Циганско време

С огромно мое нежелание ме пращат в дълга командировка. Обектът е в полето, малко откъснат от цивилизацията. Ние сме външна фирма  и си взаимодействаме със „стопаните” по интересни начини. Нещата са сложни, неорганизирани и след поредната сериозна авария, резервният генератор  се закашля, бълва огромно кълбо пушек и отказва да включи. Цялото поле мирише на нафта. Генераторчето е с големината на корабен двигател. Постоянният вятър някак и той затихва  и в тоя момент и слънце пробива между облаците. Време за почивка. Една групичка вади карти, от будката на охраната се появява и топка. Бъркам в джоба, вадя поредната цигара. Запалката не пали, другата е чак в съблекалнята, а аз съм в задния двор. Далечко.

Най-близко е Шевко циганина, изтегнал се върху стериопорен капак на тревата и забил поглед в телефона. Виждал съм го да пуши и се отправям нататък. Не ме усеща, и чак като сянката ми попада върху телефона, смутено затваря приложението.  Шефко чете! Книга! А стига бе! Тоя, дето всички го гонят и товарят с какво ли не. Сортировач е, но и вършее с метла и лопата, виждал съм го и на машината за чистене, и да кара и електрокар. Шевко ми подарява запалка, имал няколко. Настанявам се до него и палиме и двамата. Полека се опитвам да го разприказвам, чувал съм го да се закача с работнички и да ръси смешки.

 Разменяме няколко кратки израза и аз го питам какво прави тук.

Отприщва се някакъв водопад от думи...

Отвреме навреме успявам да вмъкна въпрос...

- Лелекакобате, аз съм трошача тука. Трошим палети, и много убаво го правим, направо на пелети мога да ти наситним, е шефа ме фали, ей!  И у маалата трошим, туули, бетон, сичко трошим. Ако ти требе да бутнем некоя стара сграда, обади се. И боклука че ти извозим. Сичко праим бате и бързо работим...и каруца си имам.  Ако требе и бус и камион ши ти намерим, мога да карам, ама немам книжка...и боклукчийски камион съм карал, ама малко, че се усетиа...Тя жената се изпусна,  диспечер е там...

Как се казва жената – ми тя...ма нема се смееш сега! Викат и Шевка, то по мене излезна, ма тя верно е шефка, голема работа е...Диспечер я водат, ма и видех у документо пише координатор...Иначе е Наталия...Аз па съм Павел, ма сичките ме знаят като Шевко...не съм муслуманин бе, ма така тръгна от казармата...Тя, жената човек ме направи...Не бе, не съм  я купувал...Не знам как ме зе тоя дзвер...Да, убава е...По любов се зееме, пръво се гледааме адна годин...Тя тогава имаше неколко кандидате...Имаше и умни, и от  заможните...Даже един тартор я редеше за синчето...ма се разсънаа работата...Четири деца имаме, ей! Не знам как ме зе, не знам!  А аз съм проклет и опак, де! Така разправят... Те го и вестнико четем отзад напред...Ама она...кат ме погледне, кат ме подфане...знае как... и стане  на нейното...Те и нейните не ме искаа, та стана една... Шурейчето с нож ме пореза те тука, над лакътя...Видиш ли го?  

Да, спортувал съм...Те тука събираа за баксьори децата, ама аз не уйдох, ритах аз, много ритах...На Мето Деянов, наборчето, съм мушкал топката между краката на мач, два пъти! Шеха да ме бият...аз последен у защита...и го праех често...Само на Никито Илиев не можах...он е много итър,  ма вратарчето го спаси тогава гредата...много го аресвах Ники...

Поне съм и висок, и волейбол играех, до младежки формации стигнах, а да ме земат и у националния, ма циганин съм бил, дискриминация, бате...За бокса можело... Ма не съм аз да бием ората...

...Начи и на човек да посегнем, булката она че ме спре...Не, не съм посегал досега, ни децата, ни друго, ни животно...Ама она нема да даде, ей! Не е люта, само веднъж ме напсуаа...

