наглария

 

имало едно време някъде по света едно малко място.

то си имало всичко.

и планини, реки и води, низини, поля, езера, дори море си имало!

имало и обучени хора, които можели да произвеждат разни неща, необходими за живота.

хората, които живеели там, претендирали да са добри, трудолюбиви и красиви.

може пък някога наистина да е било така!

това местенеце под слънцето все още съществува. има такава държава дори!

но не работи!

без да има седем сушави години, хората в един град останали без вода, без да има има чума, малцина, които се опитвали да се трудят и гледат животни, останали без тях. държавата събирала десятък, опитвала се и да събира и други грошове, но доста от парите изчезвали в джобовете на корумпирани чиновници.

дали останали честни служители? - много е спорно!

хората там хич не били задружни, завист ги гонела и разделение.

земята била плодордна и имало достатъчно да изхранва собственото си население!

ноо...нещо станало и нещата се променяли бавно и неусетно.

земята малко позапустяла, хората и те се променяли без да усетят, или пък не им пукало и искали бързо да забогатяват и живеят по-добре.

те вече и един прост чесън не могли да гледат и внасяли от далечна голяма държава..,.десет лъвчета килото...

а ябълките стрували повече от банани и портокали

мързяло ли ги вече?

едно време поданиците на държавата били известни като добри градинари и намирали препитание по широкия свят лесно, щото им се носела слава!

а сега ябълки си внасяли, боб, картофи, домати, круши, цветя...

всъщност - внасяли си най-вече глупост, и дори успявали непрекъснато да я продават един на друг!

мнозина станали разбойници, повечето на дребно, но имало и професионални такива.

от градинарите на континетна се превърнали в крадци и измамници, и то прилични!

някои крадяли коли, други - пари от карти и банкомати, но, както навремето - името им било синоним на сръчни, изобретателни и нагли, вече не градинари, а разбойници!

а били съвсем малка държавица!

в един момент се усетили, че като си направят партии, законно могат да печелят на едро и продължат и да грабят, като гледат хората в очите и ги лъжат колко много добрини правят за тях, и какви неблагодарници са тия, които всъщност били ограбвани...

разбойничеството станало почти законно, станало и нагло!

толкова нагло, че името на страната спокойно може да се промени на, примерно - НАГЛАРИЯ.

та там ежедневно започнали да изскачат скандали, щото така прекалявали тия разбойници да прилапват все повече и повече, но започнали да спорят кой да има най-голям дял от плячсата.

обикновените поданици вече така били изморени и претръпнали, че нищо не могло да ги развълнува и да ги накара поне да протестират и покажат негодувание от случващото се, камо ли да поискат и потърсят промяна!

на тях им стигало да имат едни кебапчета и да си пуснат вълшебния телевизор!

...понякога и да идат на почивка, където всъщност правели същото...

фалшив пророк

просто е
и няма никаква тайна
минах предела,
всъщност отдавна съм минал
и дори не съм разбрал
кога съм единия крак
по-близо до края
не съм ясновидец
пак казвам
няма никаква тайна
всеки може да види
просто не иска
опитай, ако ти стиска,

можеш и ти
или избери

глупости light 6, или съвети за начинаещи по иберийски места и португалия

 

най-важно – помнете, че сте варварин, вероятно ориенталец, и тези хора, ако имат някаква представа, за малката страна, от която сте, най-вероятно е отрицателна, и, свързана с образа на румънски и български сиганос.

 въоръжете се с търпение и доза непукизъм!

за моите хора от португалия е приемливо една бира преди храна, чаша вино по време, и ликьор след вечеря. 

коктейл от тоник, сок и ликьор май докара киселини на моя шеф, само като видя, че смесвам. по-късно, по отворен колега дискретно каза, че причинявам стрес на ел капитан с хранителните навици, както наричат боса.

аз вече си го бях кръстил ел команданте тоя човек, въпреки, че е лаконичен.

дръжте на тезата, че във вашата страна се готви нормална европейска кухня.

