КВАРТАЛНА ИМПРЕСИЯ /да, ама не/

Почвам отзад напред не щото обичам картинката от последната страница на вестника...оная с мацката, но само така твърдя. Всъщност наистина е картинка, и от последна страница на отдавна неизлизащия „Старт”.
Лепях ги по гардероби, библиотеки и направо върху тапети.
Още ги нямаше цветните издания, Тошко Колев може би го нямаше даже...не помня точно, но съм чувал, че вестник „Транспортен глас” е първият цветен седмичник наоколо.
Е , там можеше пък да останеш запленен от цветна снимка на някой нов локомотив и машинист в униформа, с щастлива физиономия.
Жени машинисти имахме ли?
А сега?
#
Почвам наопаки, защото ще си забравя финала.
Та, кой всъщност е пророк в собствения си квартал, етаж, дом, семейство?
И кой е автор на собствената си история! Нямам предвид автобиография, естествено!
То на такива умове като Пената и левия модерен други им ги „записват”...
Сега с нетърпение чакам божинката да се включи в книгоиздателския бизнес. Там потенциал има за него! Може би след като прекрати реанимираната си за пореден път кариера.
Може би ще се появи заглавие „Никой не е по-стар от автобиографията си”.
#
Та, пак се заплеснах! Често се случва!
За малко закъснях с поредна квартална импресия.
Или пък приличаше на такава.
Запътихме се с кучето Уинстън на поредна разходка и посещение на два магазина, месарница и тото. Не групата!
От една детска площадка се носеше глъч. Я, децата ритат топка! На старо игрище, където се е случвало честичко да гостувам по гуменки, шорти и фанелка на разнояйчните близнаци Велко и Иван!
Група циганета се забавляваха. Май най-много се забавляваше вероятно баща на едно от момчетата и „треньор”.
Изхилих се на глас, когато кльощав пъргав дребосък се озова сам срещу излезлия вратар с удобна тупкаща топка и се опита да го прехвърли! Успя, но топката тупна на неравност и се отклони от празната врата.
Не на опита на детето, провален от твърдата напукана пръст и калпават топка, а на репликата на „треньора” – „знам, че си дебел, ама по-леко, по-леко! Другият път искам леко!”
Нагласих се с идеята на връщане от магазина да поснимам, но като се прибирахме, глъчката беше затихнала, а площадката празна.
Но пък се натъкнах на друга гледка – две хлапета се упражняват с набирания на счупена конструкция, била люлка някога в моето детство.
Нищо необичайно!
Освен живата композиция от стоящото до тях изплезило език йорки, и уличната котка на малка дистанция от него.
Като никога, разбирай преди Уини да усети вечно прекалено много вълнуващите я котки, аз забелязах пръв котето. Обикновено, обикновена европейска бездомна.
Докато връзвах на най-близкото дърво скимтящото кутре, котката излезе от медитацията си и бавно тръгна към нас! Остави се да я погаля, а аз разопаковах еднокилограмовата кутия котешка храна, заради която хванах тази посока на разходка и пазар.
Някъде там и тогава съм загубил поредната кутия цигари, този път комплект с все запалката.
В следващия магазин цел-минимум изпълнена. Поредни две кутии котешки консерви. Вечната им досега промоция беше свършила.
На излизане съм загубил и кучешкия салам. Тогава и установих, че цигарите ги няма.
Човек от персонала ме нарече господине/не съм свикнал така да се обръщат към мен други, освен държавни служители/, изненадано се обърнах...и един хамбургски салам се търкаля по наклонения паркинг...- ”от вас изпадна!”.
В тотото казах на служителката, че за дълъг период време няма да влизам, защото ще ми трябва всичкия късмет по предназначение скоро. Ако бях спечелил нещо, се отказвах моментално от предстоящото начинание.
Е, не се отказах.
Не се отказаха пак да ми се галаят и близначките!
Да, същите две бели, големи, леко мърляви, винаги игриви и любопитни близначки, дали заглавието на друга квартална историйка.
В действителност близначките са блондинки, късокосмести, и, един от кучкарите твърди, че някой от родителите им е дого аржентино.
Да видите до тях едно от йоркитата в квартала с червената джувка е забавно, но вече с тоя телефон в ръка кучкарите ме гледат подозрително!
Та, как беше финала?
- Нещо като „никой не е пророк в собствената си история” с тихичко гърлено ръмжене и любоеобвилен поглед в бадемовидните и очи ми подсказва покатерилата се на гардероба териерка, а котето, в знак на съгласие с нея маха енергично с опашката, изтегнало се в кучешкия креват, в кучешката колибка.
А за финал се появи мистериозно изчезналото литрово шише с етилов спирт. Сложено под мивката в банята, вече наполовина пълно.
Някой е решил, че е белина!