Нема се смееш...обичам ги животните...с тех по се разбирам от ората даже...На човек аднаж съм налитал, ма тормозеше животното...Свалих го, он огромен – сто и четиресе кила, ма го съборих...Не моем ги докоснем, ей...само моа да ги готва...ма съм такова...как го викаате...вего...веге...вегетреванец...много редко ми се прияжда месото...понекогаш сандвичи с кайма и те толкова...ям пица, ям...е оная обичам , маргаритката...  

Да ти кажем за жената...Ма тя и умна бе,  завърши единайсти клас,  и курсове кара некъв меджимън, и на работата кат има обучение нея пращат.  И на работа сичко връти...и телефони... и на счетоводство оди и тия от ресурсите я викат да помага, щот се разбира със сички и  некои цигане там ептен неграмотне...И модерна...сага на йога оди. Мен ме научи да готвим, че кат се караме...едно време много се карааме...и тя земе и си прави нещо и сготви само за децата,  а на мене ми се смее... и аз като фанем ножо и тигано...

...Ма тя добра бе, смее се  и фане да показва какво да правим и се сдобриме... Много обичам каша, дет рикасе му викат тука у стола,  ама слагам и маслини вътре... Баба готвеше с маслини, тя ме отгледа...

И детето прати мармиджано като беше у италията, та стръжем и от него на кашата,  ма прилича на домашен сапун... Я веднага  си го кръстих люлиджано, щото там  живеем. 

...Аа, комши, и тука комшии и у маалата... и ти си селски...

...Айде не се сръди бе градски...не бе, то и аз съм роден у Тина Кирковата...тя точно по средата на Факултето и Татарлито...жената и тя там ражда...

...Тя жената много се издигна ... ма е бръза и офръчана, бе...Почнахме заедно като миячи у един цех, сладкарски и сладоледи...ей, от тогава сладолед не пофатам... и соленки правееме. Един път у седмица се падаше некоя жена да готви за сичките.  И тя моята за петнайсе работници манджа им врътеше! Та тя стана от мияч помощник-сладкар, после сладкар, после екседитор...там станах и склададжия...ма фалираха...и жената не напраи кариера у сладкарството повече...и тогава и майчинство излезна...ма тя ампициозна,  и детето прати у алианса, и после второто...сичките одиа...ма я ги виж сега...изучиа се, разбегаа се...

...Не са тука, момчето е тука, най-близо, ма живее  с приятелка ...пръвото у чужбината замина, учител стана, инструктор, води се с един португалец, много арен...другото у Лондон у неква къща, с пари се занимава, как се викаше...трейдър е.
Питам я има ли българе там, смее се и вика, като видиш пране некъде по прозорци и балкони, нашенци са. Другата учи за дизайн с компутрите, ама не е у София..Сега е на стаж тука близо у гръцко...и се грижат за нас – пращат разни работи...айпад ми подариа...имаме и електрическа отварачка за консерви и тенджера бръзовар даже...Дано по-добър живот имат от нас тия деца, а...

Ма тия днешните много боледуват, се кашлят, се на дохторе, се сополиви. Едно време не бехме така, а много деца имаше, и българе, и цигане...Викат, от раната е...Верно, некога беше по убава раната, по-вкусна...То и ние бееме по-убави, по-млади...Ма не боледувахме толкова...

... Моем да работим със секви  компутри,  и на лините съм помагал вътре...и на тестовете, и те компутри бе!  Язе кат бех у казармата фанах малко  от компутрете и после у строителството се научих...лесна работа...преди време намерих у буклука пишеща машина, марица, още я помним...тя жената ме научи...Децата и те играа, щракаа,  и язе писал съм молби и документи на комшиите, жената и машинопис и стенограф има у упк-то ш ми показва...

...Та кат бех  у строителството имах един много проклет шеф...много съм му помагал бе, ма проклет ти казвам...Васил беше, Васил Илиев го викаа...та сега кат чуем некой Васил и айде настрана...много работех, много тичане...то и тука праим по петнайсе километра на ден...и она дохторката ми вика на профилактиката „много си качил земи да спортуваш нещо”...ма кво маратонец ли да станем кат ония гърчавете етиопце...и куче кат разсодим...малии...дохтори, ей че ни уморат бе...

