Един ден на Денис Иванович

 
Алармата извъня, Денис Иванович се пресегна и натисна точния бутон милисекунда преди втория сигнал. Стана бързо и с изненада установи колко е бодър. Набързо изми зъбите си и се шмугна под душа, завъртя крана и навреме отскочи назад. Топла вода обаче нямаше. "Аз обичам студен душ сутрин рано!" бе мантрата, подходяща за случая и след две минути медитация Денис И. перна крана. Метафизично вдъхновение му подсказа "а сега хавлията е на балкона" и като се обърна..."Истина, истина Ви казвам" - добави вътрешният му глас... В този момент го обхвана прозрение и реши днес да пусне тото. Прозрението обаче продължи:"Трябва да обърнеш системата, избираш 42  числа, шестте, които отпаднат, са точно твоите!"
Денис И. се окомплектова набързо, но след три обиколки на апартамента и две проверки на вчерашните дрехи се отказа от търсенето на цигарите и потегли. Ръката му на два пъти провери фаровете дали са включени, трета среща с патрули по пътя нямаше.
На голямото кръстовище при спортната зала Денис И. погледна в огледалото, намали, погледна първо вляво, после вдясно и спря заради силуета вдясно на булеварда, а в главата му прозвуча характерният тембър на неговия автоинструктор "....пешеходецът стъпи ли на платното...подълженията на тротоарите на кръстовищата..." Обаче пешеходът му махаше с ръка да продължава. Денис И. изчака секунда и посегна към скоростния лост и в същия момент осъзна, че субектът е гол и започва някакъв странен танц.  "Не изглежда пиян, протестите са вечер, може би е дрогиран..." си помисли Денис, потегли и спря двеста метра по нататък пред полицейското управение...
На следващото кръстовище го чакаше нова изненада - кола спряла напряко на пътя, и пуснала сигнални светлини. Нямаше как да я заобиколи, а колоната военни машини, излизаща от малка уличка, под военното поделение изглеждаше безкрайна. "Закъснях, мамка му!" бе първата мисъл в главата на Денис, втората бе "откъде се взеха толкова коли зад мен в шест без двайсет сутринта". Денис не закъсня, военната полиция разумно разкъса колоната и пропусна колите.
"Какво става тая сутрин, още не е изгряло слънцето", "какво ли още ме чака, не отмина ли тая суперлуна" му мина през главата и тихо съмнение за предстоящия ден се настани в главата на Денис.
В работата Денис И. след едночасово упорство се пребори с машината и тя заработи както трябва с капризния материал. Работният ден мина нормално, като се изключи колабирането на колега и идването на линейка. В края на смяната Денис получи обаждането, което очакваше от вчера - нещата бяха ремонтирани, а цената го устройваше. "Всяко зло за добро, а вселената все пак поддържа някакво равновесие дори и в емоциите" се мярна в мозъка му. Да, равновесието във вселената на Денис клонеше към щастие. Малко след това се оказа, че е добра идея да довърши партидата с детайлите, за да не губи време втората смяна с последните 100 бройки, а направо да мине на следващото изделие. Три минути след края на смяната Денис напусна работното място и беше забравил напълно за сутринта.
Хвана го червен светофар, Денис натисна спирачката и спря на сантиметри от линията, в същия момент се чу трясък отзад, и кола премина вляво от него, като спря на средата на кръстовището и пусна аварийните светлини. "Добре съм... удариха ме... бягат... номера...двойки седмици, осмици...колата...чакане...разправии...точно тука ли...сега ли...мамка му...не пазят ли дистанция..."- Денис разкопча колана, слезна, видя само драскотина по бронята, при другата кола беше същата работа - никакви видими щети.
Звукът от удара беше силен, но колата не помръдна. Десет километра по-нататък, чак когато слезна Денис усети следи от адреналина и отново разгледа следите от жулването.
В магазина Денис попита какъв ден е днес и сподели накратко с продавачката случилото се, и тя със съчувствие потвърди съмненията му и двамата стигнаха до извода, че мързел до края на деня е най-добрата идея.
В къщи господин Иванович още веднъж разказа как е минал денят и завърши с думите "днес нищо няма да пипна повече". -"Ама ти вчера обеща, че ще изчистиш най-накрая тия боклуци"- почти сърдито отбеляза госпожа Дениса Иванович. "Обещаваш повече от година...и всеки път си намираш оправдания".
"И нека бирата бъде с теб"- благослови на глас съпругата си Денис Иванович, отвори си една бира и седна с лаптопа на масата...
...А такива дни Денис имаше около двеста и двайсет годишно