НОЖОВЕТЕ

Разходих се по квартала. Всъщност пазарувах. Една продавачка, забулена и щедра с маслините, така ме впечатли, че изръсих салам алейкум, като посочи, че има хубав салам на промоция.
Ей, май почвам да разбирам що арабите имали такива поети. Сериозно предизвикателство за интуиция и фантазия са били забулените мацки. Факт е, че вече отдавна са класици, сиреч –покойници, както и факт е – че в днешно време май ги няма с Руми, Хайям и други от техния калибър.
Ма защо ли така...
Почвам да се чудя...ами ако Ромео беше с маска...а Жулиета с фередже, Хамлет и къмпани...ами Хитлер?
Явно докато са си напрагяли мозъците, сублимирайки/ей, тоя Фройд/ са дали сериозен тласък на доста науки - медицина, астрономия, математика, цифри, ал-гебра и т.н.
Това ли искат от ИДИЛ – да върнат блясъка на тази култура като накарат не само жените, а и мъжете да турят фереджета?...
Това да не е вид ислямска еманципация, която никой не схваща?
Идиладжиите си мълчат, което е подозрително. При нормални обстоятелства поемаха отговорност едва ли не за всяка беля, случила се на западния свят.
Това е тема от сферата на г-н Георги Милков обаче.
&
В количката добавих и пореден промоционален нож при пазара/я, няма да се изненадам ако към гореизброените добавим и търговията и пазарлъкът, както и самата дума „пазар”/.
За тези, които идея си нямат от мен, и биха добили повърхностни впечатления от импровизирано родил се и развил леко зловещ на пръв поглед „пърформанс”, включващ и два „колекционерски” ножа, на промоция, естествено, са следващите редове.
От известно време „колекционирам” кухненски ножове.
Що ли?
По неволя.
Бях по квартири, съответно се налагаше да се оборудвам с различни неща, нужни за оцеляването и добруването на един младеж.
Ножовете стартираха „хоби”, включващо най-китайските, ръждясващи, разпадящи се, с лепкави дръжки, непрестанно самозатъпяващи се, дори без да бъдат ползвани. Не, че можеха! Поне бяха безопасни, особено ако си и ваксиниран против тетанус.
Връх в колекцията обаче беше не нож, а черпак!
Купен от пазара, влезна в употреба още същия ден. Понеже боба, който сготвих, беше горещ, а температурата тогава беше над трийсет, го оставих на балкона.
На следващия ден бобът не беше прокиснал, защото вечерта бях като пребит и заспах рано. А забравих сутринта да го прибера. Явно просто не беше изстивал, и вероятно се е пастьоризирал.
Когато привечер нападнах тенджерката, изпаднах в шок!
От „ватерлинията” на яхнията надолу сякаш черпакът беше прстоял в състояние на електролиза в солена морска вода години!
Нагоре – лъскав и нов! Надолу се рони като праг на стара немска кола, или за собствениците на японски – да кажем - както халва се бели на пластове!
Бобът беше без домати вътре!
Жалко, че го извърлих тоя черпак!
Последваха комплект чудесни, наистина неръждаеми ножове в „японски” комплект, купен от женския пазар, някъде в началото на семейния ни живот. Страхотен дизайн, наистина не ръждасяха в течение на десетилитеия, и, дори, ако не се гънеха като бръснарски ножчета, щяха да се използват и до ден днешен!
Има все още някъде забутани и разпръснати части от тоя комплект от нас, та чак до тъщата!
Друг великолепен екземпляр беше закупен от баща ми също от Женския пазар, от уличен продавач.
Уникат, единствен екземпляр...от купчина приличащи си ръчно изработени умалени подобия на ножа на Рамбо. Ако съществува стомана, по-мека от калий и олово, сме я притежавали! Ненеръждаема, ръждясала си буквално от въздуха! С твърдост по Бринел, някъде между В и два пъти В!
С него се ровичкаха саксии, за друго не можеше да се използва.
Този обаче имаше по-интересна от обчайната съдба на другите, зарязвани до кофата за боклук за ловците на желязо.
Правех кариера като продавач-консултант и експерт продажби в едно магазинче, билзо до нас. То същата длъжност, просто промениха името.
Но удари кризата и след две години без увеличение на заплата и без бонуси се озовах на друго място.
Та, в магазинчето попаднах на чудесен екип, научих много неща не само за електроинструменти, консумативи и ръчни инструменти, а и за хората, и, дори открих неподозирани за самия мен неща.
Бате Венци, отново ти благодаря, че беше търпелив и добър колега и приятел!
Много пъти съм казвал, че беше моят гуру!
Бате Венци е любител на веселието в повечето му форми, бира...и други неща!
Само няма сила на тоя свят, която да го накара да стане шофьор!
Повечето хора от екипа са от самото начало, и след две десетилетия още са гръбнакът на това начинание, повело крак и устояло на конкуренцията на около пет такива, в радиус от няколко километра!
Можете наистина да разчитате на тях!
Та тоя нож бе закаран в магазина, претърпя реставрация и сума намеси в работилничката, с които онагледявах при нужда, включително при по-неверни или колебаещи се клиенти.
От едната страна беше като огледало! От обратната страна на луната, в случая – ножа, си го оставих в автентичния му вид. Върху дървената дръжка пуснах бразди от различни абразиви.
Острието беше също на сектори, изпръсках го и с акрилен лак, та да не вземе да ръждясва отново.
Дори колегите са го използвали като нагледно помагало.
След около десетина години следите му се губят някъде.
Жалко.
Планирам да купя при първо посещение в ИКЕА едно малко ножче, с което да придам на колекцията по-завършен вид и да приключа с „хобито”.
А от баба ми се сдобих с прекрасен стар сатър, и няколко ножа, които се наложи да зачистя сериозно. Представете си изненадата ми – Радичков ги наричаше две щръклета!
Наточени и полирани, и до днес се използат ежедневно. А са от тия, класическите със заобления отпред връх, и отлята дръжка, пълна с пясък.
Поне на шейсетина години са!
Остана само да вметна, че кварталът е пълен с полиция, а хората, излезли на хубавото време са със свалени маски, но почти на деветдесет процента имат. Със свалени маски са и патрулите, които отвреме на време предупреждават по висоговорителя насъбралите се бираджии да се разпръснат и сложат маските.
Пробвали ли сте бира през маска? А цигара? Не става!
Малко имаше от „Ну, погади”, когато някои се усещаха преди патрула да ги забележи, криеха бира зад гърба си и си нахлузваха маските, проследявайки колата с погледи и тихи псувни. Веднага след това маските се сваляха, а интересният, и явно, бурен разговор си продължаваше, откъдето беше спрял!
ваш весел маго-рамболан

ГЪБИ АЛА КАРАНТИНЕ

  Къде сте господари на реалитита, нон-мастер шефчета, повелители на дюнера и пилафа,

чачакски и лесковачки бира-скараджии, обикновени домакини – носители на няколко мишлена, здравословни суровоядци, виенски кифладжии и бозаджии, майстори на локума и халваджияни,пардон – алваджии, китайски имеператорски готвачи на пекинска патка и представители на движението на обикновените неолиберало-християнконсервативни зелени европейски политкоректни фейсбук вампири - въздържатели. Открих изгубена страница от 1001 нощи с готварска рецепта! Тя се оказава дори по-стара, всъщност е от сборника 101 нюанса черно и други бързи, лесни, вкусни кулинарни предизвикателства и домашни перверзии в кухнята, предтеча на 1001 нощи!

                      Подарявам ви я! 

ГЪБИ АЛА КАРАНТИНЕ!

        Рецептата се приписва на самия хадж Джей ал Ми Оли бин Вер, холандски, френски и индиански мореплавател и пътешественик, самокомандировал се в двореца на султана Харун ал Рашид бин герб, откривателят на магистрали и трактористи, в сарацинската Барселона! Измислена е по повод гостуването на генерал Няма Да, посланик на Великата поднебесна империя с много дълго име, което може да се сведе до простата абревиатура ВМАА-ВМЕИ-ЗМЕЙ#НЕЖИВЕЙ.
По откъслчни сведения, самият генерал изгубил благоволението на женската част на журналистическата гилдия и бил карантиниран/или гилотиниран - преводачите ми са все още в спор/ заради репликата "е какво искате сега - да дойдат мисирките ли!", изречена по време на свещения пост.
Според друг източник, въпросната реплика била изречена от самия Харун, при инспекция на новостроящия се път на камилите, вследствие на неудобни въпроси за разхищение на обществени средства и дали наистина 15 тона фурми от Държавния резерв всъщност били дванайсет и щели да се бракуват и отидат за варене на високоалкохолен шербет, както и дали щял да бъде закупен пясък и оставен в пустинята за евентуални проблеми при смяна на климата и неочакван снеговалеж насред пътя на камилите!

    Харун е председателствал страната на високите сини планини цели няколко мандата, неизменно е свързван с неговата вярна организационен секретар, републикански координатор, ПР, озвучител, шофьор, текстописец, сценарист, режисьор, гримьор, личен асистент и ...още нещо - бляскавата като две капки разтопен диамант Шехерезада манекен ал Пайнер и Силикон, самотна майка и фрийлансер, и неизменен консултант по евроарабпроекти!

 народна песен - хващай камилската магистрала към ада, джак! - трети век преди христа, лили иванова и демокрацията в бг

кажи ми кои са ти виповете, да ти кажа коя ти е държавата!

дали милен имаше толкова широка аудитория? дали беше толкова харесван?
лавина от коментари като отприщил се водопад се появи снощи и тази сутрин.
това, което ми направи впечатление, че сериозно недоволство е насочено срещу убиеца, който не е знакова обществена фигура. дет се вика на умрело куче...
няма как да не направи впечатление, че избуява недоволство, от типа "поредният".
тук - стоп - това явно е ключовото и свързващото!
не конкретната личност на 22 годишен, на който едва ли някой запомни името!
нелепата смърт на бодливия журналист и водещ се
превръща в момента в трибуна и знаме на обикновените хора. хората, които са недоволни, а не дежурните хейтъри и платените тролове.
това са съседът, човекът, с когото се разминавате, продавачката, шофьорът...незабележимите хора, тази част от обществото, която пати от явно вечния преход.
тази част, която иска малко, но пък затова какво!
