убихте ме,
за пореден път.
мога да възкръсна пак,
достатъчно е само смях...
моят.
и рани в белези превръщам
струва ли си тоя път
да бъхтя,
жива плът,
да бъде късана от злоба
хапя и аз,
най-често със смях
но...
имам и зъби!
май към всичко съм брониран вече
...освен към близки хора...
...и, освен,
към жива злоба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар