уморих се

от комфорта да бъда нормален

точно сега

искам бос в локва

да шляпам

дъжсовните капки на танц

да поканя

уморих се

да бъда нормален

в живота застъпил разкрачен

застъпил

между

там и тук

уморих се от смях,

и от чакане

кога ще свърши света

уморих се

пепелника да хвърлям

пълен с

делнични неща

омръзна

да слушам

красиви думи

в нечий чужди уста

точно сега

искам

в океан от емоции да плувам

да шляпам

бос

в локви

от гняв

и мръсни кофи

да бутам

пълни с хорската суета

уморих се

да ме блъскат

в гърба,

и искам

към бог

да крещя!

обичам те,

господи!

обичам!

твой съм!

а ти,

ти кой си?

ти мой ли си?

ти мой си!

уморих се

за принц и роза

да слушам,

кактус

по интересен сега!

ще взема да млъкна

и спя!

утре пак

ще се уморявам

и на господ ще искам

благодаря

да прошепна,

крещя!

уморих се от светли места

от празни листа

пусти очи

сакати души

уморих се

да нямам мечта,

...просто и днес денят се успа!

забравих да се представя-

аз съм пънкаря

със зализана

вече коса

зализана

с гела

на хорски сплетни

все още зелена

...в корена,

и с пърхут,

от тия

чудни мигновения

когда передо мной

явилась

дама пика,

но в червено