Носталгична форумна историйка...

Изгоре кафе машината, момчета към кого от форумните майстори да се обърна?
То аз кафе не пием, откак се светнах, че ми прави странични ефекти към аутизма, ама дзверо верно озверева у такива ситуации и ме праща веднага до бензиностанцията да купувам.

Вече ме познават и мен, и кучето, и в еконта покрай дзверо ни знаят!
У нас само кучето нема поръчки.
Ма аз знам къде ке я пратим моята довечера или утре рано сабале да върне услуга.
Динамична сутрин-някое животинче повръщало през нощта, ма нали са ми възпитани и двете-правят го по кревати и дивана. Айде две покривала у пералнята. Жената и тя добавя нещичко.
Що аз ли пускам пералнята- щото е на немски. Нали го знаете тоя звучен език с думички като щепсел, шлаух, щекер, шлайф, а имат и с други букви- хобел, хонинговане, райбер... итн! Ако няма картинка със символ не мога да разбера коя е думата за включено! В подземен гараж в Австрия разчетох думата пожарен кран на един дъх, а беше писана на метър и половина разстояние, но ако не беше над шланга, не може да разбереш за какво се отнася. Аз съм учил всъщност френски и такива дълги думи не съм срещал.
Що аз съм вечен дежурен по пералня?

- Жената вика: "у дипломата ти пише технолог и програмист-настройчик"- значи е твое задължение!
Една скоба за жената- вече няколко човека/не само от този форум/ задават въпроса "как те търпи жената ти".
Изяснявам - брак по сметка!

Всъщност жената освен, че изкарва парите вкъщи, ми е продуцент и ПР.
За повече за мен, семейството и други животни следете блога.
Изпращам невестата до колата, в едната ми ръка е кучето, в другата боклука, и поемаме на разходка с кутрето.
Купувам тесто за пица и се срещаме с Ханибал Лектър.
Всъщност се оказва сестра му.
Джак-ръселчето е голямо колкото котката ни!
Води го възрастна женица. Двете кутрета не се скарват и се заговаряме.

Турила му намордник/той е колкото напръстник за шиене/, защото териерчетата си ядат боклуци, разнасят мърша и се търкалят в същата.
Джакчето е още по пижама и изразявам загриженост за нея/да не я изцапа/, обаче не забелязвам, че "пижамата" е на бяло-червено райе. Март, бяло и червено.
Не, не е фен на ЦСКА като двама комшии с такива екипи. Верно, единият е на десет, другият на петдесет и нагоре.
Мартеница, домашно плетена!
Защо не нося с мен тоя телефон! Щях да снимам!
Къде са тия жени, дето плетяха, вадеха кройки от лада и бурда, шиеха, бродираха, правеха тутманици и курабии, разменяха рецепти, записани с химикалка на хартия, разменяха тоалети и обувки, лепяха тапети и правеха закуска и чай за децата преди училище?
В бг-мама ли?
Или вече се пенсионираха?
То на днешните млади им дай силикон, фитнес, солариум, маникюр, мол и татуси!
Един айран не могат да направят, ама ще го поръчат от амазон, ако им се припие!
На дъщеря ми в риъл тайм по вайбър съм обяснявал как да прави ризото!А тя тогава в Италия!
Стана, я!
Ама пък тя сега ми поръча китарен ефект. От Амазон.
По повод една постановка тия дни/дъщерята на колега е режисьор/ се бях сетил за едно мое излизане с момиче на театър. Облякохме се що-годе официално и гледахме нещо на Рей Куни. Девойката беше със зелено сако, ушито от нея!
Сладките 18, бяхме се запознали на концерт на ПББ на стадион Дружба.

Душата си продавам да съм пак на 18!
Сестрата на един съученик от техникума пък ни уши сватбената рокля. Направи го на око, без кройки! По-късно работи като шивачка,  а и стана главен дизайнер на голяма фирма за производство на дрехи. Уши и няколко абитуриентски тоалети на мои хора.
Цвети, благодарим за жеста, не сме забравили добринката!
Днес пак ще черпя!
Тия дни го правя често, вече почерпих с книгата на Деян Желязков няколко човека. Правя го с користна цел, разбира се, а именно– да получа една усмивка.
Въпросната книга ми е подарък от сестрата. Поръчах и аз, да ги подарявам. На следваща заплата-пак.
С това черпене вече заваляха лс.

Колеги съфорумци, просто изпратете смс с текст "DMS "cherpene" на номер 666 и се включвате в играта. Услугата е с добавена стойност.

Или пишете на лично и ще ви кажа кога да хвърлите парите от балкона.
Това с парите...всъщност ми е втората работа. Обаче голяма конкуренция и ми трябва нов бизнес план.
Тия дни звъни телефонът. Детето: "...тате, за теб е...".
Един бавен мякащ глас "Добър ден, комисар Петров от Национална полиция..."
Мамка му, комисар Петров съм аз! Но от Вътрешна сигурност! Гепиха ми не само схемата, ма и името. Тя конкуренцията фантазия няма, ма ми изяжда хляба!

Реанимирах тойотката, трябва да реанимирам зъбите и семейният живот. Работата вече няма шанс.

Да реанимирам себе си все не остава време.
Айде, отивам да ударя един ми-мажор на пълен драйв, ама преди това да простра!