без заглавия

комар играех със съдбата,
дори ми разреши
аз да измислям правилата,
почерпи ме мартини,
сготви ми калмари...
страшно бързо разказа ми играта,
за десерт
набързо отвинти ми главата

###

младите лъвове
с бели якички,
играят скуош
със супермодерни брадички,
дори и женички,
със бели якички,
беснеят на корта...
като стадо акули

удивителни

как изчезна мое вдъхновение,
то ли ме остави!
а бе толкоз пълно с дръзновение,
като резервоара на колата,
след заплата.
дано пък при друг във нужда
да се приюти!
някой е сигурен -
скоро пак ще го навести!
ма къде избяга това приключение,
даже слух такъв върви!
и, дали, начинаещ графоман сам се глождe!
тук сглобявам лирично отклонение -
то е в хибернация!
и изпадам в изненадващо откровение -
 едва прошепвам -
без да правя изявление:
то е символично закопано
в корените на една акация!
пу-пу!

поет

реших днес
да стана поет.
но вдъхновение
си трябва,
та да напишеш и ти
някой си ред!
но,
къде да го търся!
а наскоро
някой ми каза:
"По безполезно
от това,
да станеш поет,
е само играта на карти!"
За всеки случай -
ще се уча и
да играя,
пък
да видим -къде
ще му излезне края!
поръчах си муза,
приседнах.
дойде,
но пияна!
заспа!
цяла нощ
я чакам,
дали ще се вдигне засмяна.
да помогне на мен, графомана
с поне един
стойностен стих!

22052020

Днес  си правя подарък.

Даже  няколко...

Защо днес?

-  Лесно помня тази дата!

думите убиват,
не съживяват
и не стават чудеса.
за тази игра
нужни сте двама,
 а на нея дъска
отдавна ме няма.
връзка прекъсна,
онлайн театър
заспива
на петия фрейм.
няма рестарт,
кабел стърчи
насред
пяна от ерзац-благодат.
умрях
уплаших се
зарадвах се.
никаква прошка,
ръбат камък-
примитивна брадва
прашинка пустинна,
сринат замък,
капещ вятър.
стъкло,
падат птици,
без изстрел,
и ехо от него!
проста вселенска вина,
индикация в червено,
поредна ампутирана земя,
зомбирана надежда.
облак,
тук никой не поглежда.
вземи си сбогом,
луна!
и не,
не идва пришествие!
подсказвам!
това е рожден ден
на някой,
родил се кретен.

черен петър, черен петък, црън джигер...цръна чума...

настана времето и аз да "изокам некой ден"...
част от приятелите и роднините ми знаят, че зад 101vitamin, и текстовете в едноименния блог, седи лицето петър петров, наричащо се напоследък и черен петър. вероятно други се досещаха...
за да няма повече съмнения, колебания и "досещания"...
най-накрая направих "визитка", сложих и снимка...верно, старичка и неактуална, но наистина си я обичах "тая ризка"... и тая физиономия!

Ето и един адрес, на който може да ме откриете:
ул. Адова 5 казан 555, Черен Петър
Ако лично се отбиете, ще почерпя с аператив битер, от прясна жлъчка! Тук е много модерна!
За по-лесно навигиране – тръгва се по път Стълба към небето, посока - изток от рая. При пътен възел Месечина, се свива откъм обратната страна, после по Магистрала към ада все направо...Има кпп в местността Райските порти, носете си декларация, обикновено се минава транзит, но ако искате да видите адаша, просто почукайте  на витрината на ключарското му ателие, ще  почерпи с безакохолен коктейл, ще го кръсти с идиотско име, а като му споменете моето, ще вдигне бариерата и ще ви пусне по панорамния маршрут в ждрелото на река Стикс...
Ако се задвижите насам – може да ме зардвате с баница, а си и падам по картофени кюфтета и руска салата, поливам ги с напитка, наречена айран-байрам
Живея в затворен комплекс, портиерчето се казва Енджи, но държи да му викат Деймън, за да ви пусне без да досажда, приготвите една кръпка, колекционира ги, напишете В на нея, кажете му,  че е от оня, родения в Подуене, че колекционира уши, души и автографи на блус и джаз изпълнители, а съм обещал!
Та в тая връзка – можете и да купите нови струни за китара за съседите Джими Рей Вон, и Стиви Хендрикс, ако ви се занимава с доброволческа благотворителност, че много късат, а доставките напоследък са кът.
Пазете се от кучето - пенсиониран ветеран от К 19 е, май е хванало някаква чалма на име Ладен натясно и го държи в мазето, в каца със саламура от морска вода
Толкова от мен!
вечно ваш като црън юнишки джигер и цръна маца и чума - Черен петък...или Петър...все ги бъркам тия двамката!

