НОЖОВЕТЕ

Разходих се по квартала. Всъщност пазарувах. Една продавачка, забулена и щедра с маслините, така ме впечатли, че изръсих салам алейкум, като посочи, че има хубав салам на промоция.
Ей, май почвам да разбирам що арабите имали такива поети. Сериозно предизвикателство за интуиция и фантазия са били забулените мацки. Факт е, че вече отдавна са класици, сиреч –покойници, както и факт е – че в днешно време май ги няма с Руми, Хайям и други от техния калибър.
Ма защо ли така...
Почвам да се чудя...ами ако Ромео беше с маска...а Жулиета с фередже, Хамлет и къмпани...ами Хитлер?
Явно докато са си напрагяли мозъците, сублимирайки/ей, тоя Фройд/ са дали сериозен тласък на доста науки - медицина, астрономия, математика, цифри, ал-гебра и т.н.
Това ли искат от ИДИЛ – да върнат блясъка на тази култура като накарат не само жените, а и мъжете да турят фереджета?...
Това да не е вид ислямска еманципация, която никой не схваща?
Идиладжиите си мълчат, което е подозрително. При нормални обстоятелства поемаха отговорност едва ли не за всяка беля, случила се на западния свят.
Това е тема от сферата на г-н Георги Милков обаче.
&
В количката добавих и пореден промоционален нож при пазара/я, няма да се изненадам ако към гореизброените добавим и търговията и пазарлъкът, както и самата дума „пазар”/.
За тези, които идея си нямат от мен, и биха добили повърхностни впечатления от импровизирано родил се и развил леко зловещ на пръв поглед „пърформанс”, включващ и два „колекционерски” ножа, на промоция, естествено, са следващите редове.
От известно време „колекционирам” кухненски ножове.
Що ли?
По неволя.
Бях по квартири, съответно се налагаше да се оборудвам с различни неща, нужни за оцеляването и добруването на един младеж.
Ножовете стартираха „хоби”, включващо най-китайските, ръждясващи, разпадящи се, с лепкави дръжки, непрестанно самозатъпяващи се, дори без да бъдат ползвани. Не, че можеха! Поне бяха безопасни, особено ако си и ваксиниран против тетанус.
Връх в колекцията обаче беше не нож, а черпак!
Купен от пазара, влезна в употреба още същия ден. Понеже боба, който сготвих, беше горещ, а температурата тогава беше над трийсет, го оставих на балкона.
На следващия ден бобът не беше прокиснал, защото вечерта бях като пребит и заспах рано. А забравих сутринта да го прибера. Явно просто не беше изстивал, и вероятно се е пастьоризирал.
Когато привечер нападнах тенджерката, изпаднах в шок!
От „ватерлинията” на яхнията надолу сякаш черпакът беше прстоял в състояние на електролиза в солена морска вода години!
Нагоре – лъскав и нов! Надолу се рони като праг на стара немска кола, или за собствениците на японски – да кажем - както халва се бели на пластове!
Бобът беше без домати вътре!
Жалко, че го извърлих тоя черпак!
Последваха комплект чудесни, наистина неръждаеми ножове в „японски” комплект, купен от женския пазар, някъде в началото на семейния ни живот. Страхотен дизайн, наистина не ръждасяха в течение на десетилитеия, и, дори, ако не се гънеха като бръснарски ножчета, щяха да се използват и до ден днешен!
Има все още някъде забутани и разпръснати части от тоя комплект от нас, та чак до тъщата!
Друг великолепен екземпляр беше закупен от баща ми също от Женския пазар, от уличен продавач.
Уникат, единствен екземпляр...от купчина приличащи си ръчно изработени умалени подобия на ножа на Рамбо. Ако съществува стомана, по-мека от калий и олово, сме я притежавали! Ненеръждаема, ръждясала си буквално от въздуха! С твърдост по Бринел, някъде между В и два пъти В!
С него се ровичкаха саксии, за друго не можеше да се използва.
Този обаче имаше по-интересна от обчайната съдба на другите, зарязвани до кофата за боклук за ловците на желязо.
Правех кариера като продавач-консултант и експерт продажби в едно магазинче, билзо до нас. То същата длъжност, просто промениха името.
Но удари кризата и след две години без увеличение на заплата и без бонуси се озовах на друго място.
Та, в магазинчето попаднах на чудесен екип, научих много неща не само за електроинструменти, консумативи и ръчни инструменти, а и за хората, и, дори открих неподозирани за самия мен неща.
Бате Венци, отново ти благодаря, че беше търпелив и добър колега и приятел!
Много пъти съм казвал, че беше моят гуру!
Бате Венци е любител на веселието в повечето му форми, бира...и други неща!
Само няма сила на тоя свят, която да го накара да стане шофьор!
Повечето хора от екипа са от самото начало, и след две десетилетия още са гръбнакът на това начинание, повело крак и устояло на конкуренцията на около пет такива, в радиус от няколко километра!
Можете наистина да разчитате на тях!
Та тоя нож бе закаран в магазина, претърпя реставрация и сума намеси в работилничката, с които онагледявах при нужда, включително при по-неверни или колебаещи се клиенти.
От едната страна беше като огледало! От обратната страна на луната, в случая – ножа, си го оставих в автентичния му вид. Върху дървената дръжка пуснах бразди от различни абразиви.
Острието беше също на сектори, изпръсках го и с акрилен лак, та да не вземе да ръждясва отново.
Дори колегите са го използвали като нагледно помагало.
След около десетина години следите му се губят някъде.
Жалко.
Планирам да купя при първо посещение в ИКЕА едно малко ножче, с което да придам на колекцията по-завършен вид и да приключа с „хобито”.
А от баба ми се сдобих с прекрасен стар сатър, и няколко ножа, които се наложи да зачистя сериозно. Представете си изненадата ми – Радичков ги наричаше две щръклета!
Наточени и полирани, и до днес се използат ежедневно. А са от тия, класическите със заобления отпред връх, и отлята дръжка, пълна с пясък.
Поне на шейсетина години са!
Остана само да вметна, че кварталът е пълен с полиция, а хората, излезли на хубавото време са със свалени маски, но почти на деветдесет процента имат. Със свалени маски са и патрулите, които отвреме на време предупреждават по висоговорителя насъбралите се бираджии да се разпръснат и сложат маските.
Пробвали ли сте бира през маска? А цигара? Не става!
Малко имаше от „Ну, погади”, когато някои се усещаха преди патрула да ги забележи, криеха бира зад гърба си и си нахлузваха маските, проследявайки колата с погледи и тихи псувни. Веднага след това маските се сваляха, а интересният, и явно, бурен разговор си продължаваше, откъдето беше спрял!
ваш весел маго-рамболан