неозаглавено

висулки от стрехата греят,

висулки на стрехата пеят

хич не искат и да знаят,

че на техния живот дошъл е краят

гробовно

Призраци по пътя ми витаят
  Сенки с писъци се гонят
    Пулс и въздух нямам
    Гроба вече ми копаят

СЕНЗАЦИОННА НОВИНА!

ексклузивно! само на сайта 101новини 

ЛЕКАРИТЕ ИЗУМЕНИ!

Репортер на сайта 101новини, пратен да провери предпразничното натоварване и готовността на звената за бърза, спешна и неотложна медицинска и психиатрична помощ попадна на материала на годината!

На човек-феномен се натъкнаха дежурните в института за спешна медицинска помощ. При приемане на пациент с остра болка в поясната област в зоната на левия бъбрек д-р Геновева Рентгенова изпада в шок! Първо решава, че апаратурата се е повредила и е жертва на предпразнична шега от колегите, но след смяна на апарата за образна диагностика и отново същата картина, представите и за анатомията и функционирането на човешкия организъм се преобръщат!

"Не съм вярващ в паранормалното и конспиративните теории! Но видяното ме кара да се съмнявам в здравия разум! Мой колега, каза че ще си скъса дипломата, ако това е истина! Чувала съм, че котките имали девет живота. Но пред очите ми имаше пациент с девет черни дроба!"

По време на интервюто човекът се представя като като Кире Автомато, жител на град Перник, 57-годишен, по професия охранител на местния МОЛ.

- Защо попадна тук?

- Сецнах се кат требеше да дръжим прасето на свато. И те така, женската момичка на сваата че одеше у градо и ме докара! Много болеше, а я съм се на винкел сгънал.

- Някакви проблеми със здравето.

- Баш никогаш не сум имал. Само у казармата зъб ми вадиа. Я не смеем на докторе! Сага обаче са предадох. Оно много болеше, викам - че се мре!

- Как си сега?

- Е па я съм добре, тизе ка си!

- Благодаря, добре!

- Булка имаш ли, нещо слабичък ми се видиш, ей го женското, иде от колата да ме прибира, ма за женене станало!

- Пийваш ли си?

- Не се фалим, нема и се оплака! Те тука даже ма черпиа некъв коктейл, ма на игла го турия! Викам си -женска работа, коктейл, да си заплакнеш ченето. А едно лееко ми стана! По-често требе да дооождам тука! А я виж тааа запалкя, че не моем си запалим с нея!

 

- Това е юсб памет!

- Ако! От колата на момето е зех, турила я у радиото, да и се невиди! Да имаш ти огънче!

- Заповядай! Разбрах, че те викат Автомата. Откъде така?

- Аа, оно излезна зето кат се връна от америката и ни води на бар. Те там наредили на адна дъска едни маненки чашета, викат - пиеш, туряш чашето тука и зимаш другата. Я ги гътнах сите, ма свършиа и питах за още. А бармана вика 30 шута, като автомат си. Тамън да го пернем и ме спреа, оно не искал да ме рита, за малко да го тепам! И те така тръгна.

