Салата "Грета" и една бира "Тунберг"

Направих си една салата с останки от пиле на грил. Към нас намина приятел. Наскоро завърши готварски курс, а аз тъкмо бях пуснал конкурс в социална мрежа със снимка на салата и задача да и се измисли име.
Не можах дори да го попитам...
Говорим си с моя приятел 101vitamin и като взе да се оплаква...
Тук ще вметна няколко думи за него – всъщност сме съученици и някак ни оцеля приятелството дълго време...
Той е сериозен, мълчалив, някои го определят като срамежлив, но като си отвори устата...убийствено чувство за хумор, леко в черния чешит, ама примесен с деликатния му английски вариант. Та той е с друго рождено име, но баба му, която той много уважаваше, преди да се разболее и премести в тях, веднъж го питала при коя баба е по-хубаво – при баба Вита, или при баба Миче, а той, без няколко предни зъбчета опитал да направи компромис, при което излезнало от устата му "при баби Вита и  Миче, а по-големият му брат го чул като "витаминче" и го спрягал известно време.
 Когато братята гледали филма „Сто и един далматинци", витаминчето така се впечатлил от филма, че като го питали какъв иска да стане, като порасне, нашият/така му било втръснало от тия въпроси/ започнал да отговаря, че иска да е 101 далматинци, но направил лапсус и излезнало сто и един витаминци.
Известно време братята ръсели като скороговорка стоиединвитаминци и полека-лека го официализирали и Мимчо станал Витаминчо.
Като пораснал метърър и деветдесет и минал казармата, умалителното отпаднало. По едно време плати някаква сума да си смени името и сега  Витамин вече по лична карта. Що пък не – къде Манчестър Лефтеров, къде сто и един витамин.
Що басове спечели с тая лична карта, ма вече го научиха и не се връзват. Ако ги беше вложил тия пари в нещо...
Твърди, че е купил етаж от къща с тях, и го е ремонтирал. Ма му е наследствен...и не е етаж, а таван. В цифровата епоха Мимчо няма да го намериш, но 101vitamin е от 2000-та година в мрежата.
                                                                         *****
- Писна ми от тая!
- Шефката ли пак? – отношенията му с шефката са легендарни...Хамалин е в склад, в едно поле край София. Сега изкара готварски курс и мисли за втора работа като готвач.
Женицата е много либерална и готина, но той има свои виждания за това, как да третира стоката... и хората, за което по двайсетина пъти на ден тя го уволнява, но си го пази  и защитава от по-големите шефове. Ми момчето се счупва се от работа, а като го питаш защо го прави, вика: от скука!
 Един път по малкото радио в канцеларийката пускат Франк Синатра и нашият по мелодията на Чужденец в нощта, почва да си импровизира „хамалиин съм във склаад”... Друг път шефката го ядосала и нашият и измислил песен „Шефки, шефки!” в два варианта – рап и чалга, при което женицата изпада в истерия и хвърля в теснотията първото попаднало и нещо...тонер от принтер! Канцеларийката станала абстрактно-импресионистична от пръските от счупения консуматив, а след като изчистили, две седмици миришело на ацетон и седели зимата на отворени  прозорец и врата. Мимчо няколко дена влизал със строителна каска с надпис „!шефки!” в офисчето и с полумаска с два филтъра.
Брат му му подарил химикалка, досущ като спринцовка и нашият една сутрин си я залепя с тиксо на ръката, слага парче изправен кламер да стърчи отпред като игла и като вижда шефката, ляга пред вратата на офиса с малоумна физиономия и почва да говори несвързано...
Едва не докарал инфаркт на женицата! Тя се паникьосала, като се опитала да набере, изпуснала телефона, а "актьорът" в този момент не издържал и се разхилил. Вихрето съвсем вихрено го замерила с антистрес топка /бивш национал по хандбал е!/ и го подгонила  с бърсалка за под! Гледах клипа с цялата сценка!
Когато шефката по случайност гаси лампите в склада, се разнася мощен глас „Защо не светят пак лампитее, защото Вихра ги угасиии” по мелодията на БТР. Познайте кой!
Още в училище Мимчо беше страшен имитатор и само да разкаже как е отишъл до спирката и е стигнал до техникума, и часът се проваляше...
Целият клас очакваше да влезне във ВИТИЗ, а той дори не пробва.

