КУРБАН?

Курбан?

Нямах намерение днес да пиша каквото и да е. Принудиха ме. Този път ще мрънкам и ще съм до болка сериозен. И заглавието няма да е "Как се прави курбан..."!
Опитаха се да ме убият. Само три пъти. Мен и още трима колеги. В разстояние на 18 км.Средно на всеки шест.
Какво съм ви направил бе, хора/това не е сигурно-май са само хуманоиди/! Само щото както и друг път съм обяснявал, че имам дразнеща физиономия ли? А вчера дори най-накрая се обръснах и поне вече не изглеждам като религиозен фанатик и екстремист.
То верно 13-та дата, ама не съм от най-суеверните. Смятам, че Вселената си знае работата и си намества нещата както трябва. Това май не ме прави и религиозен.
Та, движим се с тойотката/другата кола е на ремонт, стопанката на тойотката- в чужбина/ по Цариградско около 14,10 в дясна лента, когато шофьор на автобус 204 излиза косо от бус-лентата на Окръжна. Заобикаля две спрели коли, верно, даде си мигач човекът.
Все си мисля за тия шофоьори като за спокойни, улегнали и хора на средна и по-нагоре възраст, отговорни и с достатъчно опит да не правят глупости. Този явно не е от моите наблюдения и представи.
Минем ли у вдясно, влизам му в задницата, сменим ли лентата наляво- верижна катастрофа. Стиснах волана и скочих на спирачката, добре, че не беше мокро и зад мен нямаше никой!
От 70 тая кола спря на около метър зад изнасящата се задница на ненормалника. Въпреки, че имаше две по-възрастни от мен жени в колата си попсувах на висок глас.
На стотина метра от случката полиция, мен няма как да ме видят зад рейса, ама не виждат и двете спрели в бус-лентата коли заради които кретенът ме засече.
Не им се занимава да гледат, явно чакат някой да ги удари, и да му пишат акт чак тогава.
На Плиска оставям двама от колегите. Автобусът спира зад мен. Въздържам се, вътре има сума ти невинни пътници.
По-нататък оставям и третия пасежер и потеглям. Кола с един от любимите ми номера от западните региони шари от платно в платно с висока скорост. Те жълтите павета са тамън за това. Този факт не ме притеснява, спирачките вече ги пробвах за екстремно спиране, ма паважа си е коварен.
На "колегата" може пък и двата му мигача да не работят, или пък да не намира лоста за тях.
Карай.
Спирам рязко, стискайки волана и опъвайки крака. Отново никой не ме удря отзад. Оставил съм си пътниците и вече си псувам на воля самичък в колицата. Ама почвам да се повтарям!
Май курбан ще правя за тоя ден, а съм на половината разстояние от вкъщи.
Заради едно охлузено парче от предна гума решавам, че отивам на гумаджия. Ако трябва, оставям колата и отивам в близкия магазин на пазар.
Колата се кара от дъщеря ми и въпреки изтормозения и вид държа на здрави гуми, спирачки и работещи светлини и мигачи. Не е много.
На кръстовището преди светофара за магазина и гумаджиите опит номер 3.
Камион решава да се включи екстремно в движението от ляв завой от старото Обелско шосе, ама точно преди него съм пуснал газта, че идва нанадолнище и десен остър завой за мен. Пак сме много близо до интимен контакт. Този път дори не псувам, а натискам и задържам клаксона около 30 секунди. Дреме му на шофьора, те само гумите му са високи колкото тойотката. Този път дори не поглеждам в огледалото да видя има ли някой зад мен. Обръгвам, щом няма трясък отзад, какво да гледам!
Озовавам се на паркинга без дори да вдигам адреналина този път.
Свободен гумаджия поглежда гумата и експертно ме успокоява.
Влизам в магазина, пазарувам, купувам и поредните дънки за 10лв. Трети чифт за по-малко от месец. Явно стресът/ и скуката/ води до шопинг.
Ма тогава излиза, че тия нащте жени много стресирани, бе!
То затова и магазините, в които пазаруват жени са в пъти повече, отколкото сродни за мъже. А някои са и комбинирани. Не може нещо да ме накара да вярвам, че жените са в пъти повече от мъжете, и, чисто статистически, това твърдение не ми връзва според съотношението магазини/стоки, мъже-жени. Обаче точно сега необяснимо харча и аз, а съм от стиснатите.
Вместо курбан купувам един джолан. Печен, с кокал, та да има и за кутрето.
На три светофара от вкъщи съм и един ляв завой с пресичане на насрещното съм, но си търся повод да не се качвам в колата.
Намирам го в колата, спряла зад мен. Нещо японско и космическа звезда едновременно. Шофьорът е там, заговарям го, хвали колата, оказва се, че и двамата сме били собственици на една и съща японска кола/демио, дъщеря на 121 и майка на мазда 2/. Отдаваме се на спомени и изпушваме няколко цигари. Човекът потегля, престрашавам се и аз.
За днес остава само да се пусна у бг-мама с псевдоним бг-татко/ако е зает –бг-нерез или нещо такова/. Ще търся съвет и предложения за подходяща женица за един мой срамежлив стар приятел и съученик.
Така че, ако познавате жена на средна възраст, незадомена/разведена, вдовица/ и с подходящ характер....пишете на лс.
Ама първо да изведа кутрето.
Ваш не толкова весел днес Патилан

ето да сменя малко настроението и да се наглася за мамите...