иска сигурност за себе си и семейството, да може да пресече на зелен светофар, да пътува нанякъде без да бъде тероризирана от джигити, да паркира без спор за паркомясто и побой, да не се притеснява, че детето им е излязло някъде и може да стане жертва на "ти знаеш ли кой съм бе!" "не ме кефиш, бастун" .
тази част от хората, които не приемат нравите и културата на силиконите, бицепсите, яките кинти, коли ит.н., на мис тигровите и манталитета на батките.
ей, има и такива хора!
хора, които искат да възпитават децата си нормално, имат ценности, по-различини от "яките", масовите и модерните.
не, не са нито традиционалисти, нито консерватори. хора, просто хора. на които им е писнало да бъдат притискани в ъгъла, хора, които смятат, че правилата и законите се отнасят за всички, хора, които не одобряват средата, в кото живеят, хора, които не приемат хвърлянето на фас на земята за нормално, хора, които не могат да си представят, че може да си метнеш торбата с боклука през прозореца. хора, които са просто хора, а не зомбирани от лъскавите стъкълца в живота хуманоидни!
ако трябва да сложим емблема на последните десетилетия, каква би била? - як бицепс, тигрова шарка, силиконови устни и хромирана джанта? а, и захвърлено смачкано кенче от енергийна напитка!
помните ли случая с дискотека "соло"!
помните ли млад футболист от славия, убиец!
тия дни мернах, че младежът убил свой връстник в борисовата с нож, може да излезне на свобода скоро!
ценим ли живота?
и не говоря за култура, книги, театър, кино, опера и прочие...
дали сме способни на прояви на съпричастност?
на агресия и безразличие се нагледахме предостатъчно!
дали остана у някого човечност, защото в обеществото такава категория явно или не съществува, или не се котира и класира такъв "формат"!
ей, аз познавам един много силен човек, а ти?
сигурно и ти...
ако бяхме някъде по на запад, дали щеше да има масови протести? многохилядни шествия? запалени коли в предградия?
тук ще минем с тридневни постове и статии, както и десетки, а може би стотици запалени свещи.
аз просто искам детето ми да има по-добър живот от моя!
сигурно има и други такива наколо!
и наистина ли ако ми кажеш коя ти е държавата, дали мога да кажа кои са ти виповете, или пък будителите, или просто някой герой?
темата ми е болна и се чудех дали да напиша следващите редове!
спестих нещо, добавям го допълнително, без много подробности- при подобни обстоятелства бяхме ударени отзад от служител на МВР с нова лизингова кола. човекът дори не попита как сме, след като колата се озова насред кръстовището след удара. а на колегите си обясни, че са отказали спирачките. единствена кола, две ленти, червен светофар.
имаше спътница в неговата кола, тя също не пророни и една дума!
а имам и още една подобна случка, с джип, аз спрях на завоя като го видях как се носи към нас. господинът с джипа се обади на някой да дойде по-бързо патрул, че бързал, също не се поинтересува добре ли сме с детето в колата!
жена ми с детето навръх коледа беше в подобна ситуация, аз заварих тогава купчина хилещи се тийнейджъри с чужда кола.
веднъж опит за убийство, дваж опит за убийство...
...
следващият път ще успеете!
сигурен съм в това!
...а детето, с първата си кола, я размаза в опит да избегне пиян пешеходец на пътя.
не исках да си припомням тези случки!
война е! искате или не - войната е отдавнашна и всички ние сме вътре.
и пет милиарда да се намерят и налеят за безопасни пътища, няма да се промени мислене и манталитет.
война е, и продължава!
описал съм три-четири такива случки в моите "историйки" в блога ми.
за съжаление - в една от тях аз съм "джигитът", застрашил изключително безотговорно не само собствения си живот.
нямам оправдание за това!
http://www.bgnow.eu/news.php?y19&cat=2&newsid=145758