                                                                *****

- Не, бе оная шведката! – брат му е в дълга комадировка в Швеция, сгодил се е там, и се оказа, че и тримата сме почитатели на шведската култура като почнеш от Астрид Линдгрен нататък...та до Роксет и Ингви.
- Снахата? Нали беше готина?
- Грета! Тунберг! Пусна компютъра, изскочи...отворя вестник...блещи ми се. Пусна радиото в колата – еди-тунберг- какво си...Ма днеска и в работата колегите като я подхванаха...Бойко ми стига...ма тая го надминава...Ние сме хамали бе, внос-износ...товарим, разтоварваме, стока, амбалаж, заявки, брак, ревизии...
Горкият! Добре, че няма телевизор! А колегите му ги знам – единият е музикант-джаз, блус, класики, другият е гадже с известна поп-рок изпълнителка, третият е завършил философия и има феноменална памет и забрана да влиза във всички казина в България, както и шампион по бридж и обрал наградния фонд на няколко покер-турнира.
- Да бе, нали сте като от „Каналето”! Само Сийчето ви липсва! А момичето го предлагат за Нобел...
- И той е швед...мафия са! Я кажи ти какво мислиш за нея?
Опитвам се да отклоня разговора:
- Ми спомена Бойко...той надмина цар Борис...
Веднага ме прекъсва:
-Тоя, баш като ни беше най-напечено, дойде да ни открива. Едният електрокар капна, охраната му ме свали от другия, та да го снимат и на мотокар. Ма не му стигаше да се качи, и взе да обикаля насам-натам. Шофьорчето чака да го натоварим и  псува, че закъснява, и ще хване стачка на границата, ако не тръгне веднага, а тоя пуяк се дуе и позира! Бутна ни и три палета, та трябваше на ръка да ги прехвърляме и фолираме наново, а от антуража му не остана храна в стола! А охраната прибра баницата с все тавата от Вихъра, и не я върна!
Усети се, че се отплесва и пак ме подхвана:
- Е, какво ще кажеш?
- Виж, това е добра кауза и идея...
- Както и Гринпийс!
- Но момиченцето не е екотерорист. Има потенциал в нея! Мен, ако ме питаш може да стане една майка Тереза на движенията против климатичните промени, трябва и добър ПР, както и франчайзинг!
- Франчайз? Искаш да кажеш маркетинг!
- Да! Набира скорост, само да не е чудо за три дни!
Не знам повече какво да кажа. Спасявам положението като се измъквам с Уинона. Преди години се е запознал с нея и чат-пат поддържат връзка. Да, онази Уинона Райдър, актрисата!
- Уинона какво мисли?
- Сърдита ми е, пусна ми проект за бизнес, а мен ме хвана шубето и увъртах известно време, яко ми се развика и ми затвори. Хич няма да и я споменавам тая...а е и малко ревнива.
Мимчо обикновено е почти флегматичен, деликатен, възпитан, толерантен, не обича да спори и не мога да схвана защо се пали толкова. А сега ръкомаха на всяка дума. Два пъти съм го виждал толкова развълнуван – един път след двойки на целия курс по специален предмет/беше отличник/, и един път през Виденовата зима, когато почти се скарахме.
- Снощи седнах в една пицария, поръчвам си и сервитьорката пита „Бира?”, а аз като казах един „Тунберг”...Много ми дойде!
Ясно..
.Сега разбрах сериозността на Мимчо. ,
Ма това с бирата е добра идея...както фанелки, тетрадки, химикалки, запалки с нейния лик. И календари!

=======мисля, че вече е ясно името на салатата======