...Общак бех, ма добри пари...мани, и оня чорбаджи фалира...та тоя катил, аз така си му виках и пред работниците, щото фъфлим и къде васил, къде катил... един ден много ме ядоса...не ме пуска отпуска...а тъщата у болница, операция... и язе кат се ядосах кат зех да скачам и викам „кой не скача е катил”... и то строежа спре работа, щото на мене чекат..

...Не, не се таковам с политика...тарторите ръгат ората у маалата на избори, я не одим вече...Той единия ми е рода, ма се немаме много-много...Я му пратих инспекция по труда у цеха, дека го връти...не знае кой е и нема да му кажем я...ма много се ебаваше с работниците...заключва ги, нема почивки, нема празник...извънредни, ореза бонуси,  дигна норми...а роднини и комшии работат там...

Та тоя Васил...кат се втренчи в мене и вика,че работим малко...ей, мене с работа не можеш да ме уплашиш! И на ората съм помагал, и мойто си праим! Ма не се виждало...и ме кара да се отчитам секи ден...и се ебава...на ти компа и пишеш какво си правил и кога...Писах...на почивките седах... 

Шевка вика  ”земи тая папка, пускаш на принтера и после събираш вътре”.

 И таблица си направих...от толко до толко...и почивките отбелезах...и адин ден оня се сеща и му го давам...полуде...подгони ме со лизгаро!...Трима колеги го дръжат, он само вика „какво е това, бе какво си писал бе, какво е това...”  Едно от момчетата зема листа и чете... „от осем до десет- обща работа, почивка...от десет и петнайсе – обща работа...” зима другия лист, вътре същото...и кат зеа да се смеат...наказа ме, дисциплинарно! Пушил съм извън почивка...на строеж, бате, на откритото!...Те сички пушат, па и пиеха,  ма само на мен наказанието... Мене това ми е лошотията, пушим много. Та избегах от там тука...те и другите бегали, чуваме се понекога, ма оня така ги гони и сам се не усеща...и му го казах, че така ще стане...пророк, бате...после фалираха...

Чекай да ти кажем...ма тя бабата гледаше, помагаше на ората, много помагаше... и мехлем че ти забръка, и рана изцери...и такова...у душите  на ората лекуваше...баячка. Пари от никой не е сакала, ма не си остави дара на некой...

Леля умрела млада, другите биле се момчетии у родата...Те това ми е от нея – да ме пази...не, не съм суеверен... не съм...

Носим го за спомена и кат ме питат за какво е викам – да ме пази, бате...от кво ли...от зли сили...и зли шефове, бе!  Не, бабата не е праила магии и не е разваляла, даже преди време работех с един у вторичните, май той правеше...веднъж заседна хартитята у принтера, отварям, вътре боклук, вадим го,  то умрело плъхче, после сажди намирах, после у шкафа още едно умрело плъхче и пак сажди...
Викам и на бабата за оня, дългокосия, Тя каза, че сигур е сатанист и нищо не напраи. Ма той май сектант беше...Напуснах...Се нещо се повреди, и се мене гледат. Не мое си късам сърцето и опъвам нервите...Той, шефа викаше да останем и да ми дигне и заплата, ма кат не става, не става...Бегах си. А кат требваше да се оправи нещо, мене пращаха по сервизи, сменявал съм филтри, масла по машините, кабеляк...Шефа вика зимай колата  и бегай, а знаеше , че немам книжка. И у данъчното съм ходил, и у общината, да се оправям с дакларации и документе, пълномощно имах...
Ония там така ме гледаха, некъв прост, па и циганин! И у банката одех. Пазарувах, ма им казах, че с пари не щем да се оправам, ще стане нещо и после...ей, мангал...
Дадоха ми карта, плащаш, майната им на бележки, то си излиза у счетовдството, само фактурите требеше да събирам. Те така ме и водеа – закупчик. И на шефа колата на сервиз съм карал, децата съм зимал от градина и училище, чистехме у тех, поддържах имота  и градината. Ако ти требе нещо, казвай. Знам къде и на добри цени. И мазе мое ти чистим, и къща. 

Даже уатсчап ми направиха и кат имаха гости на кетъринга съм помагал, бате. Нищо не просим, каквото дадат, за пари никогаш не съм сакал. И съм помагал на ора за без пари.
Той комшията музикант, пътува, прави записи и у чужбината и кат го нема се грижим за къщата и две кучета и котка има. Оставил ми е пари, плащам сметки. Жена му забегна с некакъв, децата му и тех ги нема там. Сигур го знаеш – Цанко, Цанко мустака...пари не му зимам, ма той прави подаръци...и  они се скъпи, бе!

И нищо да не платат, мене ми стига да знам, че съм помогнал на некой. У маалата на секи съм помагал, ма понеже им викам истината, и те после се сръдат...Ей това не можа жената да ме отучи и още се караме. Ма права е, аз само искам сички да са добре, кат си мълчим пак виновен, кат кажем нещо, и то верно, се сръдат и се по мене мрънкат. Верно, правим ги нещата по два пъти, щот пръвия път не стане, или е грозно, ма съм бръз и бръзо се учим. Само с тока не се оправам много-много, ма тука сичките са жичкаджии, те ток крадат. Аз по се оправам с техники и мене викат...Рутер да настроим, кабелна да пуснем, кумпутера да опраим.
То и тука на работа се справям, местим нещата насам-натам, и на компутера ги местим, па треба да се цепат, да се събират, кат счетоводителка съм станал...цифри,  документи...за това тръчим по двора, че ми се замае главата.

Вервам ли...не знам...не знам...Абе вервам у нещо, ма не нито Господ, нито Аллах...Имах едни комшии, искаха со тех да ме водат, да пратат детето у Египет, да учи...Ма те такива бе,  треористи...с едни бради и по цел ден молитви...Маани, не е за приказване... И полиция идва и ги водиа насам-натам и книги земаа, и знамена и компутре...Жихад сакале, техната майка! Идва и един от депесето преди време, да ни агитира...

Съблекоа го пред кръчмата...по гащи си оди,  ма не го биа...

Вервам! У казармата един ме научи...Той се си търсеше белята...Викаше кат тражиш нещо, и оно те тражи. Он случайността се тръсеше. Не, не беше комарджия...
Ей, он ме направи човек. Що неща ме научи. Да карам камион, на кумпутер, на строителство, боядисване, гипс, шпакловка, задария, мазане, тапети лепих с каса бира до мене, водопровод правих и парното...само на самолет не се качих и фаянса не го фанах добре тогава... още немаше гипсокартон.

Да, у вевесето служих, оператор, оператор на РЛС. У книжката пишеше автомачик, че бееме секретни.  Ма моя автомат беше и точен, и сички на стрелбите го зимаха, после само он идваше да помага да го чистиме, оти ставаше на загорела фруна дулото.

Тоя луд ги правеше шапкарете, ей! Нема такова чудо...Нема!
Некак знаеше какво ше сакат и  го правееме отрано, и като ни съберат и викат докъде сте стигнале, он им дума „работиме по въпроса”, а ние сме накрая, и после ни скатае некъде...
Простотутки е вкарвал на момчетата, аз тогава бех дежурен на портала и при мен влезнаа и  отключих две канцеларии...Ма на командира бе, и началник-щабната! Даже Джанго разсипал бутилка мастика у командирската и се не усетил от момата и изтекла почти целата, та ходих да лиснем от хлора. На другия ден командира доволен, че сме праили дизифекция. Ей, с тоя хлор...Чакаме испекция, генералщабна. Големата работа. Сичко боядисааме, изчистиме, изкопааме от младите брезички  и ги боднааме пред щаба...
Сичкото  на неговата глава, аз му помагам...И ми вика да земем хлора и да одиме у щаба, и зема противогазете...Така фръляееме хлор, че генерала от щаба тръче до външната войнишка тоалетна, оти инспекцията мине набръзо и они се запият у командира...

На курсове ме прати, бацил станах и отпуски си докарвах от награди. Моем рана да промием, шина да турим, превръзки...Те и комшиите сага ме викат кат не щат на дохтора, и за животни са ме викале, ей! ...Не, нема и фелдшер у маалата, аз съм половината фелдшер, бе!
Та тоа щурак ме кръсти на некъв Швейк, оттам стана Шевко и остана...

Той ме научи и да запоявам с поялник, щото можех само да калайдисвам. И прасета гледааме там, и той кат раждаше свинкята, стана проблем и я оперира...Оживеха и малките, и майката. Помагах му тогава, ей, то от кръв се не види, аз с тампона обирам, той реже, шие...Мани, не бих го напраил повече.
Ма ние беееме като зоопарка... прасета, котки, невестулки, катерици, на караул прибрах един боксер, много умно куче, пазеше ни и от щатните и лаеше само на тех. Щуро беше, и Йосарян, така се викаше, беше много щур!
Еднаж ни фанаа у издънка и дежурното летенантче ни  вади на строева и ше мрашируваме у нощите по плаца. Летенантчето накара Йоси да пусне и уредбата...И он пусна! Финалната песен на филма "Коса". Аа, знам я бе, он ни пускаше и на видеото кино, оти го напраиа да отговаря по културата, а па ние си го напраииме да ни е говорител. И те така, вампирите мрашируваме, една огромна луна над нас, и аз си скъсах джапанката, и кат се разхилиха, щото я ритнах у въздуха и пред очите ми картината от филма, как се товарат у аруплано момчетата...
Наказаа ни без отпуска тогава...
На по другата сутрин на строя дигаме знамето, командира идва, дигаме знаме и он ни разпуска, и летенанчето пак тръчи и се пени и пак ни строява...Некой му оставил вуду кукла на масата у канцеларията, бе! Ма съвсем кат истинска, и звездички си имала на пагонете! Векерето щел да вика...Никой не си призна, и айде още седмица без отпуск. Сите знаеха кой е скулптуро, и никой не го топна тоя щурия...
Той, после кат се ожени и жена му беше точно кат оная от филма, ей!
Ма купи картофобелачки за кухнята и спрехме да се мъчиме с ножовете. Сутрин караше готвача да припича филийки и правеше некъв пастет от маслини, яйца, сирене и масло. Докара и рецепти и караше готвача да приготвя по тех! Некой кат имаше рожден ден одеше у кухнята и правеше торта. Със сливите от компотите, ама торта бе! Истинска!
Веднъж прави палачинки, цела сутрин пържи на четири котлона за трийсе и пет гръла, аз му помагах, правих домашна майонеза и руска салата.
Артелчика крадеше, ма у един момент склада съвсем празен и му правиха ревизия и го наказаха! 

За клетвата на закуска ни напраи чорба от свински глави! Станал у три, и то след караул! И на китара свиреше и пееше и концерти ни праеше вечер. Следобед репетираме под една круша, вечер на площадката пред щаба, тя кат сцена, със стълби и един прожектор закачахме. Кълнаа се...заклех се!

Искаше да ме фръля с парашута тоа щурак, сичко беше готово, ама се уплаших много тогава и избегах, ма парашут мое да ти сгънем, и да ти се отвори после. Наште кат одеха на състезания, аз им сгъвах парашутете. А да видиш как спреха да викат "мангал".
Фал немам, само един чупи двата крака, ама колабирал у въздуха...Маани, маани тогава...

То едното дете оди да скача с въже, и вика, че било много зареждащо...Ма не щем аз адреналин...искаха да ми подарат за рожден ден да скочим и аз, ма кръста ме боли и ме е шубе...да бех на техните годин сега...можеше и да се излажем...

Тоя Йосяран ме научи да не съм толко див, а бех, ма не бех опасен,  лесно се палим, повикам, покрещим и накрая мене ме бият. Те у травматологията ме знаеха тогава у Пирогов, и като идем, ми викат какво стана тоя път, и банбон ме черпат...
Добри ора, убави, и помагаа много, и дрехи ми събираха  и за децата от маалата събраа еднаж...

Сага на местото на поделението има голф игрище. Одих веднъж там.
Имам роднини, от заможните и бехме на госте. Они викат айде на голф...
Къв голф бе, пак ли на работа, я съм на госте тука..
.И им викам що голфове съм карал с каруцата... По едно време бех като автоморга...И дебитомер ти свалим, и табло, и скорсна кутия. Идва човека, проверява, нема шмекерлъци, ако иска пробва и се пазариме...
Аднаж карах банкомат... Не, бе не е краден! Те, разбойниците го думнале, на техниците им се развалила колата и не могат да го приберат и  викат земай го за железо, нищо не става повече от него. Ама тежеше, шест човека го товарийме...У пункта добре, че имат кран, та стана леко и бръзо. Добри пари му земах тогава.

Та не било кола и не работих...
И карах електрическа количка тогава. Много се веселихме тогава, ама щех да я обрънем колата и карах на две гуми неколко метра. Добре,че съм гледал Джеки Чан, та се спасих от фал с каскадата! Ама братчеда побеле и трепери половин час тогава! Тринайсе пъти съм се дигал с мотокара на две гуми странично...Ма друг колега се обръна и падна от рампата даже! Заради него почнаа с дрегер да ни провереват на работата....Аа, аз не пием, и кафе не пием! Нема да поверваш, ма не ми е вкусно...
Оня ден ме водиха на пиано-бар, аз си земах коктейл, ма плодов, и убави песни, бе. Я ги знаях, баба на грамофона ги е пускала. ...Не, баба не даваше вкъщи ни сръбско, ни циганско. Само на Висоцки една циганска мое ти изпеем, и още неколко негови...
Сага у петък съм на клуб, Цинга Манга Фънк се казват, многа са убави. Не е майтап, така са се кръстиле, ей ги у интернето! Че треба да бегам от работа, че съм втора. А да те водим и теб! И Шевка ше доде, и още един приятел.

 Ела ми на гости, какво кат сме цигани. Чистичко дръжим, тя жената ми се  кара, че разхвърлям и цапам, но бързо се справяме двамата.
На гости ни е бил Мелсън Нандела, бе бате...

Чакай, чакай! Няма и следа от циганския акцент и ми светва голяма червена лампа като чувам тоя Мелсън...
Наскоро попаднах в една група, където хора си чешат езиците...Мамка му! Пред мен стои един от групата!
Питам за всеки случай...

Разконспириран е...усмихва се... и продължава...без да фъфли!

- Осиновен съм, отгледан съм от баба, може наистина да съм циганин, кой знае какво тече във вените му? Сега съм много време навън, но зимата не съм толкова мургав. А и  баба беше наполовина българка, след осми клас имам и техникум...Верно живеем в гетото, но сме малко по-настрани. Къщата си е законна.   

...Що ли...По-лесно ми е да съм циганин у тия времена, че ни съм с циганите циганин, ни с българите – българин.

Циганско време, брат!

Станцията на кръста му изпуква. Само той и неговият  „меринджей” ползват . Познатият акцент се завръща и реди: Контрол, бате, скитник едно приема. Хюстън, какъв е проблемът?...Прието, база. Идвам на адреса...

Не разбирам усмивката за мен ли е, или за Драго-контрол-на-полета.

- Нали ти казах – служих с един на име Йосарян, понеже му заемах книгите като съм караул, ми подари киндъл преди години като се събирахме от казармата. Алфа-делта-чарли-браво-ехо... бехме до летище и го научих и пилотския жаргон.
...Добре де, Мебелян, Оникян или как искаш му викай – наистина беше арменец.  Много неща научих от него. И рок, и тенис на маса, да сгъвам парашут, да се оправям с релейката, да водя цели, да наблюдавам хората, да помагам...Момчето ми е кръстено на него даже!

Рак го зема арменчето преди години...

Ма човек беше, с главни букви при това!