неделя, 26 февруари 2023 г.

БАР "НОСТАЛГИЯ"

Добре дошли в бар "Носталгия"!
Последните дни само казвам, че съм някъде в носталгията, не го казвам с отгорчение, нито тъга.
Е , само малко!
Бар "Носталгия"...роди се след разговори с хора, съвсем различни, и по раззлични времена и поводи, не знам кога е заченат, но се появи докато слушах стар български рок. Вървеше "Футуруролог" на "Щурците" в тоя момент.
Замислих се, бъдеще...утопия...минало, смешни, грешни дреболии и фундаменти...настояще...как са свързани, как си влияят, какви биха били, ако...
Някак бъдеще, сега, минало, си дадоха среща в тоя бар, виртуален и неоформен в подробности.
На памет текстът на конкретната песен е на Миряна Башева, всъщност много от песните не само на тая група са на великолепни български поети.
Аз поезия нито разбирах, нито обичах! Подминавах, в книгите, които четях.
Пънкарче и поезия, ха!
Даа, ама докато не попаднах на два превода, на текстове на песни, още помня на кого бяха!
И, както сестра ми, тайният ми психоаналитик, всъщност - химик, ме заплашваше, ще видиш, брат ми, и излезна пророк, че един ден и джаз ще харесвам. Така и аз директно се сетих, че тия песни, тия към двеста песни, дето знаех, и танцувах по едно време под звуците на грамофона с горкото коте и припявах, са си поезия!
Някъде тогава срещнах обесника Вийон, хвнах един бял лист, от тези на Ив. Радоев и дори сам се пробвах неколкократно с тая магия! Открих и Лейди Лазар, отзад на един роман с име "Стъкленият похлупак", който ми се стори Селинджър с пола!
Някъде тогава открих и "Град от стъкло", и други стъкларии, някои пречеха, други пазеха, но си бяха красота...и още нещо!
Открих, че дори и в прозата има поезия...
Замислих се за силните и оригинални текстове на "Контрол" и първият полуалбум бг рок. Наскоро потърсих плочата, имало, 120 лв. Колекционерска му работа...или хипстърска!
Ще пропусна, с моите проблеми с ушите и ниско цифрово качество си става.
Малко странно, че носталгия се появява точно на рождения ден на детето!
Може пък да не е странно!
...Едни човечета порастват, други поузряват, някои и двете...
Присетих се, че този бар може би има някакво физическо отражение или подобие.
Ношен бар "Св. Никола", Сандански. Минимална група, китара, клавир, максипевица с макс глас! Стари български и други евъргрийни.
Забавно беше, като свърши програмата и бендът се изнесе бързо да попуши, и, докато се обличахме, хората минаха на петрички диалект, за разлика от книжовния български, когато казваха по няколвко думи на микрофона.
Даже се засмях на контраста.
По-късно разбрах, че певицата минала през някое от предаванията за музикални таланти и на спомен фамилията и е май Кацарска. Не ми се проверява.
Ей, в някои части на Северна Македония говорят литературен български в сравнение с "кафалския"!
То и аз съм един "баровец", 90% от баровстването ми е свързано с музика на живо и безалкохолни. И снимки!
И нещо, което не очаквах ч може да стане някога! Клошът се завръща, колелото на модата се врътнало! Не очаквах, че сще съм жив да го видя! Струва ми се като халеевата комета!
Барът е отворен, и не само за един човек. Аз съм насреща, и, ще ви чакам!
Зашо бар, а не ресторант?
По-добре звучи, а и се сещам как бяхме на концерти! Пиеше се, пушеше се и пожарникарите се побъркваха на моменти и не знаеха накъде да тичат, толкова масово беше, едно дивашко...
Момчета, вероятно вече пенсионирани пожарникари, изивнявайте!
Хеей! Що не караш на ред, подред, на едро!
Простете, братя, сестри, простете сичкото!
Простете тъгата, отчаянието, простете огорчението, ядът, гневът, простете...сичкото какобате, как би ръснал моят Шевко, циганинският Швейк, който не е и никакъв циганин.
Те бяха моето вдъхновение, причините да сe замислям и мрънкам...поне никого не врънкам...
Амин, стоиедин витамин, и пак амин!
Бе, трижди амин ама на квадра/н/т!
Шевко така би казал!
ТОВА Е ТО, би казал един тъжен присмехулник с мустаци и заклет пушач!


 
Ако имам това нещастие Да доживея чак до пенсия Ще разкажа своите спомени, Въпреки че няма полза от това. Ако имам това нещастие Да доживея чак до пенсия Ще разкажа своите спомени, Въпреки че няма полза от това. Живяхме си доста добре Подбрани в общата яма Всички събрани - Тигри, зайци, кокошки, коне – Различни породи, жени и мъже. По малко живяхме По малко крадяхме По малко спестявахме По малко купувахме Не, не, не умирахме от щастие /4/ Гледахме различните по форма И по цвят облаци Носени от различни по посока И по сила ветрове И станахме всички ветропоказатели Еднакви по форма и Еднакви по цвят Не, не, не умирахме от щастие /4/ Стига вече празни думи, Писна ми и от любов В истината аз не вярвам И за подвизи не съм готов. Предъвкваме стари, плоски клишета С дъх неприятен на чужди уста Имаме пътища, имаме цели, Но само във къщи сме силни и смели, И смели, много смели... ахахахааа Ниски и високи – всички сме еднакви. Слаби и дебели – всички сме еднакви. Хитри или умни – всички сме еднакви. Смели и страхливи – всички сме еднакви. Дааа Ниски и високи – всички сме еднакви. Слаби и дебели – всички сме еднакви. Хитри или умни – всички сме еднакви. Смели и страхливи – всички сме еднакви. Да!

Няма коментари:

Публикуване на коментар