вторник, 31 март 2020 г.

страшни очи...и страшни мерки




От днес вече имам нови панталонки,

от днес вече имам нови маски

от днес има вече нови декларации

от днес има вече нови заповеди!


До вчера някак не си задавах въпроси. След поредната нова декларация и нова заповед взех да си навксвам и възникнаха стотици някак изведнъж.
На въпрос номер едно лесно сам си отговорих с помощта на прости практически експерименти. Колко е надеждна маската и как може да проверя това с някакъв домашен тест. След доста ровене, проучване под формата на анкети и опцията „подсказване от вътрешен глас и логика” стигнах до извода, че маската я бива, ако си я сложиш плътно на задника, залепиш с помощта на хартиено тиксо  и пръднеш. Ако околното ти съобщество не почне да се оглежда и протестира, всичко  е наред!
Изпробвах го практически с контролиран опит в затворена среда.
Моята се оказа добра, колежките не протестираха. Когато колегата се включи в експеримента...щяха да го опердашат. Неговата маска бе изхвърлена моментално... а на лицето му залепиха една дамска превръзка, от тия с крилцата. Според мен върши по-добра работа, най-малкото щото момчето е доста устато и  ръси все мръсни вицове. С тая нова маска не може и дума да пророни, но успява да диша нормално с нея.
Една от колежките ми предложи да споделим нейния лубрикант, щото забеляза, че моя дезифенктант ми изсушава ръцете и кожата ми взе да се цепи. В първия момент си викам „това е сексуален тормоз...вади телфон, записвай за доказателство...осъди тая фирма, щото на запад като го направиш, бам веднага извънсъдебно споразумение... и се пенсионираш директно! След това си викам, що пък не, армагедон е, какво толкова, като е с двайсет години по-стара, карай, брат. Не се знае утре...приеми...
Неохотно приемам.
 Тя бърка в един несесер, под зорките и любопитни погледи на още седем жени и две началник-смени и вади тубичка. Дезинфекцира я моментално и ми я подава, подхвърляйки. И двамата спазваме заповед за най-малко метър и половина разстояние от работно място.
Улавям тубичката. Ма аз съм бивш национал по хандбал и рядко пропускам летящи предмети около мен.
Крем „Дунавска вълна”! Как да откажеш!
Днес си слагам на главата една камера, от тия екстремните, дет снимат и под вода. Щото бас ловя, че, следващата заповед ще е задължително всички да сме с камери!

То и на моята маска, като я бях оставил на почивката на една маса, нарисували един цип. Само не разбрах, това нечия ерофантазия ли бе, или намек за човечето от онова предаване, което казваше „няма време” и „грешка” с френското ръ.
По-късно вечерта се чух с прител, футболен хулиган, от професионалните. Даде ми добър съвет - да нося няколко маски. Той ме знае колко съм разсеян, и как губя и забравям непрекъснато какво ли не. А е и патил...на някакво събитие му се цепи маската, вследствие на което е разпознат, привикан в сътветните органи и наказан с едногодишна забрана да слага маска на обществени места.
Сега могат да го санкционират за неспазване...Дали глобата не му беше в размер на 5000 лева?
С него обмисляхме идеята да се включим активно в  обществения живот, като направим партия „Няма такава Наталия Кобилкина”  но в тия времена, ще трябва да отложим проекта.
Свалил съм девет килограма някак неусетно... И за да сме наясно и да не тръгнат слухове – нека да сте го чули от мен!
Вероятно щото се влюбих! Да, влюбен съм...в един генерал. Току що си избродирах неговия лик на маската ми.
Нищо, че непрекъснато му правят колажи!
Има страшни очи...и страшен поглед!
 И страшни мерки!
Айде, до скоро, че трябва да пусна един есемес, че извеждам куче и да включа джипиес за всеки случай!
Бъдете и вие отговорни! Спазвайте заповедите и партийните линии.



Няма коментари:

Публикуване на коментар