към залеза...с постно сирене

 Нали знаете как се сещаш, че не си виждал някой отдавна, и вземеш, че се сблъскаш с него в рамките на една седмица. Та и аз така – влизам да пазарувам в едно квартално магазинче, от тия, по-големките и неволно ставам свидетел на полуабсурден диалог. Едният глас провлачено, с лек цигански акцент пита вежливо:
- Звинети, каде да намерам постно сиренье?
Продавачката гледа сащисано
- Каакво сирене?
- Постно бе, постно!
- Как постно...
Кратка пауза и:
- Щандът със сирената е там, до стената.
- Ма я го не намерих там!
- Не знам дали продаваме такова сирене.
- Бе, как! Брашно от бурен имате на щанда за дентичните рани, на онова чело супа от мисо сте туреле и спагети от риз, та сирене от соево млеко ли нема!
- Съжалявам, не знам да имаме такова сирене.
Шевко! Шевко циганина!
Всъщност не е никакъв циганин, но живее на границата на едно малцинствено гето, с друго немалцинствено такова.
Шевко рязко се врътва в обратната на показаната посока от продавачката и се вдява в мен.
- Я, наборче! Еее, отдавна не сме се виждали!
Въпреки маските моментално ме позна, и, напук на противоепидемичните мерки се здрависа с мен.
- Шеве, какви ги вършиш! Какво постно сирене! Как ти хрумна тая!
- Е, веднъж една комшийка пита в железарията за латекс на прах, събра ги трима продавачи... И обяснява „как бе нямате, братчетката от тука купила...сипеш само водата и става. То и аз докато се сетя, ма ми иска баданарката и се сетих. Винервайс купила, още продават. Ма да име беше видял физиономиите на продавачите! Язък, че тогава не снимах!
С мен Шевко обикновено говори нормален, почти книжовен език.
- Искам да направя мекици, ма постни, че Шевка пости.
Шевка е булката, която понякога е и шефката, а всъщност се казва Наталия.
- Мекици с тофу!
Никога не би ми хрумнало! Само по филмите съм виждал да го ядят това, соевото.
- Бе снощи жената направи страшна баница, сутринта я откара на колегите, да почерпи, та ми стана жал. Та си викам, едни пирожки ли, мекици ли да и забъркам.
- Китайски пролетни рулца, енчилада...
- Нещо такова, но ще го побългаря.
Шевко продължава:
- Такос, тортиля, бурито, лаваш...То преди месец керката отиде на почивка до Мексико, та разказва. Ха, да зема да им туря едно мексикански сарми...или зимни рулца. Що пък да не сложа от туршията вътре. Па кат свършат пустите пости, да зема да пробвам да панирам туршия! А в боба, дето съм го готвил днеска, имам черна суха мексиканска чушка. Детето домъкна вместо сувенир. Обаче съм сложил толкова вода, че боба минал през яхния, станал на салата!
- Наборе, трябва да вземеш закусвалня, или ресторант да отвориш.
- А, то бързо ми омръзва и заминава. Ма ако пробвам, те искам за управител!
Милият, хвана ме! Знае, че ставам за управител толкова, колкото и той за търговец. Обречена кауза!
От склада излиза количка и служителка, отиваща да зарежда стелажа с млечни продукти. Шевко и препречва пътя с усмивка и съвсем възпитано пита:
- Извинете, не успях да намеря тофу. Дали имате?
Жената ни упътва към една малка витринка с промоции, в края е сбутано въпросното „постно сирене” и не е на промоция.
- Друго ще взимаш ли?
- Готов съм. Ще ти правя компания.
Аз съм бърз – минавам си задължителните няколко точки и се сещам, че не съм взел раницата.
Наредили сме се на каса, където касиерка в момента е същата жена, неориентирала се за постното „сиренье”
- Що така се главичкаше с женицата?
- Е, сигурно щот е много сексапилна! – отговаря с усмивка „наборчето”
Гледам дълго касиерката, дребничка, отрудена и на годинки. Може би за Шевко всяка естествено къдрава жена влиза в тая категория.
- Наборче, ще те изпратя донякъде, само да взема нещо от колата.
Шевко оставя кутийката в колата и измъква плик, аз си взимам зарязаното куче, вързано на стойките за велосипеди и се запътваме към залеза.
Всъщност се оказва към шивашкото ателие, във входа на един от блоковете по маршрута ми към вкъщи. По пътя обсъждаме кой какво, децата, домашните любимци и спираме пред ателието. Още десетина минути приказки.
Шевко влиза, аз бъркам в джоба за цигарите и кутрето решава да последва Шевко. На прозореца се е изтегнала красива котка, кучето я фиксираше през цялото време. Обича си ги котките и това си е. Извинявам се на шивачката и издърпвам зверчето. Вратата остава полуотворена, а аз се заковавам, когато чувам познатия псевдоакцент:
- Адни кожени гаще ти носам, да ги кръпиш! Ма ни знам, за тебе ли са, за кожурхар ли. Те не са баш кожа, то идно кат мушама за маса, ма мойта си ги аресва многу, та да ги кръпиш те тука, те така.
Дали не имитира в момента тембъра на Георги Парцалев?
Напушва ме смях, но защо Шевко, чието истинско име всъщност е Хари, пробва да се закача и с шивачката?
Поглеждам я пак – определено наборчето театралничи с естествено къдрави.
Въздъхвам, усмихвам се и отново поемаме към залеза, който е скрит някъде отвъд бетонната джунгла.
По пътя ми хрумва една мисъл и се разхилвам на глас. Кучето на Шевко е симпатичен и умен ердейл териер. Бая къдрав!
СлучаЕнос?

Шевко бе така добър, да прати въпросните постни мекици😄😄😄

НЯКОЙ...ЗАВИНАГИ 2

 

Малко съм шантав, така  разправят хората за мен. То на мен не ми пречи, но май и не ми помага, или- ако ми помага – не личи много-много. Ма така да е – не опровергавам, дори напротив – градя си умишлено такъв имидж и си спестявам доста нежелани социални ситуации така!

Обаче има и по-шантави от мен- приятелката ми Уинона.

Тя е известна, или нещо  такова, аз не и се впечатлявам.

Запознахме се случайно в едно малко градче преди десетилетия и  поддържаме връзка. Няколко пъти сериозно влизахме и в конфликти и сръдни.

Тя дори си татуира „Хари завинаги” преди време.

А Хари съм аз.

Тя леко избеснява, когато нарочно и бъркам името. Наричал съм я погрешно и умишлено Уинчестър, Уинстън,  Уинслет, Уили  койота и Уили Уонка.

Това я влудява. Всъщност се озова и в лудница,надявям се – не заради мен.

 Направи го малко на инат, и май – за да си почине.  Нещо не се оправяше с тогавашния и работодател и се хвана на бас, че ще направи нещо щуро и няма да я спипат. Е, спипаха я, но като я знам каква е – направи го нарочно,  струваше и доста пари, и някаква провалена роля, която  и бездруго се чудеше как да откаже.

Бил съм и на гости няколко пъти. Трудно и се издържаше на темпото – почти денонощно разговаряхме и доста пийвахме. 

Вече не пия, тя –също.

Някога си пишехме  и разговаряхме по телефона. Сега с тия модерните технологии успяваме да поддържаме връзка риалтайм.  Не прекаляваме, около веднъж седмично обменяме информация кой как е и вървят ли нещата.

Наскоро дъщеря ми реши да ме покани на парти в студентско общежитие, преди това трябваше да помогна на моя приятел Мимчо, който стопанисва етаж от къща в едно тихо кварталче.

Предния ден бях споделил с Уинона, че ще съм строителен работник. Тя се оказа по бреговете на Алжир за снимки на някаква реклама и решила да остане няколко дни там.

При Мимчо работата спореше с музика и настроение, докато в един момент над двора буквално увисна грамадна безшумна машина в графитен цвят без опознавателни знаци и номер.

По въжета от нея се спуснаха хора в тактически камуфлажи с оръжия.

Спогледахме се с Мимчо.

- Какви си ги свършил тоя път,брат!

 Мимчо е доза хакер, но да му направят десант в двора в квартал „Триъгълника” ми се вижда някак  нелепо и зловещо. Верно, имаме и друг съученик и добър приятел, работещ  за АНС, който дава понякога дребни задачи на Мимчо и параноичният ми мозък започва да прехвърля различни варианти в главата ми. Детско порно? МОСАД? Руснаци? Кражба на интелектуална собственост? Иранци...

Стоим си с вдигнати ръце, хората ни наобграждат в полукръг, но без насочени оръжия, спуска се и куче в нещо като носилка.

Водачът на кучето се насочва към нас, кучето тръгва дебнешком и май ще се напикая!

Бабичките от пейката отсреща се кръстят! Местният пияница и наркоман, който просеше от нас цигари,  си слага ръцете на тила и ляга на тротоара.

Кучкарят  е дребничък, казва команда и кучето сяда, но не сваля поглед от нас.

Още една команда и кучето е свободно и хуква да изследва двора.

Командосът сваля шлема и ми се усмихва.

В първия момент не схващам, след секунда мозъкът ми се разбърква съвсем.

Уинона ми се мята на врата!

Мимчо се разхилва!

Командирът на екипа се приближава и ме прегръща.

Това е Джон! Разпознавам го и под каската и визьора с камера и маската! Тия не са от ГДБОП!

Само, ако знаех, щях да взема кутрето, което кръстих на моята селебрити приятелка и тя избесня и ми се сърди цели няколко седмици!

Преди време Уинона ме завлече на парти, там се запознахме с пъргавия и жилав Джон, който се оказа тюлен.

Човекът скучаеше, и се беше дръпнал далече от шумотевицата и басейна в ъгъла на градината и играеше с едно от кучетата на домакините. Скучаех  и  аз и тръгнах да обикалям двора. Кучето ме видя, остави го и дойде да ме подуши. Така се заговорихме.

Покрай Уинона го уредих с една редакторка от киноиндустрията, нейна приятелка. По-късно се ожениха.

Тюлените били на някакво съвместно учение в близост до мястото за снимки на Уинона.

Вечерта тя им гостувала и от дума на дума момчетата предложили да я разходят където пожелае. Щели да го минат като тренировъчна мисия.

Речено-сторено!

Е, искате ли селфи с екипа, заловил Ладен!

Не им беше разрешено всъщност.

Бях обещал на детето, че ще съм белобрада „атракция” на скромно студентско гости. Тюлените леко променяха  баланса, но детето каза –„където двама, там и двайсет, идвайте!”.

Мимчо отклони поканата, останалите, с все кучето се натоварихме на служебния ван на Мимчо и потеглихме. Преди това падна едно опразване на гардероба на Мимчо, оръжията бяха натоварени на хеликоптера, а пилота сам щеше да се оправя, след като остави хеликоптера на военно летище. 

Тия хора и това бяха уредили за нула време!

Не минахме без приключение. На входа на общежитието срещнахме Антъни Хопкинс. Не истинския, а всъщност неговият двойник бай Петко – домакин и портиер. Беше притеснен, побелял, пот се стичаше по лицето му.

- Момчета, трябва да ме закарате до Пирогов!

- Бай Петко, какво, сърцето ли?

- Абе то не е за разправяне, ма съм си глътнал ченето!

-Какво!

- Ченето бе, ченето! Както си ядах супата, и нещо аха да ми заседне на гърлото! Преглътнах , ама ченето го няма!...Такова, да ме видят на ренгена...Ама как ще го вадят, не знам...Ох, страх ме е!

От детето знам, че бай Петко Хопкинса знае почти всичко на този свят , а ако не знае нещо, то и за него има мнение.

Тоя път беше кратък и по същество.

- Я да видя къде ти е супата! – направо с лъжицата прерових няколко пъти тенджерката на малкото котлонче. Нищо!

- Няма как ченето да ти мине през гърлото и хранопровода! Ще се задавиш и ще го изкашляш, или повърнеш.

- Не бе момче, няма къде да иде. Само съм го глътнал! Мислех, че е коричка хляб, а то...

Бандата тюлени и Уинона търпеливо наблюдават, аз не превеждам и дума.

Прави ми впечатление, че джобчето на карираната ризка на бай Петко е странно оформено. Потупвам с ръка, бай Петко грейва.

- Яяя, къде паднало!

Антъни Хопкинс от блок две по гръб не пада!

Стаята малко отесня.  Екипът се ориентира моментално в обстановката. Един веднага се завъртя около „кухнята”,  готвеше се юфка с домашна лютеница и три вида сирена. Сирената всъщност бяха вчерашно, от миналата седмица и от минали месец, но изглаждаха с различен цвят и твърдост.

Дежурно по американски нафуканите войничета сякаш добиха някакъв респект към обитателите на стая  403. Може би заради странното силно питие „ракия”, която след първите шотчета в пластмасови чашки за кафе ги накара да правят физиономии.

Бяха леко сащисани и от Галка и нейните почти петдесет кила. Галя се движеше със скорост около литър джин на час. Бъдещата лингвистка пиеше не като рускиня, а като автентичен руснак.

В един момент тя просто полегна назад и заспа.  Завихме я  с едно одеяло.

Сле около два часа Галка отметна одеялото, рязко се изправи и попита „Къде ми е чашата”.

В погледите на тюлените се четеше поражение.

 

 

НЯКОЙ...ЗАВИНАГИ

Случайно мернах, че днес тъй-нареченият ми блог 101vitamin имал рожден ден на тази дата и прави 12 годинки.

Какво се случи за тези 12 години?

Блогът остан верен на случайно формулирания манифест „и я че изокам некой ден...когато ми се домрънка за живота, вселенета и всичко останало”, влезнаха и някалко калпави стихчета, неканени, но „рожбици” все пак. Порастна, но не поумня и помъдря, аз също поостарях и не поумнях, нито помъдрях .

За разлика от мен той нито веднъж не се скара с когото и да било.

Появиха се и няколко историйки, които не бяха само описателни. Глупости light оцеля и набъбна, очертаха се няколко герои – Шевко, Катя Катерицата, Хари Хигиениста , Пилота, кучето .

Дано има нови срещи стях!

И малко отегчителна статистика – благодарение на доброволец - ПР, блогът получи малко гласност и от замислен като чисто лично и анонимно кътче, вече има над две хиляди прегледа. „Дубълът” му в един автофорум пък в момента за около година и половина гони към момента над 27 хил. прегледа, което е озадачаващо и неразбираемо за мен!

Кaкво е рожден ден без торта!

 

С лек сантимент към детството направих тази!

 

 

 

 

 

И един подарък – историйката, която отлежава година половина и все не можех да досглобя!

