КВАРТАЛНА ИМПРЕСИЯ /да, ама не/

Почвам отзад напред не щото обичам картинката от последната страница на вестника...оная с мацката, но само така твърдя. Всъщност наистина е картинка, и от последна страница на отдавна неизлизащия „Старт”.
Лепях ги по гардероби, библиотеки и направо върху тапети.
Още ги нямаше цветните издания, Тошко Колев може би го нямаше даже...не помня точно, но съм чувал, че вестник „Транспортен глас” е първият цветен седмичник наоколо.
Е , там можеше пък да останеш запленен от цветна снимка на някой нов локомотив и машинист в униформа, с щастлива физиономия.
Жени машинисти имахме ли?
А сега?
#
Почвам наопаки, защото ще си забравя финала.
Та, кой всъщност е пророк в собствения си квартал, етаж, дом, семейство?
И кой е автор на собствената си история! Нямам предвид автобиография, естествено!
То на такива умове като Пената и левия модерен други им ги „записват”...
Сега с нетърпение чакам божинката да се включи в книгоиздателския бизнес. Там потенциал има за него! Може би след като прекрати реанимираната си за пореден път кариера.
Може би ще се появи заглавие „Никой не е по-стар от автобиографията си”.
#
Та, пак се заплеснах! Често се случва!
За малко закъснях с поредна квартална импресия.
Или пък приличаше на такава.
Запътихме се с кучето Уинстън на поредна разходка и посещение на два магазина, месарница и тото. Не групата!
От една детска площадка се носеше глъч. Я, децата ритат топка! На старо игрище, където се е случвало честичко да гостувам по гуменки, шорти и фанелка на разнояйчните близнаци Велко и Иван!
Група циганета се забавляваха. Май най-много се забавляваше вероятно баща на едно от момчетата и „треньор”.
Изхилих се на глас, когато кльощав пъргав дребосък се озова сам срещу излезлия вратар с удобна тупкаща топка и се опита да го прехвърли! Успя, но топката тупна на неравност и се отклони от празната врата.
Не на опита на детето, провален от твърдата напукана пръст и калпават топка, а на репликата на „треньора” – „знам, че си дебел, ама по-леко, по-леко! Другият път искам леко!”
Нагласих се с идеята на връщане от магазина да поснимам, но като се прибирахме, глъчката беше затихнала, а площадката празна.
Но пък се натъкнах на друга гледка – две хлапета се упражняват с набирания на счупена конструкция, била люлка някога в моето детство.
Нищо необичайно!
Освен живата композиция от стоящото до тях изплезило език йорки, и уличната котка на малка дистанция от него.
Като никога, разбирай преди Уини да усети вечно прекалено много вълнуващите я котки, аз забелязах пръв котето. Обикновено, обикновена европейска бездомна.
Докато връзвах на най-близкото дърво скимтящото кутре, котката излезе от медитацията си и бавно тръгна към нас! Остави се да я погаля, а аз разопаковах еднокилограмовата кутия котешка храна, заради която хванах тази посока на разходка и пазар.
Някъде там и тогава съм загубил поредната кутия цигари, този път комплект с все запалката.
В следващия магазин цел-минимум изпълнена. Поредни две кутии котешки консерви. Вечната им досега промоция беше свършила.
На излизане съм загубил и кучешкия салам. Тогава и установих, че цигарите ги няма.
Човек от персонала ме нарече господине/не съм свикнал така да се обръщат към мен други, освен държавни служители/, изненадано се обърнах...и един хамбургски салам се търкаля по наклонения паркинг...- ”от вас изпадна!”.
В тотото казах на служителката, че за дълъг период време няма да влизам, защото ще ми трябва всичкия късмет по предназначение скоро. Ако бях спечелил нещо, се отказвах моментално от предстоящото начинание.
Е, не се отказах.
Не се отказаха пак да ми се галаят и близначките!
Да, същите две бели, големи, леко мърляви, винаги игриви и любопитни близначки, дали заглавието на друга квартална историйка.
В действителност близначките са блондинки, късокосмести, и, един от кучкарите твърди, че някой от родителите им е дого аржентино.
Да видите до тях едно от йоркитата в квартала с червената джувка е забавно, но вече с тоя телефон в ръка кучкарите ме гледат подозрително!
Та, как беше финала?
- Нещо като „никой не е пророк в собствената си история” с тихичко гърлено ръмжене и любоеобвилен поглед в бадемовидните и очи ми подсказва покатерилата се на гардероба териерка, а котето, в знак на съгласие с нея маха енергично с опашката, изтегнало се в кучешкия креват, в кучешката колибка.
А за финал се появи мистериозно изчезналото литрово шише с етилов спирт. Сложено под мивката в банята, вече наполовина пълно.
Някой е решил, че е белина!