...две историйки за някакъв конкурс...

наскоро се хванах да пробвам дали мога да направя нещо по задание с определен минимален обем.
скалъпих за всеки случай две историйки.
ето ги:

ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ ПРЕДМЕТА

Будя се полуумрял. Всичко ме боли. Не съм махмурлия. Просто съм недоспал.
Не пия. Дори кафе. Легнах късно, празнувах снощи. Станх на петдесет и пет. Около мен са разположени предмети. Дреболии, сувенири, котешки играчки.
Котката наблюдава съсредоточено , върти муцуна, сякаш брои.
Излиза от стаята... връща се, оставя върху тефтера химикалка.
Броя джунджурийките...Мамка му...
Брей!

########################################

ДНЕС СЕ КАЗВАМ ДЖАК

Имам много имена. Безсмъртен съм.
Не знам защо.
Открай време е така.
Изглеждам смотано, но мога да съм опасен. Мога и да не съм. Понякога превръщам желанията на хората в действителност. Въпрос на настроения, или моментни чувства.
- Ей, ти знаеш ли кой съм, бе!
Упс, вече подивявам!
Днес се казвам Джак. Джак дъ рипър

магазинче за смях

 над този текст стои името станимир карагьозов
взимам го "назаем"! нещо, което много рядко си позволявам! 
текстът е от сайт High View Art

Животът - магазинче за смях
пред витрината - просто разглеждам.
Ето, виждам в кутия - сълзи на прах,
а до тях във вързопче - надежда.
И е пълно с усмивки размазани,
пози, маски и гримове разни,
снимки цветни - прилежно нарязани,
запечатали погледи празни.
Виждам егото в цветно бурканче
да ми маха - дано го позная,
а до него на пъстро герданче
са нанизани Ада и Рая.
Тук мечта се търкаля, там - любов се подава,
светлините блестят от витрината
и усмихнах се - тоз живот заслужава
да погледна и в магазина.
И надникнах, така през стъклото
за да зърна наличната стока.
Забелязах на ангел крилото,
отпътувал в неясна посока.
Поразгледах рафтове с чувства,
закачалки с болни амбиции,
лицемерието като изкуство,
а душите на празни лавици.
Да! Усмихнах се... тоз живот толкоз кратък
е изпълнен с безброй атрибути,
а в денят, в който тръгнем НАТАТЪК
ще забравят и нас за минути.
И подминах. С нови мисли в главата
таз витрина с интерес се разглежда.
Засвируках си песен позната...
Що не купих вързопче надежда?

понякога

понякога сутрин
прибирам звездите
и будя изгрева
понякога пък ръся слана
понякога съм лястовичка
на стреха
понякога съм облак
понякога- муха,
понякога бездомно куче,
друг път усмивка и шега
понякога храна,
пушек от тамян,
мирис на борина,
понякога -катран
днес съм капка,
утре вятър,
понякога съм обидна дума,
друг път - кратък стих

вечер - въгленче в огнище,
утрин - пепел сред прахта
в нечия камина
 понякога съм просто тъга
безпричинна

свещ

светлинка
пламъче
една мъничка факла,
кандилце,
наследство от прометей,
свещичка,
една думичка -
безкрайно изречение...
мъждука,
наследство от феникс
и частичка от големия взрив
точно тука
мехур зад стъклото
на телескопа,
безобидно, опитомено,
стерилно...
извечно,
забравено,
толкова човечно,

шопинг

добър ден!
тук ли е магазинът за глупаци?
какво ще ми предложите?
тъга!
добре, увийте две кила
само това ли имате?
искам носталгия,
че старите спомени избледняват,
и, може би - малко вина
...не, не го искам вълшебното вино...
сърце на мечтател?
-непрактично е някак
рядка стока?- не знам...
какво пък е романтичен циник?
в комплект
с циничен романтик?
силно?
ще ме разтърси ли!
давайте всичко!
направете калем,
имплантирайте
двойна доза за мен!

пътен възел...

пътувам...
пътен възел
посоки:
майната ти
и с теб ли да се занимавам
трибуквена институция
психолог
има и други табели
не ми се четат
май ще обърна назад и ще карам напред
...или да се изтегна край пътя и да прочета някоя книга