кажи ми кои са ти виповете, да ти кажа коя ти е държавата!

дали милен имаше толкова широка аудитория? дали беше толкова харесван?
лавина от коментари като отприщил се водопад се появи снощи и тази сутрин.
това, което ми направи впечатление, че сериозно недоволство е насочено срещу убиеца, който не е знакова обществена фигура. дет се вика на умрело куче...
няма как да не направи впечатление, че избуява недоволство, от типа "поредният".
тук - стоп - това явно е ключовото и свързващото!
не конкретната личност на 22 годишен, на който едва ли някой запомни името!
нелепата смърт на бодливия журналист и водещ се
превръща в момента в трибуна и знаме на обикновените хора. хората, които са недоволни, а не дежурните хейтъри и платените тролове.
това са съседът, човекът, с когото се разминавате, продавачката, шофьорът...незабележимите хора, тази част от обществото, която пати от явно вечния преход.
тази част, която иска малко, но пък затова какво!
иска сигурност за себе си и семейството, да може да пресече на зелен светофар, да пътува нанякъде без да бъде тероризирана от джигити, да паркира без спор за паркомясто и побой, да не се притеснява, че детето им е излязло някъде и може да стане жертва на "ти знаеш ли кой съм бе!" "не ме кефиш, бастун" .
тази част от хората, които не приемат нравите и културата на силиконите, бицепсите, яките кинти, коли ит.н., на мис тигровите и манталитета на батките.
ей, има и такива хора!
хора, които искат да възпитават децата си нормално, имат ценности, по-различини от "яките", масовите и модерните.
не, не са нито традиционалисти, нито консерватори. хора, просто хора. на които им е писнало да бъдат притискани в ъгъла, хора, които смятат, че правилата и законите се отнасят за всички, хора, които не одобряват средата, в кото живеят, хора, които не приемат хвърлянето на фас на земята за нормално, хора, които не могат да си представят, че може да си метнеш торбата с боклука през прозореца. хора, които са просто хора, а не зомбирани от лъскавите стъкълца в живота хуманоидни!
ако трябва да сложим емблема на последните десетилетия, каква би била? - як бицепс, тигрова шарка, силиконови устни и хромирана джанта? а, и захвърлено смачкано кенче от енергийна напитка!
помните ли случая с дискотека "соло"!
помните ли млад футболист от славия, убиец!
тия дни мернах, че младежът убил свой връстник в борисовата с нож, може да излезне на свобода скоро!
ценим ли живота?
и не говоря за култура, книги, театър, кино, опера и прочие...
дали сме способни на прояви на съпричастност?
на агресия и безразличие се нагледахме предостатъчно!
дали остана у някого човечност, защото в обеществото такава категория явно или не съществува, или не се котира и класира такъв "формат"!
ей, аз познавам един много силен човек, а ти?
сигурно и ти...
ако бяхме някъде по на запад, дали щеше да има масови протести? многохилядни шествия? запалени коли в предградия?
тук ще минем с тридневни постове и статии, както и десетки, а може би стотици запалени свещи.
аз просто искам детето ми да има по-добър живот от моя!
сигурно има и други такива наколо!
и наистина ли ако ми кажеш коя ти е държавата, дали мога да кажа кои са ти виповете, или пък будителите, или просто някой герой?
темата ми е болна и се чудех дали да напиша следващите редове!
спестих нещо, добавям го допълнително, без много подробности- при подобни обстоятелства бяхме ударени отзад от служител на МВР с нова лизингова кола. човекът дори не попита как сме, след като колата се озова насред кръстовището след удара. а на колегите си обясни, че са отказали спирачките. единствена кола, две ленти, червен светофар.
имаше спътница в неговата кола, тя също не пророни и една дума!
а имам и още една подобна случка, с джип, аз спрях на завоя като го видях как се носи към нас. господинът с джипа се обади на някой да дойде по-бързо патрул, че бързал, също не се поинтересува добре ли сме с детето в колата!
жена ми с детето навръх коледа беше в подобна ситуация, аз заварих тогава купчина хилещи се тийнейджъри с чужда кола.
веднъж опит за убийство, дваж опит за убийство...
...
следващият път ще успеете!
сигурен съм в това!
...а детето, с първата си кола, я размаза в опит да избегне пиян пешеходец на пътя.
не исках да си припомням тези случки!
война е! искате или не - войната е отдавнашна и всички ние сме вътре.
и пет милиарда да се намерят и налеят за безопасни пътища, няма да се промени мислене и манталитет.
война е, и продължава!
описал съм три-четири такива случки в моите "историйки" в блога ми.
за съжаление - в една от тях аз съм "джигитът", застрашил изключително безотговорно не само собствения си живот.
нямам оправдание за това!
http://www.bgnow.eu/news.php?y19&cat=2&newsid=145758