 

Бях досадно хлапе...

А, казвам се Хари, Хари сектанта, раснал съм в комуна, но имах щастливо детство.

...И беше едно от ония лета, шеметни и по детски безгрижни и пълни с игри и приключения, нови и хора и ярки впечатления. Лятото свършваше, когато една сутрин се озовах под часовника на гарата с куп шарени и дългокоси тийнове като мен, под неодобрителните погледи на преподавателите от новото училище.

Този път приключението се казваше консервен комбинат в Луковит, и включваше бригада, униформи, комендант и ранно ставане.

Още във влака се оформиха групички, които успяха да се настанят заедно по стаите. Някои си останаха приятели и до днес.

В свобдното от държавната ангария време можехме да се разхождам из изглеждащото заспало малко градче.

Докато се шляех самичък, избягал през оградата на лагера, попаднах на пазара и си взех наливна бира. Никога не бях пил бира дотогава и дявол знае защо го направих. Определено не ми хареса, горчеше, но упорито си отпивах глътка по глътка, седнал на една пейка и се зареях с някакви важни тийнеджърски мисли.

От унеса ме извади едно хелоу, спик инглиш. Отворих очи и две странно облечени момичета стояха пред мен.

Не, не го говорех тоя език! Но схванах, че питат за пощата. Едната, със смешна червена баретка, уокмен в джоба на дънковия елек и слушалки под баретката, и каубойски обувки с остър връх пробва пак на английски, но като почнах да соча и да обяснявам на българо-френски, се усмихна и мина на руски. Ако сега ме питате, как са изглеждали, с какво са били облечени, какъв цвят коси и очи са имали, си спомням само една смешна червена баретка!

Момичетата обикаляли Европа на стоп, само с по една раница! Изглеждаха ми смешно облечени.

Кой вятър ги беше довял в Луковит!

Имената им запомних – Уинона и Динки! Уинона стана Уинчестър моментално в моя речник, а Динки Босети изглеждаше малко отнесена и нереална.Тя си кротуваше и просто някак присъстваше. Двете често се споглеждаха и бърбореха страшно бързо като испанки на моменти.

Оказа се, че Уинона е говори руски, когато попитах как и къде го е научила изведнъж става някак загадъчна, не личи да и е майчин, но има сладък акцент, огромен речник и дори използва фразеологизми и някакъв неразбираем за мен слен

Тя наскоро се оплака, че я привикали в една трибуквена агенция да пише обяснения за писмата си, писани преди десетилетия с едно русначе, с което се оказа че и аз съм си писал. Русначето всъщност беше чеченче, израснало в Дагестан, и станало командир на муджахидини и стратег и идеолог и дясна ръка на/айде да не казвам, че и мен да не привикат, да пиша обяснения/. Скор след тази случка въпросното бивше хлапе бил гръмнат с ракета насочена от собствения му телефон.

Въпреки разстоянията с Уиннона няколко пъти се караме и стопляме отношения.

Даже наскоро, като разбра, че съм останал без работа, ми прати препоръка за участие в онлайн анкети/може пък да е станала акционер в тоя медиен конгломерат или дори собственик/и вече имам баланс от 0.54 евроцента, а ако „заведа” още някой, ще получа набързо по половин евро на калпак.

Специално за нея по време на вечерята в лагера се промъкнах и откраднах една от китарите и тя свири и попя доста песни от мюзикли, най-добре се справи с онова от Вълшебникът Оз, а на рапсодия в синьо изкара и бис и дори и оставяха монети в смешната шапка, с която ходеше. Аз се опитах да я науча на няколко песни на щурците

Собственикът на китарата ме търсил да ме бие, но прояви разбиране накрая, щото го запознах с момичетата, а като го запознах и с една циганка, с която завъртя бурен романс, него щяха да го бият родата... Стана дълга и широка...идва милиция, после дигнаха войничетата от близко поделение...щото колове, брадви...потрошени лади...

Сега „момчето с китарата” е виден общественик...националист...

Ако онази история с Ромео и Жулиета/циганката действително така се казваше!/ от бригадата не беше тръгнала в грешната посока, сигурно щеше да защитава правата на малцинствата, а не да призовава към нетърпимост и насилие

Косвено аз съм отговорен, че тръгна по тоя път...същият човек плака, когато смесих буркан компот от сини сливи и един големичък плъх, момичетата пищяха, а звярът като че ли нарочно им се завираше в краката...Един буркан по-малко за приятелите от СИВ, един жив плъх по-малко в консервния комбинат.

Момчето беше като св. Франциск с всякакви животинки, сега е егати мизантропа...Дали да не му потърся онази циганка...или пък друга...

Ако усетите и най-малък намек, че се пробвам да се правя на Купидон, полейте ме веднага с кофа ледена водаи и ми пуснете севернокорейски поп веднага

За самоволните отлъчки бях издирван от „патрул” от заместник-командирите, когато се прибрах, ме изправиха пред комсомолски съд, но понеже не ме бяха приели в комсомола, заради системо рушене на дисциплината в час по руски, бързичко приключиха. Е, изкараха ме пред строя, мъмриха ме около пет учители, и зам. директорка и накрая ми казаха сам да си измисля наказанието за отлъчка и полухулиганската проява в местния фонтан - някой ме беше видял и изпял за цветния пеещ фонтан.

А аз, една кльощава върлина, с дълга топирана коса и бригадирски дрехи като на китайски селянин от епохата на мао, стоя, забил поглед в земята, въртя си бавно като балерина десният крак на палеца в нещо подобно на шпиц и единственото, което ми хрумва да кажа е „да ме лишите от десерта в стола за три дни”, при което строят се разпада, съучениците избухват в див смях, чуват се подсвирквания, учители, комендант и зам. директор стоят занемели, само оня по механика с вицовете се хили най-отзад, ама с ръка на устата.

Завесата пада, представлението свършва и полека, подканяни от учителите, се разотиваме на групички. Аз още не осъзнавам какво се е случило, и се чувствам като в български игрален филм. Доста от съучениците ме зяпат и хихикат, а аз продължавам да си представям как ще ми окачат табелка с някакъв унизителен надпис и ще ме прекарат през целия консервен комбинат.

Не знам какво и как е стигнало до ушите на готвачката в стола, но на вечеря тя ме дърпа настрана и ми вика „чух какво са те наказали...мини после в кухнята отзад, скрила съм ти два десерта...тия какво си мислят...че сме в детската градина ли...и аз имам син, сега е войник...ох, дано го хранят добре!”

Момичета бяха гладни, току-що извадена от фурната баничка ги докара почти до екстаз, по-късно пробваха и шкембе, ма като разбраха, че това вътре не са калмари, трябваше да го доям аз, та да се не зяноса. Партито продължи с бири.

Бирите /Столично, Люлин и Леденика/ не и харесаха та се чудех какво да взема, докато попаднах на розе в един плод-зеленчук. И него не го искаше, женско било.

Трябваше да се разделя с три касетки срещу литър домашна ракия от един селски метъл на пазарчето, ма и той доволен, и Уинона доволна от екзотчното автентично етно местно питие.

Не ги разбирам тия жени...сливовата си беше пълен отврат, ма бая силна...добре, че не и се допи ферментирало мляко от тибетски як.

Омацахме се яко с едни виолетки, а аз и показах какво става, като изсипеш пакет „детска радост” във фонтанчето в парка, и имаше фенерче и музика на живо, /боб дилън го помня/ и „пеещ цветен” фонтан, Верно, крещяха ни минувачи, че сме вандали, но не съжалявам за цветната вода, викаха и милиция, никой не дойде, а един чичка пусна едно „браво младежи”

Ако някой път мина оттам, и още стои това място, ще го снимам и ще и го пратя, ...и една вакуумирана баничка...и шишенце домашна ракия ...и снимка на дъщеря ми... с надпис „Марти завинаги”.

На раздяла Уинона с усмивка си татуира Хари завинаги, е, всъщност беше с химически молив, който мъкнех с мен навсякъде, но по-късно в едно писмо ми писа как се запознала със семейство, мъж американец, женен за българка, циркова актриса. Понапили се здраво, и от кръстосване по барове се озовали в студио за татуировки, уинона се сетила за татуировката с молива и тогава българката и написала на кирилица Хари завинаги и татуистът успял да се справи за нула време. Аз не знаех как да реагирам на този жест. Стори ми се маниашки и и писах, че съм кръстил малко куче на нея. След две седмици получих гневен отговор, извиних и се веднага, обясних, че съм се пошегувал нелепо и тя спря да ми пише.

След около година ми писа пак.

ГЛУПОСТИ LIGHT продължение

 Опуснах са у гащете.. сага съм серопозативан!


Истинската руска рулетка- сядят руснаците, пред вески чашка, всчки без една са с водка, в едната е сипано вода. Пие се на екс, на когото му се е паднала водата, гледа трезвен целия запой.

 

Една статистика - най-подаряваното нещо по празници от перничани е ръждопреобразувател в шишенце от парфюм.

 

Новото гурме - уасаби в шкембе-чорбата. „

 

Вярвам в чудесата, но не и когато се продават. 

Толкова съм разсеян, че си татуирах пин-кода, и сега не го откривам.

Сърдитко Петко - празен му чата!

Не блокирай ближния си, почитай и уважавай Зукърбърг!

Да не бъдем хейтъри, Джийвс!

...И все пак браузъра се рефрешва, казал Йордано Б....

Не кради уйфай от съседа!

Не гледай порно повече от веднъж дневно!

 Безделниците са много, и забавление дебне отвсякъде.

отмнят карнавала в рио, кукерите и ледените хора засега не пипат!

споко - кръстът ще се хвърля!..ако имаш сергификатза участниците....за свещениците - не ми стана ясно трябва ли да имат! а, и ледени хора ще има! чух, че традицията била скорошна - от около половин век. вероятно е възниклала от повечко подпийнали, влезнали да се освежат. нещо като сутрешната гимнастика на висоцки - очень отрезвляющая...утром ободряющая...
...честит имен ден на колегите от форума, да се изкъпете, ако не в река йордан, то поне си накиснете педикюра в леген, ако половинката не иска сертификат и не търчи след вас с дрегера. воден режим няма, студена може би е пълен

с нотка оптимизъм отбелязвам, че все още някои неща не са заклеймени като атавизъм и сексистки



.имам титлата "doctoris causaе perdutaе", надявам се един ден в недалечното бъдеще и на по-високото отличие почетен доктор от магаданската и анкх-морпорската академии на науките.

 

Колеги, зов за помощ! Имам идея за предаване за възрастни и се опитвам да издиря телефоните на Сексбовски и Мегзайнерката Какалова да помогнат в продуцирането, със съжаление научих, че Кобилова бягала из Лондон вече, щях да я каня за консултации. И Владето Кузов някъде ми изчезна, и Митьо гънса го няма вече  

 

Правя партия "Няма такава Наталия Кобилкина", набирам членове и симпатизанти.

 

прибирам се с китара на гръб, разминавам се с приятел на моя кум.

 Пита:

 - Това снайпер ли е!

- Неприятности с тъщата ли имаш! 

А той миличкия като мен - с две жени вкъщи, даже и кучето и на него женско! Но не попитах за жена му, юрист, преподавател, също позната от детските години. Сигурно, защото и от гроба може да го съди. С тъща винаги е по-безобидно да се закачаш.

 

 👀😂

 

 

 

 

 

 

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ХАРИ

 

Едва ли помните или познавате Хари Хигиениста. Позволих си от негова гледна точка да предам разказа му за юбилея на наша приятелка, където се срещнахме пред едно заведенийце. Не беше много очарован, но знае, че от двама ни съм по-вироглавият и мълчаливо се прежали това да се случи.

Нова среща с него и фактът,  че отдавна нищо не съм пускал в тъй наречения ми блог предизвикаха да се пльокна зад клавиатурата. Едва ли сте го чували. Блогът, имам предвид, както и Хари.

За историйката с Петя  Хари просто се усмихна и каза „е, карай”.

Хари  е една незабележима личност, която някак хем е в центъра на събития, хем остава в сянка.

Оказа се, че Хари е приятел с друг мой познайник и герой, чието име няма да споменавам.

Наложи се да посетя една фирма и буквално се сблъсках на излизане от асансьора с Хари!

Сменил си работата, съкратили го. Седял няколко месеца безработен и попаднал в тази фирма.

-Тука бате праат хиберохтични жици, ма не са баш жици като жици, нема бакър вътре! То се трошат, ма ги ползват, ти знаеш! Нали си пиех хибер-кафето с тебе, помниш! А па как се плетат сами, маани, маани!

Помня, как да не помня! С  Хари се срещнахме за пръв път след казармата именно в кибер-кафе, та няма нужда да ми превеждат кое е оптика и кое-охтика. То и той знае много добре, помагаше и на персонал, и на клиенти. Знам , че на ония времена той беше намерил и върнал девет мобилни телефона, портмонета и други забравени вещи. Виждал съм го да помага с домашни и уроци на хлапета в компютърния клуб. Хич не е  толкова неграмотен, стига да реши, може да говори не по-зле от обигран радиожурналист, но знае, че като ги ръси такива, ме ядосва. Просто си го връща за историята с Петя!

С хора, които не познава, обикновено се държи като маргинал, но се притича на помощ  дори и на непознати.

Хари на нормален език ми разказа набързо колко се е радвал, че е бил на сватбата на дъщерята на същата  Петя , извини се че, му свършва смяната и отива да се преоблича. Аз оставих документите и на излизане една кола щеше да мине през мен. Шофираше Хари. Извини се и предложи да ме закара донякъде. Приех, отзад колата му беше пълна с кашони, оказаха се пълни. Подозирах с какво се е захванал, като видях голям червен кръст на тях. Хари се смути.  С неохота  призна, че доброволства.

Хари е осиновено дете, расъл е в комуна, има особен, но затова пък трезв поглед към живота.

А е най-разсеяният човек, когото познавам. Пред очите ми сложи пепелника в хладилника и тръгна да изсипва чинията в кофата, забравял е всичко, което може да се забрави, и то по няколко пъти, включително колело и  колата. Единствено не си е забравял детето, но пък детската количка – два пъти. Пред очите ми се мъчи неколкократно да си запали цигара с юсб памет, помогнах му, но това беше след инжекция с коктейл болкоуспокояващи по време на бъбречна криза.

С Хари се запознахме в казармата, а една събота се сприятелихме с песен. Съботите минаваха в миене и чистене до обяд.Още на първата успях да измия ламперията в коридора и няколко врати, много помогнаха две четки  за дрехи. Като свърших с коридора, се пъхнах да помагам в банята. Хич и не погледнах кой клечи в ъгъла и мие плочките,  а се хванах с вратата. В един момент различих думите на позната песен  и взех да си припявам.  Пеенето взе да се усилва и аз дигнах децибелите леко. Изпуснах едната четка и пеенето прекъсна. Погледнах през рамо и се усетих, че не някой е вкарал касетофона в банята, а си е било на живо с техниката на пеене и блендата на любим певец!

Така се сдушихме с незабележимото кльощаво и изпълнително момче с хлапашка физиономия.

Хари се оказа страхотен певец , пианист и китарист. Някой домъкна китара, и в един момент Хари сектанта се превърна в Хари Гилъна. Следобедите под сянката на круша се нагласяше сет-листа и се правеше репетиция за вечерното представление на стълбите пред стаята на командира. Чудото така се разчуства в началото на една балада, че взе да крещи „копелетаа, на тая ми беше сефтето с една метълка, ма нищо не стана”, е, баладата трябваше да тръгне отначало!

Хари се превърна в едър мъж, с малко ръбовато лице и тромава походка. Той е някъде около вас, с постъпки ала анонимен супермен, облечен опърпано и с небрежна прическа.

Ако имате проблем с колата, Хари е от малцината, които биха спрели. Възрастна жена с торби – Хари просто грабва торбите с тихо”дайте да помогна”. Е, веднъж баба го наложила с бастуна, с мисълта, че е крадец.

Веднъж го попитах откъде намира време, сили и енергия да помага, Хари дълго се замисли и тихичко  каза „от скука”.

без заглавия

комар играех със съдбата,
дори ми разреши
аз да измислям правилата,
почерпи ме мартини,
сготви ми калмари...
страшно бързо разказа ми играта,
за десерт
набързо отвинти ми главата

###

младите лъвове
с бели якички,
играят скуош
със супермодерни брадички,
дори и женички,
със бели якички,
беснеят на корта...
като стадо акули

удивителни

как изчезна мое вдъхновение,
то ли ме остави!
а бе толкоз пълно с дръзновение,
като резервоара на колата,
след заплата.
дано пък при друг във нужда
да се приюти!
някой е сигурен -
скоро пак ще го навести!
ма къде избяга това приключение,
даже слух такъв върви!
и, дали, начинаещ графоман сам се глождe!
тук сглобявам лирично отклонение -
то е в хибернация!
и изпадам в изненадващо откровение -
 едва прошепвам -
без да правя изявление:
то е символично закопано
в корените на една акация!
пу-пу!

поет

реших днес
да стана поет.
но вдъхновение
си трябва,
та да напишеш и ти
някой си ред!
но,
къде да го търся!
а наскоро
някой ми каза:
"По безполезно
от това,
да станеш поет,
е само играта на карти!"
За всеки случай -
ще се уча и
да играя,
пък
да видим -къде
ще му излезне края!
поръчах си муза,
приседнах.
дойде,
но пияна!
заспа!
цяла нощ
я чакам,
дали ще се вдигне засмяна.
да помогне на мен, графомана
с поне един
стойностен стих!