Едва ли помните или познавате Хари Хигиениста. Позволих си от негова гледна точка да предам разказа му за юбилея на наша приятелка, където се срещнахме пред едно заведенийце. Не беше много очарован, но знае, че от двама ни съм по-вироглавият и мълчаливо се прежали това да се случи.
Нова среща с него и фактът, че отдавна нищо не съм пускал в тъй наречения ми блог предизвикаха да се пльокна зад клавиатурата. Едва ли сте го чували. Блогът, имам предвид, както и Хари.
За историйката с Петя Хари просто се усмихна и каза „е, карай”.
Хари е една незабележима личност, която някак хем е в центъра на събития, хем остава в сянка.
Оказа се, че Хари е приятел с друг мой познайник и герой, чието име няма да споменавам.
Наложи се да посетя една фирма и буквално се сблъсках на излизане от асансьора с Хари!
Сменил си работата, съкратили го. Седял няколко месеца безработен и попаднал в тази фирма.
-Тука бате праат хиберохтични жици, ма не са баш жици като жици, нема бакър вътре! То се трошат, ма ги ползват, ти знаеш! Нали си пиех хибер-кафето с тебе, помниш! А па как се плетат сами, маани, маани!
Помня, как да не помня! С Хари се срещнахме за пръв път след казармата именно в кибер-кафе, та няма нужда да ми превеждат кое е оптика и кое-охтика. То и той знае много добре, помагаше и на персонал, и на клиенти. Знам , че на ония времена той беше намерил и върнал девет мобилни телефона, портмонета и други забравени вещи. Виждал съм го да помага с домашни и уроци на хлапета в компютърния клуб. Хич не е толкова неграмотен, стига да реши, може да говори не по-зле от обигран радиожурналист, но знае, че като ги ръси такива, ме ядосва. Просто си го връща за историята с Петя!
С хора, които не познава, обикновено се държи като маргинал, но се притича на помощ дори и на непознати.
Хари на нормален език ми разказа набързо колко се е радвал, че е бил на сватбата на дъщерята на същата Петя , извини се че, му свършва смяната и отива да се преоблича. Аз оставих документите и на излизане една кола щеше да мине през мен. Шофираше Хари. Извини се и предложи да ме закара донякъде. Приех, отзад колата му беше пълна с кашони, оказаха се пълни. Подозирах с какво се е захванал, като видях голям червен кръст на тях. Хари се смути. С неохота призна, че доброволства.
Хари е осиновено дете, расъл е в комуна, има особен, но затова пък трезв поглед към живота.
А е най-разсеяният човек, когото познавам. Пред очите ми сложи пепелника в хладилника и тръгна да изсипва чинията в кофата, забравял е всичко, което може да се забрави, и то по няколко пъти, включително колело и колата. Единствено не си е забравял детето, но пък детската количка – два пъти. Пред очите ми се мъчи неколкократно да си запали цигара с юсб памет, помогнах му, но това беше след инжекция с коктейл болкоуспокояващи по време на бъбречна криза.
С Хари се запознахме в казармата, а една събота се сприятелихме с песен. Съботите минаваха в миене и чистене до обяд.Още на първата успях да измия ламперията в коридора и няколко врати, много помогнаха две четки за дрехи. Като свърших с коридора, се пъхнах да помагам в банята. Хич и не погледнах кой клечи в ъгъла и мие плочките, а се хванах с вратата. В един момент различих думите на позната песен и взех да си припявам. Пеенето взе да се усилва и аз дигнах децибелите леко. Изпуснах едната четка и пеенето прекъсна. Погледнах през рамо и се усетих, че не някой е вкарал касетофона в банята, а си е било на живо с техниката на пеене и блендата на любим певец!
Така се сдушихме с незабележимото кльощаво и изпълнително момче с хлапашка физиономия.
Хари се оказа страхотен певец , пианист и китарист. Някой домъкна китара, и в един момент Хари сектанта се превърна в Хари Гилъна. Следобедите под сянката на круша се нагласяше сет-листа и се правеше репетиция за вечерното представление на стълбите пред стаята на командира. Чудото така се разчуства в началото на една балада, че взе да крещи „копелетаа, на тая ми беше сефтето с една метълка, ма нищо не стана”, е, баладата трябваше да тръгне отначало!
Хари се превърна в едър мъж, с малко ръбовато лице и тромава походка. Той е някъде около вас, с постъпки ала анонимен супермен, облечен опърпано и с небрежна прическа.
Ако имате проблем с колата, Хари е от малцината, които биха спрели. Възрастна жена с торби – Хари просто грабва торбите с тихо”дайте да помогна”. Е, веднъж баба го наложила с бастуна, с мисълта, че е крадец.
Веднъж го попитах откъде намира време, сили и енергия да помага, Хари дълго се замисли и тихичко каза „от скука”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар