детската градина и се примоли на лелките там. Гери пък започна акция в стола на училището.

     Виждали ли сте котка да яде леща? А малеби?

                                                                 

#

 Момичетата не бяха точно палави, но инициативата за много щуротии идваше от тях. Същата есен с историята с гроздето кварталът осъмваше с диря от зелеви листа от плод-зеленчука до пейките на игрището. Държаха голяма купчина зеле в двора на магазина на открито, завита с едно платнище. В ония години  зимно време още  можеше да се видят каци за зеле пред входовете на блоковете.

        Боджи се усети, че през временната мрежа, ограждаща зелето, като последователно провира ръцете си през правоъгълните дупки на оградката може да измъкне отгоре зелка. Гери събра стотинки от бандата и купи пакет сол. На четвъртата вечер от набезите за зеле  кварталният ни чакаше цивилен на пейката зад вратата на игрището.

    - Това повече да не се повтаря! Като направят ревизия за зелето, събирате пари и си го плащате! А това утре да го няма. След училище правите бригада и изчиствате и зелевите листа, и всички боклуци около игрището. Следобед ще мина да ви проверя!

            Чичо Васко, кварталният, погледна с укор синовете си, които бяха най-отзад, и двамата с по една  огромна  зелка в ръце.

Носеше се миризма на есен, разбирай - на печени чушки. От съседната пейка се чуваше песен на Аксепт, пусната на касетофон с батерии, но заради старшинката бяха намалили звука. Той беше купил двукасетъчно Саньо на синовете си, и беше обръгнал на такива звуци. Често се презаписваха какви ли не стилове в тях, но Малкия и Големия Шемет имаха предпочитания към твърдия звук, както и група, с която репетираха в мазето на старшинката.

      -  Значи затова снощи отказахте зелевата салата! Вместо да сте за пример, се червя от вас пред началника! Наказани сте за една седмица без китари и излизания!

                                                              #

Пред очите са ми купчина деца, чорлави, повечето с драскотини по ръцете и краката, и  като с униформи за физическо - големи или отеснели шорти, поизбелели фанелки с оръфани яки, гуменки, скъсани традиционно на десния палец или маратонки ромика...колела в синьо или червено, небрежно нахвърляни по земята, разкъсваща се по шевовете топка и две кучета, изплезили езици... Караман и Джина.  Нямахме телефони, нямаше селфита, и въпреки, че Васко ходеше на кръжок по фотография, притежаваше собствена лаборатория с червена крушка в банята и специално купен апарат смяна, нямаме една обща снимка. 

Но ако имахме, щеше да изглежда точно така! И в единия ъгъл щеше да се вижда и странна конструкция. Лагерница. Една от двете в квартала, конструирана и изработена с помощта и инструментите на мустакатия печатар чичо Сашо, до нея момиче с две миши опашки седи на бордюра с летни кънки в ръце и си сваля сандалите, а на тополата отзад се веят останките от геройски загиналото хвърчило, кръстено Гагарин!

Имаше и приключения в подземни тунели на Топлофикация с огромни плъхове, след което се озовавахме право в горичката на Робин Худ, имаше пиратски залив със салове в основите на  близкия запуснат строеж до шоколадовата фабрика. Дори разполагахме със собствен огромен космически кораб, маскиран като ръждясала селскостопанска машина, паркиран до рекичка зад околовръстното в края на опитно поле на Института по почвознание!

 На същата рекичка се опитахме да изследваме и картографираме течението, чак до съседния квартал, но ядосан пастир ни подгони с камъни, че сме плашели животните. Имаше дори и гълъбарник на покрива на блока.  А близначките никога не приемаха ролите на принцеси и бяха или от лошите, или доста кръвожадни!

Във всеки блок, къде ти - във всеки вход си имаше по една такава групичка хлапета със собствена вселена или поне  тайнствен остров! 

Никой още не беше чел "Повелитят на мухите"...

                                                                      #

      Седим с Гери в двора на болницата на една пейка. Чакаме края на операцията. Мълчим, пушим.  Тя ги беше отказала преди десетина година. В чантата ми има бутилка водка. Вече наполовина. Аз също я отказах. Преди осем години. 

      Болницата е същата, в която Боджи работи. Оперират я колеги. Някои от тях познаваме. На някои е била преподавател, научен ръководител и ментор. Прозорецът на операционната на последния етаж изгасва. 

Приключили са.

Петък 13, четвъртък 12...

аз не съм фаталист- на петък 13 умря двигателят на колата, умря и акумулатор, но спалнята и гардеробът все пак се счупиха в четвъртък, 12-ти, както и един стъклен буркан
...закони на мърфи...
и едно изключение от класическия закон за филията и намазаната и страна - ако филията все пак е паднала с намазаната част отгоре, то най-вероятно е паднала в тенджера със супа или в накиснати съдове в мивката!🧘‍♂️
да добавим още един - когато сложиш четен брой чорапи в пералнята, намираш нечетен.
за хора, които обичат да спорят, може да дискутират това от мърфологията ли е...или просто "данък пералня".
това с четните неща съм го забелязал при жените. 
колежки на работа обичат да се движат повече от една, било за тоалетната, било за вода, или до кафето, като най-често са четно число.
от мои наблюдения сред персонала на хипермаркети, касиерките също се движат на чифт, независимо дали отчитат каса, зареждат стока или просто отиват да изпушат по една цигара. загледайте се и в джебчийките, също обикновено са четен брой. 
нейсе,отивам да зяпам обяви за коли!

Ей, съсипаха я тая трева!

Мотаме се с кутрето по тревата около блоковете, тя среща Арчи шотландеца и поредната котка, след което задърпва по посока на малка глутница от нейните габарити. Два кокера и бретон-шпаньол...що е бретон, като е ептен късокосместо?...Сигур на некоя географска област е кръстено...
Стопанката на двата кокера има помощничка и държи само единия, изпуска го...всички страхливо се споглеждаме откъде ще пристигне глобата от триста лева... 
В същия момент помощничката и е отвлечена от по-младия кокер в северна посока, и докато обсъждаме законодателните инициативи и глобите за стопаните на домашни любимци и подписки, Айк и водачката му пристигат обратно. Девойчето е паднало, по дългия и светъл клин има цветни мотиви, обаче липсват петна от трева. Поглеждам по-внимателно, оглеждам и групата тийнейджъри, стоящи наблизо с няколко топки. Ей, съсипаха я тая трева! Едно време каква трева имаше! Излизаш, и на петнайсетата минута лакти и колена в зелено...
Нямаше я и леля Мария с бонукса, ма дрехите някак се изпираха и без повишено съдържание на кислород и ензими в перлите. 
Те децата във ваканция, и без зелено петънце по тях! Не вярвам да е от това, че почти всички държат телефони...сигурно гонят покемони с тях, или пък комари. 
Но видях няколко хлапета да тичат и ритат, едно даже падна на тревата и искаше фал! Не му дадоха, сигурно защото тогава топката трябваше да получи червен картон!
А тая днешната трева, която даже не цапа, най-вероятно е от това, дето изпускат самолетите...кемтрейлс го кръстиха...или пък е един от дребните бъгове на матрицата, Нео!

Картоф в полето...

Отвлякох бебе. Не точно, но реших да поразходя моя нов приятел. Въпрос на гледна точка... Наистина е бебе. Аз му викам кутрето. Стопаните му спяха. Кученцето ме посрещна на двора. Зазяпа ме, замаха с опашка и се опита да ми отмъкне джапанката от крака. Опитах да му охладя ентусиазма, като му подбрах от хладилника разни лакомства и малчуганът закуси настървено. Очаквах да се просне някъде да заспи, но му се играеше. Да не будим цяла къща и съседи, излезнахме на улицата. Ляво - център и парк, дясно - поле. Дребосъкът се завъртя няколко пъти, погледна към църквата и пое в обратната посока. Последвах го...
През пътечка между вехти стопански сгради и възмутени от нашия поход свободни кокошки излезнахме в полето и топката с лапи заприпка към близка оранжерия, приличаща на нещо средно между ботаничаска градина и тропическа джунгла. Завих по пътеката и щях да настъпя моя спътник, вцепенил се срещу настръхнала котка, изправила се на "пръсти" и нокти като балерина и огънала гръбнак..
Срещаме се с котка пазач на оранжерия на известен футболист, местна знаменитост. Това ни го каза тя малко по-късно. Щръкналата козина ни проверява документите, запознаваме се и тя бързо забравя наелектризираната космена покривка и любезно ни кани на обиколка на съоръжението. Нашата домакиня, без да знае, че единият гост е без работа, отправя оферта и на мен, и на кутрето да и станем колеги. Ще обмислям предложението.
Приключваме нашата среща, започнала с недоверие, с ново приятелство. Тя се казва Принс Парис Уайлд, на галено - Катя. Разменяме си инстаграмите.
Отправяме се в полето, за по-напряко минаваме през едва забележима пътека във високите треви към черен път, водещ по бегли спомени към останките от римско водохранилище.
 Късметът ми продължава да работи...намирам великолепен пресен картоф в полето...и една изгубила се самодива...казва се Роза, леля Роза..или Маргарита, някак не съм сигурен за името, но е нещо цветно...или билка...дали не беше Лайка. Май не, това беше от един фантастичен сериал...
След няколко криволици достигаме до горичка. Нямам спомен за такова местенце. Някъде наоколо според мен трябва да има соларен парк. Озоваваме се край поляна с палатков лагер, има и кемпери. Както беше до нас леля Роза? сякаш се изпари. Виждам я да танцува с други жени, вика ми "момче, обичаш да танцуваш...ела при нас!". Някак се сепвам и с лека насмешка се сещам, че преди месец навърших 45, а и не, не мога и не обичам да танцувам.
Всички са облечени в нещо като дълги бели прости рокли. В първия момент решавам, че са дъновистки...танцуват в кръг, около напален огън, една хвърля наръч треви в него, пушекът става гъст, вие се като пипала и се протяга към нас с кутрето. Мозъкът ми сякаш отказва да работи...обаче някак ми светва - не, не са дъновисти, а са само жени! За пръв път попадам на самодиви... Пушекът ме замайва, краката ми омекват, доспива ми се..., гледам като хипнотизиран, кръгът бавно се насочва към мен, напев  и танц постепенно се ускоряват и приближават. Опитват се да проникнат в кръвта ми, да завладеят пулса ми и да ме понесат нанякъде, усещането е като от бързо летене, пред очите ми се сменят картини...поле, върхове, гора, вода, изгрев, залез, огън, облаци, пак вода, пустиня, ледове, отново поле, сменят се сезони...Изпълвам се с лекота, лекотата постепенно преминава в празнота, напускат ме емоции, изчезват мисли...изчезва звукът...остава само вибриращ ритъм във вените ми, отглас от мощен акорд...

Някъде бие камбана и всичко се забулва в мъгла...самодивите изчезват, аз стоя  в унес насред полето, кутрето се свива в краката ми и тихичко ръмжи. Няма горичка, няма поляна, няма пушек...Потръпвам и не си усешам нито крака, нито ръце...Май се треса, не съм сигурен, не мога да мръдна, но някак стоя прав. Постепенно се освестявам.
Соларният парк си е там, встрани от нас, черният път си се вие, няма мъгла, насекоми жужат, някакво пиле се обажда, друго му приглася.
Стискам в ръка картофа, с който ме примамиха и си спомням, как мама ме предупреждаваше:"не влизай в тревите, и на самодиви да не вярваш, и видиш ли картоф в полето, завърти се трижди и бягай надалеч, чуеш ли тяхната песен, отидеш ли на тяхното огнище, може да изгубиш пътя към нашият свят, да изпаднеш между различни реалности и вечно да се скиташ, затова вземи този компас, и, когато не си сигурен за пътя, погледни в него, има огледалце на капака, там ще ти се покаже правилният път, там ще видиш и какво ще ти помага и пази. Амин!" 
Компасът седи в един сейф, бях забравил за него. Ще го окача на врата и няма да го свалям никога. 
Като всичко, което ти е нужно на момента, е забравен и надалеч.Трябва по-често да ровя за забравени неща...и забравени хора. Амин!
Бях замаян цял ден след това, тепърва ми изскачат образи, сякаш сънувах нещо и не си спомням точно какво, мяркат ми се някакви фрагменти, миризми, звуци...едно е сигурно - губи ми се време от онази сутрин...слънцето не се беше показало зад планинския връх, а когато излезнах от полето, беше вече над съседните хълмове. Уж снимах, но има само няколко секунди запис, и то шум, като на стар телевизор без антена. 
Единственото доказателство за случката е пресният картоф, който така съм стискал, че отпечатъците от пръстите ми са се отбелязали, както и пробляснал съзаклятнически поглед за секунда от кутрето на племенника, когато го попитах "ти помниш ли какво точно стана?"
...От улицата се провиква жена "мари, дека си тръгнала у таа жега, ма"...гръмогласно и отговаря друга - "на госте на свакята, нали и яновден денеска"...

 

след заплата...

пробвах феромони...
не питайте защо и с каква цел...

действат, бе!

верно, има страничен ефект, по-скоро е основен и единствен...напръсках се на работа...и събрах всички шефчета около мен моментално. дохвърчаха от къде ли не...

един колега не вярва и ми вика "те и бездруго са те нарочили, ти си като гръмоотвод, до тебе някой гол да се съблече, няма да го забележат! стига с тия глупости...феромони...ха!"

продуктът още не е патентован, направен е от мой съученик, гений в химията на забранените субстанции, ако ви трябва нещо нелегално, в бутикови серии или промишлени количества - търсетее Менделей.  верно така се казва по лична карта, ама ги има няколко, и всичките истински! ...той е човекът...
само Гешев ако знае кои са му били клиенти!

бивши негови колеги са споделяли, че е можел да стигне и до нобел!

от известно  време работи във фармацевтична компания, верно, склададжия е...а е специализирал в Принстън!

работеше в БАН дълго време, преди да "преоткрие" себе си...сега казва, че електрокарът го прави щастлив, а химията вече му е само хоби, поема поръчки, ако профука повече пари, отколкото изкарва легално, или ако сам реши да експериментира...а можеше милиарди да изкарва, само като продава патентите...

пише и книга.

казва се "дзън, или изкуството да бъдеш вечно без пари, независимо колко изкарваш"

"синтетичните" феромони са си негова идея, ма така и не ми каза това, със шефчетата, нарочно търсен ефект ли е, или провал.

...дължах му пари...как да откажа "доброволчеството"!

та, сега търся доброволец за контролен опит...да видим дали и при него ще действа така...хонорарът е само почерпка!

а аз тая вечер съм господин за една нощ, щото са превели парите...ако изтрябвам на някого търсете ме в един от двата квартални стрийптийз бара, дето знам, ма не съм влизал досега...

а утре се прибирам при люлинския малък слон от странджа.
 ако не стигне заплатата, дали мога да си отработя с миене на чинии и почистване, или само ще ме пердашат?

та, ако ви звънне телефон по никое време...може да съм аз...

или ще търся компания, или пари.

в най-добрия случай- и двете!

кратки семейни истории...

братовчедът форест, от клона на семейството гъмп, ровил по тавана и 
намерил стари мои снимки в един куфар, той е снимал всичките по-долу.
днес той е рожденик...това е моят поздрав към него
а познайте кой ме е учил да играя тенис на маса и да слушам рокендрол...
рън, братовчеде форест, рън! джъст рън!

братовчедите ал/от фамилния клон бънди/ и майки/от корлеоне/ се отбиха на по ракия,
 на петата решиха, че им се яде пица...и нали са италинци, запретнаха ръкави,
опустошиха хладилника и сега в кухнята е ад, а и чешмата протече...с тия ракии...и
братовчеди не мога ни чешма да поправя, ни пране...
кой ли още ще намине?

⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪⧪

.

-..куриозното е, че единият човек на снимката ще стане моят психоаналитик! има ли давност за
домашно насилие?
...или...
1. крадец на коли е заловен
2. борец протестър, жълта жилетка, разконспириран член на анонимните, терорист
3. отвличане 
4. футболен хулиган
5. нервна криза
6. оказване на първа помощ
7. убийство по жесток и мъчителен начин
8. залавяне на избягал военнопрестъпник психопат
9. всичко изброено
10. нито едно от посочените
11. друго
12...?...


една добавка...единият от двамата няколко години след тази случка натика главата на детето над
отворен бидон амоняк в една лаборатория в химически институт...въпреки това клетникът заобича
химията...шведски синдром...

изскачат боклуците от стари хардове...

ФОНДАЦИЯ „СПАСЕТЕ БОКЛУКА”

АКО МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ...

От древни времена боклукът съпътства човека. През вековете умовете на човечеството се вълнували от въпроса кое е първото – кофата или боклукът. Доказано е, че при революции, първите участници са от средите на боклуците. Не една кофа е изгоряла при безредици. Някъде оттогава е и поговорката „От всяка кофа барикада не става”.

 Кофите помнят...Само, ако можеха да проговорят!

Из „Кратка история на боклука”

КОФИТЕ...

Класифицираме няколко основни типа кофи – обикновена европейска, отвъдокеанска, черна африканска, тиха азиатска и зелена австралийска. Различаваме основни видове – домашна, селска, бездомна, градска. В градски условия могат да се наблюдават арт- и ВИП кофи, докато редкият вид антикварна кофа може да се срещне предимно по по закътаните от цивилизацията места.

Из енциклопедия „Вселена”

ЧИСТИЯТ БОКЛУК

Седели заедно пред Парламента синята, жълтата, червената и кафявата кофи и спорели чий боклук е най-хубав. Минала депутатка и небрежно подхвърлила: „... Кофи...С боклуци!”.

Кофите отвърнали на удара – „Боклуци, боклуци! Ама в европата по дрехите посрещат, боклук изпращат!”

Ла Кофонтен

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КОФИ...

Политическите кофи се смятат за елитни. Те са почти затворен кръг. Трудно приемат нови членове и  се ползват с имунитет.  Характерни белези: ярки цветове, ароматизирани, лесно се боядисват, често си сменят местата и обичат да пътуват не на свои разноски.  Те са много фотогенични, обичат да позират и  държат на лукса.

Ако на светско събитие се сблъскате с кофа, и ви е невъзможно да определите дали е пълна, или празна, то това е особеният вид кофа на Шрьодингер.

Из списание „Кофмополитън”

Древна китайска мъдрост – „Човек и добре да живее, прави боклук!”

_{МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ}            СДРУЖЕНИЕ „ЕВРОКОФА"   ВЕСТНИК „24 КОФИ”            КОФИЯЛЕНД          ПОД ПАТРОНАЖА НА КМЕТА НА ГР. КОФИЯ