четете надписи, и то на глас, по желание с учдваща интонация и физиономия, може да научите нещо полезно така.

носете си сол и оцет по възможност, необходимо е за българи, май е обидно в португалия да добавяш каквото и да е към храната.  при възможност прибирам туристическите пакетчета със сол, зехтин и оцет незабелязано

ако видите едър португалец, възможно е да е от бразилия, да не ви учудва, има доста. едно наум с пушачите – рядко са местни!

питайте! по възможност, мешайте думи от поне два езика, та да няма съмнение, че сте чужденец

в стереотипа ми за средизмноморските народи като бая шумни, озадачаващо е че португалците не говорят на висок глас, като шофьори са коректни и позволяват престроявания и включвания, като са придружени с усмивки и благодаря. децата изглеждат като деца, модата на бради, татуировки и бицепси е при младежите. 

учудващо е, че дори и в паркове, пикници и забавления хората са ненатрапчиви към околните. няма блутут колонки, надути, няма крясъци и силни възклицания.като наблюдавам колегите, с карти и други настолни игри, прави впечатление, че дори и да се палят, няма крясъци, пляскане и хвърляне по масата...

абе малко като секта или комуна ми бие моята португалска и интернационална общност, включваща човек от ямайка, един от кабо верде, бразилец и ел булгаро, но са задружен екип и си помагат не само на работа. 

ако някой готви, не вдигайте капака, камо ли да разбърквате! по-добре да загори или половината над течността да си остане недоварена!...особено ако някой на име сержиньо готви!

ако три дена поред ядете разварен и безсолен ориз, и питат дали ви харесва, просто кажете - едната ми баба беше от япнски произход...на четвърти ден ме помолиха да сготвя аз ориз. прост ориз с лук и подобрители ги докара до екстаз!

игнорирам препоръката на мой приятел от португалия, да направя мусака. нема стане, жо! няма да ми понесе, ако я харесат няколко дена поред да правя...а сигурно съм и от малкото българи, дето не харесват тая манджа

на следващия ден помолиха пак да направя, ако може повече. удвоих дозата, защото бях сигурен предния път, че няма и да го опитат и сложих като за четирима, вместо нормално количество за седемте джуджета, от които три бая височки и едри...снежанката още не е се появила...но ролята на пепеляшка е свободна, и често репетирам...дано само орисниците да си ги е бивало, ей!

алангле неща са табу! пробвах на сол и подправки сурова кайма, и мигел ме видя! 

щеше да припадне, наложи се да обяснявам, че дракула от трансилвания ми е братовчед. дори нагледният пример извадено чоризо и обяснението, че това е сурово-сушено нещо не помогна. мигелито излезна храбър и не повърна!

избягвагвайте да се мотате полуголи, или по бельо! не сте в казармата!...или у дома

не предлагайте помощ – просто хванете и направете каквото можете, че вероятно ще откажат, като при това говорите бързо и много на родния си език.

улични котки са рядкост, кучета доста, но на каишки, някои стопани са и с по две. ни едно улично не видях. домакинът ми каза, че преди е било проблем, не знаеше как е решен обаче с кучетата.

не берете портокали от дървета на улицата, май глобяват, но най-малко – неприемливо е!

ако усетие, че гледат странно или наистина е конфузна ситуацията, усмихвайте се, извинете се и кажете аз съм Борат! Чудесна работа върши! по възможност се присламчвайте към групи туристи

за всеки случай първите думи, които е необходимо да научите включват извинете, тоалетна, магазин, съжалявам

практически тунингована португалска салата в испания – енсалада еспесиала, побългарена импровизирано ...добавих наситнен картофен чипс и полях със сос от скарата, плюс натрошено руско сирене, на което се наложи да правя саламура, че безсолно! убедете домакините, че ако са на ваканция в гърция, за да не получат точно такова нещо, изрично трябва предварително да помолят. 

ако някой се опитва да ви форсира с ученето на език, заявете, че ви трябва жена, и след щест месеца, може да проведете този разговор отново. ако става дума за креолски,/ нуно, караконджул такъв/,обаче се застраховайте, и пойскайте две!

крийте алкохола, че шегаджия поиска уискито, и сипа в каната с вино! 

ел команданте и тамбиен ел капитан и тамбиен ел емперадор същата вечер рано заспа...

не бях аз! няма да спомена кой е, но същият поиска уискито, което в момента прибирах и си наля уиски в 7,30 сутринта с кафе с чаша мляко! ел локо...мучо локо омбре!

леко ме изненада, но не и учуди!

е, кой е варваринът сега!

като ви учат да псувате, използвайте при необходимост с усмивка, но не като сърбите надълго и широко и пламенно!

чин-чин, обригада и грасиас пор ел пескадо

...и мартеници пор

para mis nuevos conocidos

глупости light 5 или ешперадорш хер кер

 Моят добър приятел Шевко циганина ми прати снимка и малко инфо за негова нова връзка. Звучи ми сериозно...контакт с друга раса...дали е застрашено човечеството?

От години си мечтая за контакт с някой от жълтата раса. 

Ее, илиянските някак не ги включвам. 

Всъщност веднъж общувах с истинска японка, живееща в София. Тя беше доброволец в католическа благотворителна организация. След доста закупени от нея с лични пари консерви русенско варено, тя не знаеше все още какво е това и това и каза. Десетина човека се опитваха да и обяснят. 

Забавно!
Един полезен съвет вметвам – ако сте на непознато място, и се загубите, а джипиес в момента не става по някаква причина, запазете спокойствие! Изчакайте първата група японски туристи, и, просто ги следвайте до познато място!
Работи, проверено!
Ето я и моята нова приятелка. Тя е от планета, чието име ми звучи като ешперадорш, но името и звучи някак немско, хер кер или обратното.
Просто се материализира, докато гледах един от няколкото ми любими доктори.
Д-р Кой...истинският, не римейка!
Все още не мога да разбера това създание има ли пол. Май с електричество се храни. Засега се проучваме взаимно. Тя/някак по-романтично е да „тя”/ или мълчи дълго време, или издава продължителен монотонен рев. 

Аз се опитвам да я разхождам в такива моменти, май на двамата се отразява добре, ако не си въобразявам.

 

 

глупости light...забравих номерация...4?

 ставаш възрастен, когато от мокри сънища, си преминал на потни сънища

по-добре сутрин тъжен, отколкото махмурлия 

соломон и луцифер се оженили. първото им дете се казвало демокрация.

бяла спретната къщурка с манекенка и барселоната отпред

вариация по темата:

бяла спретната къщурка с две фурми отпред

 

без заглавие

 

абсурдът е чудо, божественият факт, доказателството, бог е абсурд, неговите творения също. абсурдно е да има бог, абсурдно е да няма

https://chetilishte.com/%d0%b0%d0%b1%d1%81%d1%83%d1%80%d0%b4%d1%8a%d1%82-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b8%d1%81%d1%8a%d0%bb-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d0%b0%d0%ba%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bc/?fbclid=IwAR11SkTBaUDkAUgD0uRcEUiUO9Li2AwDw4xli4JcXQKcEMy2-dJ8YLbY-2A

обичам...

 

Обичам да съм сам,

И насаме със всичко

Обичам да съм сам,

С купчина препускащи мисли

Обичам да съм сам

Със музика, но тихичко

Обичам да съм сам,

И да сънувам с отворени очи

Обичам да съм сам,

С шума на водата, затворена

в моя декоративен океан

Обичам да съм сам,

С тоя малък планиски склон

затворен в саксия

Просто обичам да съм сам,

 И не питай защо

многоточия

 


многоточията са кръстопът,
странящ от познатите маршрути
бунт, дилема, ребус,
...а понякога са просто камъчета леки,
многоточията рушат,
а са въздушни прости
 три пътеки,
висящи
като мокро пране!
многоточията показват,
а всъщност обичат да мълчат
те могат да разказват,
но понякога кълнат...
многоточието е знак,
че животът продължава
многоточието е знак
дали нявга ще се видим пак
#
многоточието - денят
на шизо-смотани поети
и мечтатели на дребно
  древни,
вечно ослепени
от мухлясали пайети.
многоточията гърмят
в тишината
като пушка на пиян ловец
а всъщност
ненатрапчиво бръмчат,
като включен усилвател
...а дали остават и след нас...
НЕ!
след нас оставаха години със тирета!