ПРОМОПРОРОЧКА

Подариха ми подаръчен ваучер, промо, с промо код.Един ден имах свободно време и си уговорих час. Толкова съм отвеян, че дори не съм разбрал за какво става въпрос.

Отидох с нагласа, че е нещо свързано с личностното, така модно напоследък, развитие и нещо, свързано с бъдещето ми.

Подаръкът е по повод моята петдесетгодишнина, от близък роднина, сериозна и земна личност.

Речено-сторено

Преобърнаха ми се представите като асистентката ме покани да вляза!

Типичен декор от комедия с мадам гледачка на таро!

Висящи амулети, огромен полилей с висулки и приглушена светлина, оная масичка с буквите за говорене с духовете, купчина буркани с надписи на странен език, книги с кожени подвързи, кристално кълбо, голяма кръгла маса, препарирани животни, скелет...и черна котка, наричана луци! И червени пердета на зиг-заг линии, сякаш изскочили от филм на Линч!

Само жената не беше от съответния етнос!

Съвсем обикновена възрастна жена с къса прическа, очила, без грим, обици, гривни и други украшения.

Плетеше! От тия старите дантели!

Бях изумен! Къде попаднах,  по дяволите!

Всъщност - в една стара невзрачна къщурка с добре поддържан двор и градинка,непосредствено до голям и оживен булевард и парк. Звучеше и тиха музика.

Жената не изпадна в транс, както очаквах, а с благ и делови тон ми изясни какво ще се случи.

Всъщност повечето време тя ми задаваше въпроси, аз отговарях, тя кимаше, плетейки и задаваше следващ въпрос.

Свърши и едното кълбе, и ме помоли да и потърся в една кошница следващото, като се обърнах да и го подам, сякаш нещо я бе обладало.. .

Лицето и стана каменно, говорът се промени към дрезгав шепот, а думите и сякаш ми бяха познати и дълго нашепвани.

Много неща изговори...мешаше книжовен език и поне два диалекта.

Стаята също изглеждаше променена и някак ненатрапчива.

 В един момент настъпи тишина.

Бабата каза, че имам последен въпрос и и е време да се приготвя за следващия посетител.

Нямах.

Единственото,  което ми  хрумна, бе да питам за вируса.

Тя се усмихна...

–        ­­­­­Адна слепа и сиротна пророчка кажала "чумата ки си бега, кога се напълни студениот азовир, и тогава ората ки ги свалат кулотите от главите си"!