към залеза...с постно сирене

 Нали знаете как се сещаш, че не си виждал някой отдавна, и вземеш, че се сблъскаш с него в рамките на една седмица. Та и аз така – влизам да пазарувам в едно квартално магазинче, от тия, по-големките и неволно ставам свидетел на полуабсурден диалог. Едният глас провлачено, с лек цигански акцент пита вежливо:
- Звинети, каде да намерам постно сиренье?
Продавачката гледа сащисано
- Каакво сирене?
- Постно бе, постно!
- Как постно...
Кратка пауза и:
- Щандът със сирената е там, до стената.
- Ма я го не намерих там!
- Не знам дали продаваме такова сирене.
- Бе, как! Брашно от бурен имате на щанда за дентичните рани, на онова чело супа от мисо сте туреле и спагети от риз, та сирене от соево млеко ли нема!
- Съжалявам, не знам да имаме такова сирене.
Шевко! Шевко циганина!
Всъщност не е никакъв циганин, но живее на границата на едно малцинствено гето, с друго немалцинствено такова.
Шевко рязко се врътва в обратната на показаната посока от продавачката и се вдява в мен.
- Я, наборче! Еее, отдавна не сме се виждали!
Въпреки маските моментално ме позна, и, напук на противоепидемичните мерки се здрависа с мен.
- Шеве, какви ги вършиш! Какво постно сирене! Как ти хрумна тая!
- Е, веднъж една комшийка пита в железарията за латекс на прах, събра ги трима продавачи... И обяснява „как бе нямате, братчетката от тука купила...сипеш само водата и става. То и аз докато се сетя, ма ми иска баданарката и се сетих. Винервайс купила, още продават. Ма да име беше видял физиономиите на продавачите! Язък, че тогава не снимах!
С мен Шевко обикновено говори нормален, почти книжовен език.
- Искам да направя мекици, ма постни, че Шевка пости.
Шевка е булката, която понякога е и шефката, а всъщност се казва Наталия.
- Мекици с тофу!
Никога не би ми хрумнало! Само по филмите съм виждал да го ядят това, соевото.
- Бе снощи жената направи страшна баница, сутринта я откара на колегите, да почерпи, та ми стана жал. Та си викам, едни пирожки ли, мекици ли да и забъркам.
- Китайски пролетни рулца, енчилада...
- Нещо такова, но ще го побългаря.
Шевко продължава:
- Такос, тортиля, бурито, лаваш...То преди месец керката отиде на почивка до Мексико, та разказва. Ха, да зема да им туря едно мексикански сарми...или зимни рулца. Що пък да не сложа от туршията вътре. Па кат свършат пустите пости, да зема да пробвам да панирам туршия! А в боба, дето съм го готвил днеска, имам черна суха мексиканска чушка. Детето домъкна вместо сувенир. Обаче съм сложил толкова вода, че боба минал през яхния, станал на салата!
- Наборе, трябва да вземеш закусвалня, или ресторант да отвориш.
- А, то бързо ми омръзва и заминава. Ма ако пробвам, те искам за управител!
Милият, хвана ме! Знае, че ставам за управител толкова, колкото и той за търговец. Обречена кауза!
От склада излиза количка и служителка, отиваща да зарежда стелажа с млечни продукти. Шевко и препречва пътя с усмивка и съвсем възпитано пита:
- Извинете, не успях да намеря тофу. Дали имате?
Жената ни упътва към една малка витринка с промоции, в края е сбутано въпросното „постно сирене” и не е на промоция.
- Друго ще взимаш ли?
- Готов съм. Ще ти правя компания.
Аз съм бърз – минавам си задължителните няколко точки и се сещам, че не съм взел раницата.
Наредили сме се на каса, където касиерка в момента е същата жена, неориентирала се за постното „сиренье”
- Що така се главичкаше с женицата?
- Е, сигурно щот е много сексапилна! – отговаря с усмивка „наборчето”
Гледам дълго касиерката, дребничка, отрудена и на годинки. Може би за Шевко всяка естествено къдрава жена влиза в тая категория.
- Наборче, ще те изпратя донякъде, само да взема нещо от колата.
Шевко оставя кутийката в колата и измъква плик, аз си взимам зарязаното куче, вързано на стойките за велосипеди и се запътваме към залеза.
Всъщност се оказва към шивашкото ателие, във входа на един от блоковете по маршрута ми към вкъщи. По пътя обсъждаме кой какво, децата, домашните любимци и спираме пред ателието. Още десетина минути приказки.
Шевко влиза, аз бъркам в джоба за цигарите и кутрето решава да последва Шевко. На прозореца се е изтегнала красива котка, кучето я фиксираше през цялото време. Обича си ги котките и това си е. Извинявам се на шивачката и издърпвам зверчето. Вратата остава полуотворена, а аз се заковавам, когато чувам познатия псевдоакцент:
- Адни кожени гаще ти носам, да ги кръпиш! Ма ни знам, за тебе ли са, за кожурхар ли. Те не са баш кожа, то идно кат мушама за маса, ма мойта си ги аресва многу, та да ги кръпиш те тука, те така.
Дали не имитира в момента тембъра на Георги Парцалев?
Напушва ме смях, но защо Шевко, чието истинско име всъщност е Хари, пробва да се закача и с шивачката?
Поглеждам я пак – определено наборчето театралничи с естествено къдрави.
Въздъхвам, усмихвам се и отново поемаме към залеза, който е скрит някъде отвъд бетонната джунгла.
По пътя ми хрумва една мисъл и се разхилвам на глас. Кучето на Шевко е симпатичен и умен ердейл териер. Бая къдрав!
СлучаЕнос?

Шевко бе така добър, да прати въпросните постни мекици😄😄😄