събота, 28 ноември 2020 г.
НЯКОЙ...ЗАВИНАГИ
събота, 21 ноември 2020 г.
ГЛУПОСТИ LIGHT продължение
Опуснах са у гащете.. сага съм серопозативан!
Истинската руска рулетка- сядят руснаците, пред вески чашка, всчки без
една са с водка, в едната е сипано вода. Пие се на екс, на когото му се е
паднала водата, гледа трезвен целия запой.
Една статистика - най-подаряваното нещо по празници от перничани е ръждопреобразувател в шишенце от парфюм.
Новото гурме - уасаби в шкембе-чорбата. „
Вярвам в чудесата, но не и когато се продават.
Толкова съм разсеян, че си татуирах пин-кода, и сега не го откривам.
Сърдитко Петко - празен му чата!
Не блокирай ближния си, почитай и уважавай Зукърбърг!
Да не бъдем хейтъри, Джийвс!
...И все пак браузъра се рефрешва, казал Йордано Б....
Не кради уйфай от съседа!
Не гледай порно повече от веднъж дневно!
Безделниците са много, и забавление дебне отвсякъде.
споко - кръстът ще се хвърля!..ако имаш сергификатза участниците....за свещениците - не ми стана ясно трябва ли да имат! а, и ледени хора ще има! чух, че традицията била скорошна - от около половин век. вероятно е възниклала от повечко подпийнали, влезнали да се освежат. нещо като сутрешната гимнастика на висоцки - очень отрезвляющая...утром ободряющая...
...честит имен ден на колегите от форума, да се изкъпете, ако не в река йордан, то поне си накиснете педикюра в леген, ако половинката не иска сертификат и не търчи след вас с дрегера. воден режим няма, студена може би е пълен
с нотка оптимизъм отбелязвам, че все още някои неща не са заклеймени като атавизъм и сексистки
.имам титлата "doctoris causaе perdutaе", надявам се един ден в недалечното бъдеще и на по-високото отличие почетен доктор от магаданската и анкх-морпорската академии на науките.
понеделник, 16 ноември 2020 г.
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ХАРИ
Едва ли помните или познавате Хари Хигиениста. Позволих си от негова гледна точка да предам разказа му за юбилея на наша приятелка, където се срещнахме пред едно заведенийце. Не беше много очарован, но знае, че от двама ни съм по-вироглавият и мълчаливо се прежали това да се случи.
Нова среща с него и фактът, че отдавна нищо не съм пускал в тъй наречения ми блог предизвикаха да се пльокна зад клавиатурата. Едва ли сте го чували. Блогът, имам предвид, както и Хари.
За историйката с Петя Хари просто се усмихна и каза „е, карай”.
Хари е една незабележима личност, която някак хем е в центъра на събития, хем остава в сянка.
Оказа се, че Хари е приятел с друг мой познайник и герой, чието име няма да споменавам.
Наложи се да посетя една фирма и буквално се сблъсках на излизане от асансьора с Хари!
Сменил си работата, съкратили го. Седял няколко месеца безработен и попаднал в тази фирма.
-Тука бате праат хиберохтични жици, ма не са баш жици като жици, нема бакър вътре! То се трошат, ма ги ползват, ти знаеш! Нали си пиех хибер-кафето с тебе, помниш! А па как се плетат сами, маани, маани!
Помня, как да не помня! С Хари се срещнахме за пръв път след казармата именно в кибер-кафе, та няма нужда да ми превеждат кое е оптика и кое-охтика. То и той знае много добре, помагаше и на персонал, и на клиенти. Знам , че на ония времена той беше намерил и върнал девет мобилни телефона, портмонета и други забравени вещи. Виждал съм го да помага с домашни и уроци на хлапета в компютърния клуб. Хич не е толкова неграмотен, стига да реши, може да говори не по-зле от обигран радиожурналист, но знае, че като ги ръси такива, ме ядосва. Просто си го връща за историята с Петя!
С хора, които не познава, обикновено се държи като маргинал, но се притича на помощ дори и на непознати.
Хари на нормален език ми разказа набързо колко се е радвал, че е бил на сватбата на дъщерята на същата Петя , извини се че, му свършва смяната и отива да се преоблича. Аз оставих документите и на излизане една кола щеше да мине през мен. Шофираше Хари. Извини се и предложи да ме закара донякъде. Приех, отзад колата му беше пълна с кашони, оказаха се пълни. Подозирах с какво се е захванал, като видях голям червен кръст на тях. Хари се смути. С неохота призна, че доброволства.
Хари е осиновено дете, расъл е в комуна, има особен, но затова пък трезв поглед към живота.
