РОДЕНИ УБИЙЦИ

Имам дразнеща физиономия. Често и дразнещо поведение. Иначе съм почти безобиден, най-вече за околните. По-опасен съм предимно  за себе си.  Няколко пъти се опитват да ме убият. Не съм параноик.  Правят го абсолютно непознати и несвързани по някакъв начин с мен хуманоиди. Не обичам да хейтвам публично и да соча с пръст. Мрънкам предимно пред близки. Този път го правя, и то в публичното пространство.

 Купчина мои наблюдения се потвърждават за нам-си-кой път.  

При пътуване на магистрала настигам тойотка/имам слабост към тези коли/, пускам мигач, лява лента и изпреварвам с максималната разрешена скорост. Почти се изравнявам с колицата, когато тя плавно се отклонява в посока към мен. Завършвам изпреварванато и на стотина метра пред нея се прибирам в дясната лента, като поддържам дистанция.  Пускам аварийки и отварям прозорец. Хуманоидчетата решават да ускорят внезапно и ме подминават. Като отново се изравняват двете коли, вдигам ръка през прозореца и ги поглеждам. Не ме отразяват...Шофьорът е мъж, а не жена или хлапе с книжка от няколко месеца, както очаквах. Номерът е от култов град, недалеч от столицата. Един от двата такива, оня с много италиански коли. Оня, с онова име...

Старата ми теза отново има доказателства...

Какво имам предвид ли? – Дръпнати,  с подчертано агресивно поведение и социални порядки и манталитет...Имал съм възможност да наблюдавам жителите на тези две градчета отблизо, да пътувам и работя с тях, дори съм излизал по кафенета, дискотки и хижи...Вероятно и вие, ако ли не – за другия град няма начин да не сте чували купчина вицове! 

Не са вицове! Верно е!

За пръв път се озовах там лето господне оседесет и осмо. Имахме мач за републиканско. Отидохме ентусиазирани. Нормално, бяхме в графата „юноши младша възраст” и за пръв път се бяхме класирали.  Мачът беше на градския стадион. Имаше публика, над двеста човека. Това в ония години, делничен ден и то сутрин. Майко, бяха като от филм на ужасите! Такива си ги представях като четях „Парижката света богородица”, ма по приличаха на тия от „Зората на мъртвите”!  Не ни разкъсаха и  изядоха сигурно защото имаше милиция! На детски мач! Сигурно на младежите са докрвали жандармерия и бронирани машини. Вече пенсиониран полицай от Трън е разказвал невероятни истории, свързани с жители на тоя град. Тях ги спестявам тук. Някой друг път...

Час и нещо бяхме подложени на обстрел с камъни, след мача счупиха и стъкла на рейса. Бихме.

На реванша съдията едва ги изкара от техния рейс, защото се преоблякоха там и изчакваха до последно...Отново бихме. След последния сигнал спринтираха до рейса,  единствено капитанът стисна ръка на съдията и също на бегом  изчезна. Явно така са свикнали...Никой не ги закачаше, камо ли камъни!

Ма това са деца бе, деца! Кой посяга, особено безпричинно?

Според мен под тези две градчета се крие някакво древно зло, като от роман на Стивън К. Вирее си, трови душите на хората, и се храни с отрицателната енергия, която те генерират ежесекундно.  Масова социопатия...

Не мога да подмина и един от масовите ни убийци – беше застрелял и своя съученичка  и приятелка, мотивът – май пари...Ами онзи случай с пияната прокурока, сгазила човек! Слиза, уверява се, че  е мъртъв и забутва трупа до канавката! Бяга...

Тия спират, само да погледнат дали не са потрошили нещо по скъпоценната кола, и, само ако имат някакви наченки на съвест, биха избутали жертвата извън платното, да не пречи!

Знам, генерализирам...Обаче не преувеличавам.

Но примери и основания бол. Вицове също.

Пак казвам – не са вицове!

И това съм казвал – живеем в изродска държава с „шофьорски” манталитет.

Пиша това на прошка...Не искам и не очаквам такава, ма когато си се опитал да убиеш някого на пътя, колкото и неволно да е...направи един жест, вдигни ръка, сложи си я на гърдите, покажи, че съзнаваш каква ситуация е...може и да не те напсуват, покажи, че си човек, а не от хуманоидите. Всички бъркаме на пътя, понякога и животозастрашаващо! Но някои съжаляват за това...

А някои си остават родени убийци! 

Колега футболен хулиган просто викаше: а, ония, орките...

p.s

...в социалните мрежи нямам и  няма и да имам хора от тия две градчета по С.К., а ако съм допуснал някой такъв - нищо чудно да блокирам моментално в момента, в който разбера...