Бутилка край пътя

Дали имам си дом...
Или само бутилка със ром,
която свършва
Свършва и  моята сила-
да я карам с усмивка,
да пия вече не смея.
Отбивам край пътя,
Пропускам летящите хора.
Закъснявам за някъде,
закъснявам за нещо...
Сбъркал съм пътя,
тръгнах с тълпата.
Обръщам назад
и тръгвам пак отначало.
Пак отначало,
А мразя пътувания.
Тръгвам със вятъра, сменям посоки...
...и пак срещу вятъра...
Бутилката свършва,
а тя предсказва посоки,
показва съдби...
Сега е захвърлена в канавка,
и блести ли, блести.
Примамва отново души,
и те празни...
Искам да имам душа,
макар и накапана
от кетчуп и незасъхнали рани,
пъстра, дори и с петна.
Жива ...
като пълна бутилка...
но  истинска.
Да се търкаля от вятъра,
пълна със музика и различни хармонии,
да разказва истории...
и някой да я намери,
...някой различен...
Някой с душа
...искам да играеш със думи...
...излъгах...
Искам празна бутилка край пътя,
и празна, лъскава душа