Как се краде камък от куче

Как се краде камък от куче

Прибрахме се от гостито при тъщата с македонката бързо и без интезивно движение. Хората пак напълниха багажника. Този път бях прекалено зает с други битовизми, та да протестирам
Ние, ако не селяни по рождение, сме си селяни по душа!.

Колата получи някакво вдъхновение и + 50 км отгоре по двата баира, които лежерно досега взимаше с около 70-80, независимо от предварителната „засилка” . Вече разбрах какво пие онова момче, диагностикът. Ми всичко! Подготвен съм и за такива случаи.

Бях решил да преинсталирам стар и реанимиран лаптоп. Айде, не е спешно. Почивен ден.

Хубаво време, как да не изкараш кутрето за дълга разходка по плажа. В нашия случай-старото игрище насред  квартала. Още не са го превърнали в паркинг.
Там направих първата си задна ножица на трева, и жонглирах с топка над 800 пъти без да падне, преди да ми се завие свят и да ритна топката високо нагоре за финал. Бях част от отбор юноши младша възраст за около шест месеца. Сега не съм много-много по отбори, тим-билдинги и клубни срещи.
Средна форма темерут според македонката, аз наум добавям „средна форма  аутист”.

Булката решава да поразтъпче едни маратонки, които досега не е носила, нагласяваме и блутуут слушалки да слуша музика, докато обикаля игрището. Моите последни три опита на игрище все завършваха в Пирогов и си прекратих кариерата дори без бенефис.

Кутрето избира да и прави компания и ме зарязва в глутницата кучета. Оглеждам се  и  се озовавам до две дакелчета, играещи с доста голям екземпляр с  тигрова окраска. Май е боксер.

 Имам си сантимент към дакелите, дванайсетгодишен. Клякам, чеша ги, опъвам им ушите. Дакелите си тръгват, великанът остава и се сдобива с прилично голям камък. Обаче скимти върху него и сякаш си точи ноктите като котка. Заговаряме се с мамата на кученцето/пушачите все се надушват/. Жената казва, че кучето бърбори на камъка, аз я питам дали ще реагира, ако се опитам да му го открадна. Не знае. Никой досега не е опитвал. Аз нали и в казармата все бях доброволец, та тука ли! Мисия успешна- камъкът откраднат и хвърлен в безопасна посока. Кучето препуска след него, земята се тресе. Повтаряме упражнението няколко пъти.  Аз не съм захапан и стопанката на кучето се усмихва. Вадиме цигарите. Около нас моментално се образува кръг от кучета, други от по-далеч също се насочват насам.
За тези без кучета пояснявам – бръкне ли се в джоб, било за носна кърпа или каквото и да е в присъствието на кварталните кучета, то те си очакват лакомство, бисквитка итн. И веднага се скупчват, зяпайки с надежда нагоре.

Появява се поредното куче и успява да отмъкне от нашето кутре питката от устата и. Около половин час дребосъчка разнасяше това хлебче в зъбите си, и не можа да си избере къде да го зарови.
Тигровото боксерче издебва първия момент, в който нашето прасе оставя плячката си на земята и успява да го открадне. Почва играта „ти гониш” с няколко кучета и стопанина на боксера.

Мен ме жегва съмнение- ако това несъмнено е тигров боксер, тоя скимтящ великан с камъка какво е?
Мислех, че е боксер!
Питам мамат: „Кане корсо”, усмихва се жената. За всеки случай пояснявам, „онова зловещото”? Жената още повече се усмихва: ”нали го виждате...”.

Леко съм качил адреналин.Невестата ми продължава да върти обиколки, кутрето се умори и се мота около мен и корсото, дори му се скарва, когато грамаданът се опитва да я подуши.

Питам за другото огрмно куче, което съм срещал в района, прилича на пони. Жената е запозната: ”алабай, с нашия не се разбират”.
Хич и не питам с какво и колко се хранят тия животни. Дого аржентиното, което познавам от тази поляна този път липсва. Алабаят е по-голям от него. Вероятно е най-едрото куче в квартала.

Ваня е  приключила. Пристига и потегляме към вкъщи.

По пътя се сещам за „първото” ми куче и и разказвам. Това беше най-грозното куче, което съм виждал. Ако сега трябва да го опиша-приличаше на Стив Бушеми.
Не ме разбирайте погрешно – Стив ми е от малкото любимци актьори.  Просто има харектерна физиономия!

Хлапетата  си ритахме на игрището, когато кучето се появи отнякъде и ни подгони топката. Изглеждаше бездомно, рошаво и грозно.
Аз бях най-близо до нея и я взех и му казах да не пречи. То ме загледа, изплезило език, и тръгна след мен. Заведох го до вратата и му обясних, че трябва да стои там. Послуша ме и седна.
Кучето изкара целият ден с мен и децата, слушаше само мен и не обръщаше внимание на опитите за команди от друг. Нашите бяха на село, но ме бяха оставили, защото играехме в градското първенство и имахме мач. Нищо, че бях резерва. Дори не ме питаха играя ли или не.

С кучето се разбирахме отлично, даже се остави да го изкъпя. Разделихме си вечерята, поиграхме. Получи собствена купичка. Заспа до кревата. На следващия ден го разходих и отидох на мач. Пак резерва.

Прекарахме деня с кучето, играеше само с мен и никакво внимание на другите деца. Привечер кучето настръхна и се втурна с лай към вратата. Мама и тате се прибират. Куче не ги пуска и дори захапа полата на майка и я задърпа.
Изхвърлиха го!
 Повече не го видях, а обикалях ли, обикалях с надеждата да го срещна и да го храня пред блока, докато родителите се съгласят да го приютим. Дори не успях да му измисля име.

По-късно четях книга на Стивън Кинг, не и помня името, но направиха и филм по нея, та там имаше подобно свръхинтелигентно куче, избягало от лаборатория и се сприятели с едно момче. Веднага стигнах до извода, че и това грозно куче е избягало от някоя секретна лаборатория и незнайно защо е избрало точно мен!

Може би майка се реваншира  като 7-8 години след тази история с куче ми подари дакелчето. А гледахме и котка в същото време.

Спомням си тази история и сълза се търкулва по бузата ми. За кучето ли, за мама, лека и пръст ли...

Или за нещо друго...
Отивам да черпя, сякаш искам индулгенции.
Днес ще черпя целия ми свят...
С каквото мога, а то хич не е много.
Извинявай, Свят, че не ме харесваш!
Но първо да ударя един ми-мажор на китарата на пълен драйв...