още един монолог, към писател...дж. харис

Длъжна съм да благодаря на всички хора по света, от които са вдъхновени тези мои истории: на децата, спасени от трафиканти, на децата, които плуват в бързеите, на актьорите, които отделиха от времето си, за да побъбрят с мен в „Стейдж Доор“, на случайно срещнати хора в метрото, на таксиметровите шофьори, които имаха истории за разказване, на членовете на групи за любители на книги от опашките за автографи, на възрастните дами с отлична памет за събития, станали преди шейсет години. На събеседниците в Туитър, на производителите на шоколад, на хората, които чакат в кафенетата по гарите, на пекарите, които ми изпращат сладкиши по пощата, на младите влюбени по пейките в парка.

отново задочно към писател...аз нали съ си опак човек и правя неща наобратно задвам въпроса наопаки...моме, питала ли се някога, дали това, което правиш пък не вдъхновява хора, или смяташ ли себе си за проводник на нещо, ти ли ги намирш историите, или пък те - теб? те, историите живи ли са, имат ли душа, променят ли света, променят ли теб? гледаш да им сложиш финал, но това ли е действителният край? има ли изобщо действителност, или ние я оформяме и моделираме според нашите очаквания, нужди, желания непрекъснато, или пък просто се опитваме да я хакнем с жалки опити. вдъхновяващи истории винги има, кои ти избра и защо?

БАЛАДА ЗА ИНСТРУКТОРА

 

                Как се учих да карам кола

Аз не съм добър шофьор, не обичам и да карам, особено в града. Нямам голям опит – към момента – около 12 годинки.

Живеехме си скромно, придвижвахме се извън града предимно с влак. Нямахме кола, нито на мен, нито на булката ни е хрумвало за курсове.

Няколко думи за жената – изпълнителна е, съвестна и други такива.

Една година и написали в длъжностната характеристика, че се изисква шофьорска книжка. То добре, че не и писали  правоспособност за пилот!

Та, тя се впрегна, задели някакви пари и се записа на курс. Изкара!

Някъде малко след това леко взехмеда си стъпваме на краката и се замислихме за тенекиена щайга на четири колела.

Поразпитахме тук-там, оказа се, че старо гадже на семейна приятелка се занимава с внос от Германията. Свързахме се, даже на доверие предплатихме и зачакахме. Мина доста време, в един момент човекът се свързва с нас, подбрал ни мицубиши лансер дизел. Хубаво!

Мина още доста време, човекът върти бизнеса някъде по старозагорско.

Бяхме вече отписали парите  след няколкомесечно чакане.  Младежът се обади. Взел ни пунто, бензин, съвсем базов модел. Докара го на собствен ход. Мицубишито отишло в негов познат, на който му блокнал двигател и се молил, молил спешно за нещо.

Пунтото нямаше хидравлика на волана и всяко паркиране, особено на заден беше тежка работа!

Междувременно, една година след булката аз се пуснах в кварталния автоклуб, сиреч – школа.

Само помолих да ме сложат при някой спокоен инструктор.  

Жената от школата каза, че Коцето Йолов е търпелив и опитен. Приех пак на доверие.

При първата ни среща леко се шокирах – една, виждаща ми се огромна киа капитал и един дребен човечец, слагащ си две възглавници на седалката. Бай Коце се скъсваше да пуши! Пушех и аз, но не и докато карах. Не даваше!

След сериозен инструктаж, проведен в колата и една обиколка на квартала бай Коце спря пред школата и каза „Аз возим толкова. Оттук нататък ти ме возиш! Потегляй”

Ми, хубаво! Ама се заинатих, казах му, че докато не ми обясни как да спирам, никакво тръгване и ще си седим така и ще пушим, докато изтече времето!

Пича го прие сериозно и обясни как трябва да действам. Огледала, седалка, колан, съединител, проверка на лоста, запалване, вече ми ги беше понабил в главата.

...Още сякаш чувам бавния му глас и характерния тембър  „...водачът е длъжен...”

Карал ме е да правя глупости, натискал ми е крака с двете си ръце. Крещял ми е „пълна газ, пълна газ” когато бях на средата на кръстовище с ляв завой, а рейсът беше потеглил вече по нанагорнището. Е, пълна газ на колица две хиляди кубика на втора...при завиване...интересно е че не ми поднесе! А сега, като гледам, на същото кръстовище е блъснато момичето от рейса, което почина в Пирогов.

Полека-лека взехме да мелим с „тренера”, така взех да му викам в редките ни срещи.

Ами човекът беше пенсионер, разправяше, че минал от 16 годишен на камион, през инструктор и на някакви класове яхти и какво ли не в ОСО и ДОСО.

Той имаше двама курсисти – едно циганче, работещо в строителството и моя милост, тогава работещ на смени. Рядко ни се напасваха графиците, а тренера не искаше да идва само заради единия. Аз го подкачах, че на другите инструктори са дали мацките, и му казвах, че ако ми каже „ауу, знаеш ли, че имаш страшни очи”, ще го метна през прозореца и ще си карам сам.

Той пък беше сащисан, как мога да загася колата при тръгване,  по нанадолнище.

„Ще ти перна един зад врата, ако пак го направиш” чувах често. Дойде зимата, аз се навлякох с нещо с дебела качулка, и при поредното му недоволство неизпълнителният  му курсист го засече „Айде, това дебелото на врата виждаш ли го? Може да съм сложил  и шипове вътре!”  Ма имаше чувство за хумор... и не само!

Само да го питам нещо, ме караше да отбия и спра. Обясняваше, докато не усети, че съм разбрал, дигаше капака на двигателя и показваше. Само да знаех какво да питам тогава!

Аз кола веднъж съм карал като ученик, и замалко да изхвръкнеме от пътя! Съсед ме накара да се пробвам в отсечката Иваняне – Филиповци. Всичко добре, докато не стигнахме някакъв завой. Пича вика „намали”, ама на мен ми се струва, че карам бавно, поглеждам скоростомера, около 27 км... и се лепнах на вратата! Спрях във Филиповци, сменихме се, продължихме си към вкъщи и какво да видя – на въпросния завой съм гледал  оборотомера!

Тренера на всяко кормуване ме прекарваше по два пъти през най-проблемните кръстовища в квартала, изкара ме на Стамболийски, та да направя завой през трамвайните релси, да упражнявам обратен завой. Понякога ходехме до Борово, да вземем другия курсист. Изкарвал ме е и на околовръстното, за да отлепя от тия разрешени петдесет, и да видя как се кара на тъмно и светлини.

Бай Коце беше много учуден как се оправям с паркирането от раз,  докато не се светна, че съм карал мотокар известно време. Но с тръгването все си имах проблеми. Един път той искаше да си свърши някаква работа зад ИСУЛ и съчета кормуването с това. Препотих се няколко пъти! Дъжд, задръстване, чистачките не работеха в автоматичен режим, та трябваше непрекъснато да пускам и спирам, че едната и стържеше! Тренера в един момент вика „браво, ако знаех, че в задръстване няма да гасиш колата ни веднъж, щях само в задръствания да те пъхам!”.

А като разказвах на жената как е минал поредният час, тя казваше „е, добре е, а моят инструктор знаеше само няколко думи – спри, тръгни, тука завий...днес няма да има час, че утре имам изпит и ще ходя да мия колата”.

Бай Коце, тренер, където и да си – да знаеш – ти си свърши работата!