А е най-разсеяният човек, когото познавам. Пред очите ми сложи пепелника в хладилника и тръгна да изсипва чинията в кофата, забравял е всичко, което може да се забрави, и то по няколко пъти, включително колело и колата. Единствено не си е забравял детето, но пък детската количка – два пъти. Пред очите ми се мъчи неколкократно да си запали цигара с юсб памет, помогнах му, но това беше след инжекция с коктейл болкоуспокояващи по време на бъбречна криза.
С Хари се запознахме в казармата, а една събота се сприятелихме с песен. Съботите минаваха в миене и чистене до обяд.Още на първата успях да измия ламперията в коридора и няколко врати, много помогнаха две четки за дрехи. Като свърших с коридора, се пъхнах да помагам в банята. Хич и не погледнах кой клечи в ъгъла и мие плочките, а се хванах с вратата. В един момент различих думите на позната песен и взех да си припявам. Пеенето взе да се усилва и аз дигнах децибелите леко. Изпуснах едната четка и пеенето прекъсна. Погледнах през рамо и се усетих, че не някой е вкарал касетофона в банята, а си е било на живо с техниката на пеене и блендата на любим певец!
Така се сдушихме с незабележимото кльощаво и изпълнително момче с хлапашка физиономия.
Хари се оказа страхотен певец , пианист и китарист. Някой домъкна китара, и в един момент Хари сектанта се превърна в Хари Гилъна. Следобедите под сянката на круша се нагласяше сет-листа и се правеше репетиция за вечерното представление на стълбите пред стаята на командира. Чудото така се разчуства в началото на една балада, че взе да крещи „копелетаа, на тая ми беше сефтето с една метълка, ма нищо не стана”, е, баладата трябваше да тръгне отначало!
Хари се превърна в едър мъж, с малко ръбовато лице и тромава походка. Той е някъде около вас, с постъпки ала анонимен супермен, облечен опърпано и с небрежна прическа.
Ако имате проблем с колата, Хари е от малцината, които биха спрели. Възрастна жена с торби – Хари просто грабва торбите с тихо”дайте да помогна”. Е, веднъж баба го наложила с бастуна, с мисълта, че е крадец.
Веднъж го попитах откъде намира време, сили и енергия да помага, Хари дълго се замисли и тихичко каза „от скука”.
събота, 27 юни 2020 г.
без заглавия
дори ми разреши
аз да измислям правилата,
почерпи ме мартини,
сготви ми калмари...
страшно бързо разказа ми играта,
за десерт
набързо отвинти ми главата
###
младите лъвове
с бели якички,
играят скуош
със супермодерни брадички,
дори и женички,
със бели якички,
беснеят на корта...
като стадо акули
събота, 13 юни 2020 г.
удивителни
то ли ме остави!
а бе толкоз пълно с дръзновение,
като резервоара на колата,
след заплата.
дано пък при друг във нужда
да се приюти!
някой е сигурен -
скоро пак ще го навести!
ма къде избяга това приключение,
даже слух такъв върви!
и, дали, начинаещ графоман сам се глождe!
тук сглобявам лирично отклонение -
то е в хибернация!
и изпадам в изненадващо откровение -
едва прошепвам -
без да правя изявление:
то е символично закопано
в корените на една акация!
пу-пу!
понеделник, 25 май 2020 г.
поет
да стана поет.
но вдъхновение
си трябва,
та да напишеш и ти
някой си ред!
но,
къде да го търся!
а наскоро
някой ми каза:
"По безполезно
от това,
да станеш поет,
е само играта на карти!"
За всеки случай -
ще се уча и
да играя,
пък
да видим -къде
ще му излезне края!
поръчах си муза,
приседнах.
дойде,
но пияна!
заспа!
цяла нощ
я чакам,
дали ще се вдигне засмяна.
да помогне на мен, графомана
с поне един
стойностен стих!
събота, 23 май 2020 г.
22052020
думите убиват,
не съживяват
и не стават чудеса.
за тази игра
нужни сте двама,
а на нея дъска
отдавна ме няма.
връзка прекъсна,
онлайн театър
заспива
на петия фрейм.
няма рестарт,
кабел стърчи
насред
пяна от ерзац-благодат.
умрях
уплаших се
зарадвах се.
никаква прошка,
ръбат камък-
примитивна брадва
прашинка пустинна,
сринат замък,
капещ вятър.
стъкло,
падат птици,
без изстрел,
и ехо от него!
проста вселенска вина,
индикация в червено,
поредна ампутирана земя,
зомбирана надежда.
облак,
тук никой не поглежда.
вземи си сбогом,
луна!
и не,
не идва пришествие!
подсказвам!
това е рожден ден
на някой,
родил се кретен.
петък, 22 май 2020 г.
черен петър, черен петък, црън джигер...цръна чума...
част от приятелите и роднините ми знаят, че зад 101vitamin, и текстовете в едноименния блог, седи лицето петър петров, наричащо се напоследък и черен петър. вероятно други се досещаха...
за да няма повече съмнения, колебания и "досещания"...
най-накрая направих "визитка", сложих и снимка...верно, старичка и неактуална, но наистина си я обичах "тая ризка"... и тая физиономия!
Ето и един адрес, на който може да ме откриете:
ул. Адова 5 казан 555, Черен Петър
Ако лично се отбиете, ще почерпя с аператив битер, от прясна жлъчка! Тук е много модерна!
За по-лесно навигиране – тръгва се по път Стълба към небето, посока - изток от рая. При пътен възел Месечина, се свива откъм обратната страна, после по Магистрала към ада все направо...Има кпп в местността Райските порти, носете си декларация, обикновено се минава транзит, но ако искате да видите адаша, просто почукайте на витрината на ключарското му ателие, ще почерпи с безакохолен коктейл, ще го кръсти с идиотско име, а като му споменете моето, ще вдигне бариерата и ще ви пусне по панорамния маршрут в ждрелото на река Стикс...
Ако се задвижите насам – може да ме зардвате с баница, а си и падам по картофени кюфтета и руска салата, поливам ги с напитка, наречена айран-байрам
Живея в затворен комплекс, портиерчето се казва Енджи, но държи да му викат Деймън, за да ви пусне без да досажда, приготвите една кръпка, колекционира ги, напишете В на нея, кажете му, че е от оня, родения в Подуене, че колекционира уши, души и автографи на блус и джаз изпълнители, а съм обещал!
Та в тая връзка – можете и да купите нови струни за китара за съседите Джими Рей Вон, и Стиви Хендрикс, ако ви се занимава с доброволческа благотворителност, че много късат, а доставките напоследък са кът.
Пазете се от кучето - пенсиониран ветеран от К 19 е, май е хванало някаква чалма на име Ладен натясно и го държи в мазето, в каца със саламура от морска вода
Толкова от мен!
вечно ваш като црън юнишки джигер и цръна маца и чума - Черен петък...или Петър...все ги бъркам тия двамката!
вторник, 19 май 2020 г.
...две историйки за някакъв конкурс...
скалъпих за всеки случай две историйки.
ето ги:
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ ПРЕДМЕТА
Будя се полуумрял. Всичко ме боли. Не съм махмурлия. Просто съм недоспал.
Не пия. Дори кафе. Легнах късно, празнувах снощи. Станх на петдесет и пет. Около мен са разположени предмети. Дреболии, сувенири, котешки играчки.
Котката наблюдава съсредоточено , върти муцуна, сякаш брои.
Излиза от стаята... връща се, оставя върху тефтера химикалка.
Броя джунджурийките...Мамка му...
Брей!
ДНЕС СЕ КАЗВАМ ДЖАК
Имам много имена. Безсмъртен съм.
Не знам защо.
Открай време е така.
Изглеждам смотано, но мога да съм опасен. Мога и да не съм. Понякога превръщам желанията на хората в действителност. Въпрос на настроения, или моментни чувства.
- Ей, ти знаеш ли кой съм, бе!
Упс, вече подивявам!
Днес се казвам Джак. Джак дъ рипър
неделя, 17 май 2020 г.
магазинче за смях
взимам го "назаем"! нещо, което много рядко си позволявам!
текстът е от сайт High View Art
Животът - магазинче за смях
пред витрината - просто разглеждам.
Ето, виждам в кутия - сълзи на прах,
а до тях във вързопче - надежда.
И е пълно с усмивки размазани,
пози, маски и гримове разни,
снимки цветни - прилежно нарязани,
запечатали погледи празни.
Виждам егото в цветно бурканче
да ми маха - дано го позная,
а до него на пъстро герданче
са нанизани Ада и Рая.
Тук мечта се търкаля, там - любов се подава,
светлините блестят от витрината
и усмихнах се - тоз живот заслужава
да погледна и в магазина.
И надникнах, така през стъклото
за да зърна наличната стока.
Забелязах на ангел крилото,
отпътувал в неясна посока.
Поразгледах рафтове с чувства,
закачалки с болни амбиции,
лицемерието като изкуство,
а душите на празни лавици.
Да! Усмихнах се... тоз живот толкоз кратък
е изпълнен с безброй атрибути,
а в денят, в който тръгнем НАТАТЪК
ще забравят и нас за минути.
И подминах. С нови мисли в главата
таз витрина с интерес се разглежда.
Засвируках си песен позната...
Що не купих вързопче надежда?
понякога
прибирам звездите
и будя изгрева
понякога пък ръся слана
понякога съм лястовичка
на стреха
понякога съм облак
понякога- муха,
понякога бездомно куче,
друг път усмивка и шега
понякога храна,
пушек от тамян,
мирис на борина,
понякога -катран
днес съм капка,
утре вятър,
понякога съм обидна дума,
друг път - кратък стих
вечер - въгленче в огнище,
утрин - пепел сред прахта
в нечия камина
понякога съм просто тъга
безпричинна